14 ноември 1885 г. Сърбия напада България
На 14 ноември (2 ноември - остарял стил) 1885-та година сръбският крал Милан афишира война на България, а повода е Съединението сред Източна Румелия и княжество България.
Обединението трансформира радикално съотношението сред силите на Балканския полуостров и провокира реакция от страна на всички прилежащи страни. Сърбия не е удовлетворена, тъй като нейната територия остава по-малка. Затова още на 27 септември същата година изпраща свои военни елементи към Трън. Те пресичат границата, само че са отблъснати от българската армия.
Румъния също декларира, че ще търси уголемение в Южна Добруджа. Гърция прави незабавна готовност и заплашва, че ще нахлуе в турска територия, с цел да причисли като отплата елементи от Македония.
Международната общественост също е привлечена от протичащото се на Балканите. Англия поддържа Съединението, тъй като вижда късмет да завоюва позиции в уголеменото Княжество и в това време да разклати съветските позиции на Балканите. Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия се отнасят негативно към случилото се в България и желаят възобновяване на статуквото от преди 6 септември 1885 година.
Като първи знак на отрицание, Русия неотложно отзовава всичките си офицери от княжеството и подрежда на военния министър в държавното управление на Петко Каравелов Михаил Кантакузин, който също е съветски офицер – да подаде оставка.
Започва една невероятна дипломатическа игра, изяснява Стефан Шивачев, шеф на Регионалния исторически музей в Пловдив. Междувременно българската войска е останала без команден състав.
Правителството на Петко Каравелов още през цялото време на събитията ясно регистрира надвисналата заплаха и се пробва да спре идната война дипломатически средства. Водят се договаряния в Петербург, Париж и Лондон. Освен това султан Абдул Хамид Втори също осведоми Великите сили за протичащото се на Балканите. От там го поучават да реагира умерено и да не подхваща крайни дейности.
Когато Сърбия атакува България българският княз Александър Втори написа писмо до султана. Като глава на васална страна той е задължен да го осведоми за нападението от Сърбия. А съгласно Берлинският контракт Османската империя като сюзерен е длъжна да отбрани България даже с изпращането на своя войска във войната.
" И внезапно виждаме, че в случай че се съблюдават тези дребни правила Османската империя би трябвало да прати армия, с цел да разбие сръбската войска. А сръбската войска в това време води война в интерес на Османската империя. Нали, няма подозрение, че освен това състояние Портата стартира да мисли, а тя мисли постепенно ", споделя пред Bulgaria ON AIR доцент Валери Колев от Историческия факултет на СУ " Климент Охридски ".
" На 9 ноември, когато българската войска е минала в контранастъпление, султана внезапно се сеща, че би трябвало да размаха пръст на Сърбия и пращат нота до крал Милан, че няма да позволи да бъде нарушена българската граница. Това е в миг, в който сърбите съвсем са напуснали българската територия ", изяснява проф. Тодор Петров от Националния военноисторически музей.
На 16 ноември Княз Александър Първи е заставен да приключи бойните дейности и да спре устремния надвит марш на сръбска територия. Войната завършва с победа за българската войска. Равносметката е – убити са 550 български бойци и офицери и 700 сръбски. Ранени са над 8000 души и от двете страни. Старите граници са възобновени, само че Съединението на княжеството и Източна Румелия получава интернационално самопризнание. Мирният контракт сред България и Сърбия е подписан на 19-ти февруари 1886-то година в Букурещ.
Обединението трансформира радикално съотношението сред силите на Балканския полуостров и провокира реакция от страна на всички прилежащи страни. Сърбия не е удовлетворена, тъй като нейната територия остава по-малка. Затова още на 27 септември същата година изпраща свои военни елементи към Трън. Те пресичат границата, само че са отблъснати от българската армия.
Румъния също декларира, че ще търси уголемение в Южна Добруджа. Гърция прави незабавна готовност и заплашва, че ще нахлуе в турска територия, с цел да причисли като отплата елементи от Македония.
Международната общественост също е привлечена от протичащото се на Балканите. Англия поддържа Съединението, тъй като вижда късмет да завоюва позиции в уголеменото Княжество и в това време да разклати съветските позиции на Балканите. Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия се отнасят негативно към случилото се в България и желаят възобновяване на статуквото от преди 6 септември 1885 година.
Като първи знак на отрицание, Русия неотложно отзовава всичките си офицери от княжеството и подрежда на военния министър в държавното управление на Петко Каравелов Михаил Кантакузин, който също е съветски офицер – да подаде оставка.
Започва една невероятна дипломатическа игра, изяснява Стефан Шивачев, шеф на Регионалния исторически музей в Пловдив. Междувременно българската войска е останала без команден състав.
Правителството на Петко Каравелов още през цялото време на събитията ясно регистрира надвисналата заплаха и се пробва да спре идната война дипломатически средства. Водят се договаряния в Петербург, Париж и Лондон. Освен това султан Абдул Хамид Втори също осведоми Великите сили за протичащото се на Балканите. От там го поучават да реагира умерено и да не подхваща крайни дейности.
Когато Сърбия атакува България българският княз Александър Втори написа писмо до султана. Като глава на васална страна той е задължен да го осведоми за нападението от Сърбия. А съгласно Берлинският контракт Османската империя като сюзерен е длъжна да отбрани България даже с изпращането на своя войска във войната.
" И внезапно виждаме, че в случай че се съблюдават тези дребни правила Османската империя би трябвало да прати армия, с цел да разбие сръбската войска. А сръбската войска в това време води война в интерес на Османската империя. Нали, няма подозрение, че освен това състояние Портата стартира да мисли, а тя мисли постепенно ", споделя пред Bulgaria ON AIR доцент Валери Колев от Историческия факултет на СУ " Климент Охридски ".
" На 9 ноември, когато българската войска е минала в контранастъпление, султана внезапно се сеща, че би трябвало да размаха пръст на Сърбия и пращат нота до крал Милан, че няма да позволи да бъде нарушена българската граница. Това е в миг, в който сърбите съвсем са напуснали българската територия ", изяснява проф. Тодор Петров от Националния военноисторически музей.
На 16 ноември Княз Александър Първи е заставен да приключи бойните дейности и да спре устремния надвит марш на сръбска територия. Войната завършва с победа за българската войска. Равносметката е – убити са 550 български бойци и офицери и 700 сръбски. Ранени са над 8000 души и от двете страни. Старите граници са възобновени, само че Съединението на княжеството и Източна Румелия получава интернационално самопризнание. Мирният контракт сред България и Сърбия е подписан на 19-ти февруари 1886-то година в Букурещ.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ