Старозагорската опера - сграда на половин век
На 14 март се навършват 50 години от откриването на новата постройка на Държавна опера - Стара Загора.
Малко известно за постройката на старозагорската опера...
Вероятно не са доста тези, които знаят, че един от най-известните градоначалници - Йордан Капсамунов за първи път предлага създаване на оперна постройка в Стара Загора. Той е кмет на града от декември 1952 година до март 1962 година Обича операта, кани известни реализатори и води дългогодишна борба за осъществяване на фантазията си - огромна представителна оперна постройка в Стара Загора. По това време представленията на операта се изнасят в остарелия спектакъл. Там колективът е заставен да репетира дружно със състава на драмата и постоянно сред тях " прехвърчат искри ". Помещенията са дребни и неуместни.След многократни диалози с министри в София кметът издейства позволение да стартира строителство на нова постройка. То е запланувано за 1955 година Проектът е направен от старозагореца арх.Драганов, работещ в Главпроект - София. Той употребява за образецсградата на фамозната Ла Скала. Оперният спектакъл е издигнат в Милано през 1776-1778 година Идеята на арх. Драганов получава утвърждението на тогавашния министър на културата Рубен Аврамов Леви. В старозагорския вестник Септември е оповестена рисунка на бъдещата постройка. Дълго време обаче не се отпускат нужните средства, макар че годишно Й. Капсамунов написа писма до Държавната планова комисия. Тя има за задача да създава стопанските проекти на национално равнище, само че също по този начин да утвърждава и управлява осъществяването на проектите в обособените браншове и райони. През 1955 година старозагорският кмет изпраща ревю до зам.-председателя на Министерския съвет Антон Югов, през 1957 година - до министъра на просветата и културата Вълко Червенков, през 1958 година - до Тодор Живков, тогава секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. До края на кметуването си през 1962 година Й. Капсамунов не съумява да уреди финансиране. Междувременно проектантът Драганов отпътува на работа в Тунис и връзката с него става сложна.
Новото местноградско управление разпорежда на различен колектив разработване на планово задание по модел на оперна постройка от тъй наречените " социалистическа " част на Германия. Главен архитект е арх. Михаил Соколовски (1927-2010), а проектанти - арх. Борис Камиларов (1932-2004) и арх. Цанко Стефанов Хаджистойчев (1927). Конструктор е инж. Любомир Събев. Последните двама вземат участие в реконструкцията на оперната постройка, след опожаряването й през 1991 година
Строителството на новата постройка на операта стартира през 1964 година с първична сметка от 1 200 000 лева През 1969 година тя е поправена на 2 508 000 лева Инвеститор е Градският национален съвет. Ориентир за смелостта на начинанието може да бъде размера на междинната работна заплата в страната през 1969 година, която възлиза на 117 лева Сградата е издигната в центъра на града и притегля вниманието с другите си обемни форми и пластични решения.
Фасадната декорация на постройката е дело на скулпторите Галин Малакчиев (1931-1987), Крум Дамянов (1937) и Валентин Старчев (1935). И тримата тогава са към момента млади, само че надарени и ексцентрични създатели. През идващите десетилетия те ще се утвърдят като едни от най-големите имена в своите области. Крум Дамянов ще продължи връзката със Стара Загора като създател на паметника Бранителите на Стара Загора, а Валентин Старчев, за който градът е отечество, ще остави почерка си върху паметника на Митрополит Методий и монумента Братска могила. Тримата статуи създават и емблемата на основната фасада наречена " Лира и звуци ", която е от алуминиеви пластини. Те получават 12 000 лв. за план, осъществяване и монтаж на фасадната декорация. Други 22 000 лв. тримата вземат за декоративните портални порти, украсени също с алуминиеви пластини. Те свързват касовия с гардеробния вестибюл.
В новата оперна постройка е доставено кристално витринно стъкло от Чехословакия на стойност към 4000 $.Вносни са и огледалата, ситуирани в гардеробния вестибюл, завършени сходно на колони. Осветлението във фоайето към зрителната зала се реализира от кълба, направени от кристални пръчки, които разпръскват светлината и придават церемониалност. Те са закачени за тавана поединично, върху изпъкнали пирамиди. На други места само че във вдлъбнати пирамиди са инсталирани светлинни розетки. Таванът е тъмносин, а подът е с бежов мокет. Фоайето е несъмнено от експерти като " величие от тържествени багри, форми и линии ". За това определение способства и връзката сред основното предверие и галерията към балкона на залата, свързани със свободно стояща стълба.
Монументалната декорация вътре се състои от шест огромни гоблена, изтъкани от вълна в държавния вълнено-текстилен комбинат " Димитър Благоев " в Казанлък. Автори на сцените върху гоблените са огромният български създател, тогава доцент, Марин Върбанов (1932-1989) и неговата брачна половинка китайската художничката Сун Хуай Куей (1937-2006). Марин Върбанов е учител по текстил в художествената академия " Н. Павлович ", един от създателите на Катедра по текстил в художествената академия в Ханджоу в Китай, учител в Парижката академия по изкуства, първият актьор извел изкуството на текстила от общоприетите две измерения в триизмерно произведение.Гоблените красят гърбовете на фасадните пана. Композициите са отдадени на историята на града и на изкуството. За работата си двамата създатели получават хонорар от 49 000 лв.. Журналисти, влезнали в постройката след пожара през 1991 година, виждат, че гоблените по стените не са изгорели, а единствено са опушени и провиснали. После обаче те изчезват. И до през днешния ден не се знае ориста им.
Друг детайл на вътрешната декорация е декоративно-монументално керамично пано на тематика от античната история на Стара Загора по план на проф. Дечко Узунов (1899-1986). За планиране, разработване и монтиране той получава 11 000 лева
Източник:
На държавното дружество " Съби Димитров " в гр.Сливен е предоставено за вътрешното обзавеждане да създаде 1700 метра памучен черен плюш и 300 м копринен плюш. Предприятието е негов максимален производител, само че работи още филц, кадифе и килими. Директива за птиците " Съби Димитров " получава задача да създаде и нужния мокет - 1400 кв.метра в зелена разцветка и 700 кв.метра - в синя. Столовете в залата са поръчани в трудово-производителната кооперация " Тонет " в София, която е профилирана в производството на характерна покъщнина. Текстилът за дамаската на столовете е обезпечен от НИК по текстилна индустрия в София. Вентилаторите са импортирани от Съюз на съветските социалистически републики, долното театрално съоръжение и оркестрината - от Германска демократична република, светлинният регулатор - от Полша. Родно произвеждане е горното театрално съоръжение, което е направено в кооперация " Освобождение " в София. С Научно-изследователския институт по кинематография и радио е подписан контракт за разработка, направа, монтаж и конфигурация на електроакустичната инсталация. Сцената, въпреки и не доста огромна е съвременна за времето си. Снабдена е с преносими платформи от двете й страни и въртящ кръг в дъното с диаметър 12 м, който заема и наклонено състояние до 10 градуса. Освен основна сцена с височината от 22 м и съвсем квадратна основа с размери 19/18 м има дребна задна сцена и две странични подиуми. Монтирана е огромна завеса и още осем пердета, които могат да се спускат когато е належащо. От двете страни на сцената - източно и северно се намират репетиционни зали и гримьорни и административни пространства. Оркестрината също е с преносим под. Тя се издига на две равнища - до сцената или до равнището на залата. По този метод има опция сцената да се уголемява или местата в залата да се усилват. Изброените нагоре обстоятелства демонстрират, че не са жалени средства за съоръжение на постройката и се е търсело най-хубавото в ограничавания, в границите на социалистическия лагер, пазар. Местното управление кани за проектанти и реализатори едни от най-хубавите художници и скулптори. Според експертите обаче, огромните креативен достижения при създаване постройката на операта се откриват в " обемното отнасяне, пространственно създаване и декоративно оформяне ".
Покривът на постройката е направен от медна ламарина, която е изпълнена в комбината за цветни метали " Димитър Ганев " в гара Искър. За облицоване пък е употребен масован и гладък гранит и гладък мрамор.
Новата постройка на операта е тържествено открита на 14 март 1971 година Лентата прерязва зам.-председателят на Министерския съвет и ръководител на Държавния комитет за обмисляне Тано Цолов. Операта разполага с 830 места, от които 250 са на балкона. Тя е оборудвана и съоръжена в духа на последните достижения на техниката. За времето си е най-голямата и най-модерната постройка за опера и спектакъл на Балканите. Интересно нейно изложение и разбор на обособените й елементи прави доцент Матей Матеев, основен проектант на гр. Пловдив през 1974-1977 година Статията му в списание Архитектура от 1972 година е богато илюстрирана със фотоси и чертежи, посредством които се акцентират всички забавни детайли в постройката.
Източник:
През 1991 година, навръх празника на Стара Загора - 5 октомври пожар изпепелява постройката на операта. След продължителни възстановителни действия тя е отворена още веднъж за аудитория през 2010 година Укрепени са стоманобетонните структури, покривните плочи и греди, построени са нови стоманени структури на осветителни мостове и галерии и горната театрална машинизация. За по-добра отбрана на покрива е направена нова топло и хидроизолация. Направени са промени в зрителната зала, като още веднъж е построен амфитеатърът на балкона. Заради измененията местата в залата са понижени на 605. От вътрешната декорация, останалото след пожара пано на Дечко Узунов е реставрирано. Специалисти от гр. Дрезден в Германия възвръщат долната театрална машинизация. Доставено е ново художествено осветяване с съвременна система за ръководство. Изпълнител е софийската компания " Вахс " ЕООД.
При пожара през 1991 година в операта изгаря и друга скъпа старозагорска светиня. Това е рисуваната през 1914 година от художниците Н. Кожухаров и Д. Гюдженов завеса на театъра. Изображението й доближава до нас, с помощта на картината-проект на Н.Кожухаров, която през днешния ден е част от фондовете на художествената изложба в Стара Загора. Тя е оповестена в първокласния албум на проф. Марин Добрев " Художниците на Стара Загора ".
Любопитни детайлности за завесата на Стария спектакъл споделя артистът Нино Луканов. В съзнанието му се запечатва ослепителен спомен за този значим сценичен признак. След откриването на новата постройка на операта (1971 г.) спектакъл " Гео Милев " стартира да изнася там своите представления. Това наложило огромна част от реквизита да бъде пренесен в нея. По време на местенето в едно долапче намерили огромно платно. След като деликатно го разгънали видели върху него изображенията на седем вдъхновения и на един господ. Разбрали, че става въпрос за завесата на театъра, изрисувана от Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов. Според Нино Луканов, платното било относително добре запазело, само че с цел да го запазят още по-добре, по негово предложение, го навили на руло и го пренесли в стаичката, избрана за библиотека на театъра. Няколко години по-късно режисьорът Димитър Стоянов решил да сложи в Стара Загора пиесата на Ст. Костов " Комедия без име ". Нино Луканов му загатнал, че за фон може да се употребява остарялата завеса на театъра, която режисьорът доста харесал. След едно, две представления платът не издържал на опъването и с цел да не се раздра, завесата още веднъж била прибрана. По това време в Стара Загора била по работа проф. Вера Динова-Русева, създател на фундаменталния труд " Българска сценография 1846-1947 ". Нино Луканов й посочил завесата. След като деликатно се срещнала с рисунките върху нея, тя определила, че за към 5000 лв., завесата може да бъде реставрирана. Тъй като сумата не била открита, завесата траяла да стои в постройката на операта, в стаята, избрана за библиотека на театъра. При пожара в операта през 1991 година мястото било мощно наранено от огъня и съгласно Н.Луканов завесата е изгоряла.
Източник:
Статията, написана особено за половин вековната годишнина е от проф. доктор Светла Димитрова и е предоставена от община Стара Загора.
Малко известно за постройката на старозагорската опера...
Вероятно не са доста тези, които знаят, че един от най-известните градоначалници - Йордан Капсамунов за първи път предлага създаване на оперна постройка в Стара Загора. Той е кмет на града от декември 1952 година до март 1962 година Обича операта, кани известни реализатори и води дългогодишна борба за осъществяване на фантазията си - огромна представителна оперна постройка в Стара Загора. По това време представленията на операта се изнасят в остарелия спектакъл. Там колективът е заставен да репетира дружно със състава на драмата и постоянно сред тях " прехвърчат искри ". Помещенията са дребни и неуместни.След многократни диалози с министри в София кметът издейства позволение да стартира строителство на нова постройка. То е запланувано за 1955 година Проектът е направен от старозагореца арх.Драганов, работещ в Главпроект - София. Той употребява за образецсградата на фамозната Ла Скала. Оперният спектакъл е издигнат в Милано през 1776-1778 година Идеята на арх. Драганов получава утвърждението на тогавашния министър на културата Рубен Аврамов Леви. В старозагорския вестник Септември е оповестена рисунка на бъдещата постройка. Дълго време обаче не се отпускат нужните средства, макар че годишно Й. Капсамунов написа писма до Държавната планова комисия. Тя има за задача да създава стопанските проекти на национално равнище, само че също по този начин да утвърждава и управлява осъществяването на проектите в обособените браншове и райони. През 1955 година старозагорският кмет изпраща ревю до зам.-председателя на Министерския съвет Антон Югов, през 1957 година - до министъра на просветата и културата Вълко Червенков, през 1958 година - до Тодор Живков, тогава секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. До края на кметуването си през 1962 година Й. Капсамунов не съумява да уреди финансиране. Междувременно проектантът Драганов отпътува на работа в Тунис и връзката с него става сложна.
Новото местноградско управление разпорежда на различен колектив разработване на планово задание по модел на оперна постройка от тъй наречените " социалистическа " част на Германия. Главен архитект е арх. Михаил Соколовски (1927-2010), а проектанти - арх. Борис Камиларов (1932-2004) и арх. Цанко Стефанов Хаджистойчев (1927). Конструктор е инж. Любомир Събев. Последните двама вземат участие в реконструкцията на оперната постройка, след опожаряването й през 1991 година
Строителството на новата постройка на операта стартира през 1964 година с първична сметка от 1 200 000 лева През 1969 година тя е поправена на 2 508 000 лева Инвеститор е Градският национален съвет. Ориентир за смелостта на начинанието може да бъде размера на междинната работна заплата в страната през 1969 година, която възлиза на 117 лева Сградата е издигната в центъра на града и притегля вниманието с другите си обемни форми и пластични решения.
Фасадната декорация на постройката е дело на скулпторите Галин Малакчиев (1931-1987), Крум Дамянов (1937) и Валентин Старчев (1935). И тримата тогава са към момента млади, само че надарени и ексцентрични създатели. През идващите десетилетия те ще се утвърдят като едни от най-големите имена в своите области. Крум Дамянов ще продължи връзката със Стара Загора като създател на паметника Бранителите на Стара Загора, а Валентин Старчев, за който градът е отечество, ще остави почерка си върху паметника на Митрополит Методий и монумента Братска могила. Тримата статуи създават и емблемата на основната фасада наречена " Лира и звуци ", която е от алуминиеви пластини. Те получават 12 000 лв. за план, осъществяване и монтаж на фасадната декорация. Други 22 000 лв. тримата вземат за декоративните портални порти, украсени също с алуминиеви пластини. Те свързват касовия с гардеробния вестибюл.
В новата оперна постройка е доставено кристално витринно стъкло от Чехословакия на стойност към 4000 $.Вносни са и огледалата, ситуирани в гардеробния вестибюл, завършени сходно на колони. Осветлението във фоайето към зрителната зала се реализира от кълба, направени от кристални пръчки, които разпръскват светлината и придават церемониалност. Те са закачени за тавана поединично, върху изпъкнали пирамиди. На други места само че във вдлъбнати пирамиди са инсталирани светлинни розетки. Таванът е тъмносин, а подът е с бежов мокет. Фоайето е несъмнено от експерти като " величие от тържествени багри, форми и линии ". За това определение способства и връзката сред основното предверие и галерията към балкона на залата, свързани със свободно стояща стълба.
Монументалната декорация вътре се състои от шест огромни гоблена, изтъкани от вълна в държавния вълнено-текстилен комбинат " Димитър Благоев " в Казанлък. Автори на сцените върху гоблените са огромният български създател, тогава доцент, Марин Върбанов (1932-1989) и неговата брачна половинка китайската художничката Сун Хуай Куей (1937-2006). Марин Върбанов е учител по текстил в художествената академия " Н. Павлович ", един от създателите на Катедра по текстил в художествената академия в Ханджоу в Китай, учител в Парижката академия по изкуства, първият актьор извел изкуството на текстила от общоприетите две измерения в триизмерно произведение.Гоблените красят гърбовете на фасадните пана. Композициите са отдадени на историята на града и на изкуството. За работата си двамата създатели получават хонорар от 49 000 лв.. Журналисти, влезнали в постройката след пожара през 1991 година, виждат, че гоблените по стените не са изгорели, а единствено са опушени и провиснали. После обаче те изчезват. И до през днешния ден не се знае ориста им.
Друг детайл на вътрешната декорация е декоративно-монументално керамично пано на тематика от античната история на Стара Загора по план на проф. Дечко Узунов (1899-1986). За планиране, разработване и монтиране той получава 11 000 лева
Източник:
На държавното дружество " Съби Димитров " в гр.Сливен е предоставено за вътрешното обзавеждане да създаде 1700 метра памучен черен плюш и 300 м копринен плюш. Предприятието е негов максимален производител, само че работи още филц, кадифе и килими. Директива за птиците " Съби Димитров " получава задача да създаде и нужния мокет - 1400 кв.метра в зелена разцветка и 700 кв.метра - в синя. Столовете в залата са поръчани в трудово-производителната кооперация " Тонет " в София, която е профилирана в производството на характерна покъщнина. Текстилът за дамаската на столовете е обезпечен от НИК по текстилна индустрия в София. Вентилаторите са импортирани от Съюз на съветските социалистически републики, долното театрално съоръжение и оркестрината - от Германска демократична република, светлинният регулатор - от Полша. Родно произвеждане е горното театрално съоръжение, което е направено в кооперация " Освобождение " в София. С Научно-изследователския институт по кинематография и радио е подписан контракт за разработка, направа, монтаж и конфигурация на електроакустичната инсталация. Сцената, въпреки и не доста огромна е съвременна за времето си. Снабдена е с преносими платформи от двете й страни и въртящ кръг в дъното с диаметър 12 м, който заема и наклонено състояние до 10 градуса. Освен основна сцена с височината от 22 м и съвсем квадратна основа с размери 19/18 м има дребна задна сцена и две странични подиуми. Монтирана е огромна завеса и още осем пердета, които могат да се спускат когато е належащо. От двете страни на сцената - източно и северно се намират репетиционни зали и гримьорни и административни пространства. Оркестрината също е с преносим под. Тя се издига на две равнища - до сцената или до равнището на залата. По този метод има опция сцената да се уголемява или местата в залата да се усилват. Изброените нагоре обстоятелства демонстрират, че не са жалени средства за съоръжение на постройката и се е търсело най-хубавото в ограничавания, в границите на социалистическия лагер, пазар. Местното управление кани за проектанти и реализатори едни от най-хубавите художници и скулптори. Според експертите обаче, огромните креативен достижения при създаване постройката на операта се откриват в " обемното отнасяне, пространственно създаване и декоративно оформяне ".
Покривът на постройката е направен от медна ламарина, която е изпълнена в комбината за цветни метали " Димитър Ганев " в гара Искър. За облицоване пък е употребен масован и гладък гранит и гладък мрамор.
Новата постройка на операта е тържествено открита на 14 март 1971 година Лентата прерязва зам.-председателят на Министерския съвет и ръководител на Държавния комитет за обмисляне Тано Цолов. Операта разполага с 830 места, от които 250 са на балкона. Тя е оборудвана и съоръжена в духа на последните достижения на техниката. За времето си е най-голямата и най-модерната постройка за опера и спектакъл на Балканите. Интересно нейно изложение и разбор на обособените й елементи прави доцент Матей Матеев, основен проектант на гр. Пловдив през 1974-1977 година Статията му в списание Архитектура от 1972 година е богато илюстрирана със фотоси и чертежи, посредством които се акцентират всички забавни детайли в постройката.
Източник:
През 1991 година, навръх празника на Стара Загора - 5 октомври пожар изпепелява постройката на операта. След продължителни възстановителни действия тя е отворена още веднъж за аудитория през 2010 година Укрепени са стоманобетонните структури, покривните плочи и греди, построени са нови стоманени структури на осветителни мостове и галерии и горната театрална машинизация. За по-добра отбрана на покрива е направена нова топло и хидроизолация. Направени са промени в зрителната зала, като още веднъж е построен амфитеатърът на балкона. Заради измененията местата в залата са понижени на 605. От вътрешната декорация, останалото след пожара пано на Дечко Узунов е реставрирано. Специалисти от гр. Дрезден в Германия възвръщат долната театрална машинизация. Доставено е ново художествено осветяване с съвременна система за ръководство. Изпълнител е софийската компания " Вахс " ЕООД.
При пожара през 1991 година в операта изгаря и друга скъпа старозагорска светиня. Това е рисуваната през 1914 година от художниците Н. Кожухаров и Д. Гюдженов завеса на театъра. Изображението й доближава до нас, с помощта на картината-проект на Н.Кожухаров, която през днешния ден е част от фондовете на художествената изложба в Стара Загора. Тя е оповестена в първокласния албум на проф. Марин Добрев " Художниците на Стара Загора ".
Любопитни детайлности за завесата на Стария спектакъл споделя артистът Нино Луканов. В съзнанието му се запечатва ослепителен спомен за този значим сценичен признак. След откриването на новата постройка на операта (1971 г.) спектакъл " Гео Милев " стартира да изнася там своите представления. Това наложило огромна част от реквизита да бъде пренесен в нея. По време на местенето в едно долапче намерили огромно платно. След като деликатно го разгънали видели върху него изображенията на седем вдъхновения и на един господ. Разбрали, че става въпрос за завесата на театъра, изрисувана от Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов. Според Нино Луканов, платното било относително добре запазело, само че с цел да го запазят още по-добре, по негово предложение, го навили на руло и го пренесли в стаичката, избрана за библиотека на театъра. Няколко години по-късно режисьорът Димитър Стоянов решил да сложи в Стара Загора пиесата на Ст. Костов " Комедия без име ". Нино Луканов му загатнал, че за фон може да се употребява остарялата завеса на театъра, която режисьорът доста харесал. След едно, две представления платът не издържал на опъването и с цел да не се раздра, завесата още веднъж била прибрана. По това време в Стара Загора била по работа проф. Вера Динова-Русева, създател на фундаменталния труд " Българска сценография 1846-1947 ". Нино Луканов й посочил завесата. След като деликатно се срещнала с рисунките върху нея, тя определила, че за към 5000 лв., завесата може да бъде реставрирана. Тъй като сумата не била открита, завесата траяла да стои в постройката на операта, в стаята, избрана за библиотека на театъра. При пожара в операта през 1991 година мястото било мощно наранено от огъня и съгласно Н.Луканов завесата е изгоряла.
Източник:
Статията, написана особено за половин вековната годишнина е от проф. доктор Светла Димитрова и е предоставена от община Стара Загора.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ