14 март 1883 г. Умира Карл Маркс
На 14 март 1883 година умира Карл Маркс - немски мъдрец - материалист. Създател е на така наречен диалектически и исторически материализъм. През 1835 година приключва гимназия и учи поредно в Бонския и Берлинския университети.
В началото е почитател на младохегелианците, само че последователно минава на радикални позиции. През лятото на 1844 година в Париж Маркс се среща с Фридрих Енгелс. В взаимния си труд “Немска идеология ” (1845-1846 г.) те подлагат на критика младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират главните правила на новата философска система, която Маркс назовава “диалектически материализъм ”.
В “Светото семейство ” (1845 г.) основават теорията и тактиката на битката на пролетариата, като публично афишират средствата на тази битка - въоръжено принуждение, гнет и заличаване на всички класови врагове на пролетариата. В “Нищета на философията ” (1847 година ) Маркс подлага на критика радикалните схващания на Прудон за публичното преустрояване и формулира правилата на историческия материализъм и пролетарската политическа спестовност. През 1845 година по гледище на пруското държавно управление Маркс е изпъден в Белгия, през 1848 година белгийското държавно управление също го изгонва. Известно време живее в Кьолн, където издава “Нов Рейнски вестник ”, по-късно в Париж, а от 1849 година до гибелта си - в Лондон. Философската система на Маркс съставлява еклектика от диалектиката на Хегел, материализма на Л. Фойербах и социализма на някои социалисти-утописти, живеещи по това време във Франция и Англия. Основното му икономическо произведение е “Капиталът ” (I т. – 1867 година, II и III т. – 1884 година, под редакция на Фридрих Енгелс).
Марксовите съчинения за научната основа на икономическата реалност са осветени от прикрит морализъм. Това е най-очевидно в Марксовото развиване на Хегеловото разбиране за отчуждението. И за двамата да се отчуждаваш значи да овъншностяваш или да обективираш нещо, което в реалност е част от самия тебе, в нещо, което стои извън от и настрана от тебе самия. Понеже то е в действителност част от личността, отчуждената персона е раздвоена или разграничена от самата себе си и нейният живот губи тази органична целокупност, за която още Платон приказва като за един човешки блян. Марксово ползва това разбиране в своя разбор на отчуждението на личността на служащите от деветнадесети век по време на техния труд.
Отчужденият труд е обществен противовес на труда като самоинициатива. Съществуват четири взаимно свързани аспекта на отчуждението: от продукта на труда, от самия труд, от човешката родова същина и самоотчуждението. Същевременно отчуждението е и отчуждение на индивида от индивида.
Частната благосъстоятелност е нужен резултат от отчуждения труд, който е обществено отношение, изразяващо неравенството сред хората. Отчуждението провокира редица негативни последствия върху публичния живот: в региона на стопанската система - владичество на вещните връзки над субекта на труда; в обществената сфера - трудовата активност и връзки стават външни, противоестествени за човека; в морала - трудът не е свободна изява и самореализация на човека; в политиката - индивидът се включва в труда чрез външна насила, трудовите връзки се осъществят чрез политическите институции. Отчужденият труд е исторически първата форма на цялостното обществено отчуждение и е в основата на останалите негови форми - идеологическо, психическо и прочие
