На 14 март 1897 г. в България е обнародван Закон

На 14 март 1897 година в България е обнародван Закон за наложително носене на облекла и обувки локално произвеждане от държавните служители.

Правителството на Константин Стоилов (трети отдясно). Гешов е седналият до него (трети отляво).

Законът за наложителното носене на локални облекла и обуща е признат от Деветото Обикновено Народно Събрание, Първа постоянна сесия, ХХХІХ съвещание, на 22 февруари 1897 година

Той е част от поредицата закони имащи за цел да насърчат локалната промишленост и постигането на стопански напредък на новоосвободена България.

Налагането на този закон е обусловено от икономическото и политическото състояние на страната в края на XIX век.

Законът е импортиран от Иван Гешов, тогавашен министър на търговията, а по-късно и министър-председател на България (1911-1913). За неспазване на закона са регламентирани наказателните ограничения за служителите, като санкцията е от 10 до 60 лева А санкциите от 100 до 1000 лева и затвор от 1 до 6 месеца са за всеки индустриалец или търговец, който продава непознати материали за облекло и обувки, вместо родно произвеждане. С този закон се подтикват всички процеси в производството и търговията с български облекла и обувки, както от икономическа, по този начин и от обществена позиция.