На 14 декември се навършват 36 години от деня, в

На 14 декември се навършват 36 години от деня, в който " умря " " управителната роля на партията ", записана в член първи на така наречен Живковска конституция. Това е денят, в който се разбра, че замислената от върховете на Българска комунистическа партия гражданска война от горната страна няма да се случи по този начин, кокто я виждат тези, които провеждат промяната на Тодор Живков на 10 ноември.

Тогава - в последните седмици на 1989 година, съвсем всеки ден има манифестации и по тази причина съвременниците разказват тези дни като " митингова народна власт ".

Особено се сгъстява това чувство след 7 декември 1989 година, когато нововъзникналата съпротива се сплотява организационно в Съюз на демократичните сили. В Съюза членуват 11 организации.

Площадите, единствено до месеци толкоз спокойни, се изпълват с гневни хора. Издигат се най-различни лозунги, само че доминира настояването за отпадане на член първи от настоящата конституция - за управителната роля на Българска комунистическа партия, за връщане на имената на българските мюсюлмани. Доминиращият девиз е " Демокрация, народна власт ". Сцената на недоволството в началото са стълбите на " Александър Невски ", по-късно - площадът пред Народното събрание.

Лица на митинга са водачите на Съюз на демократичните сили - неговият ръководител доктор Желю Желев, секретар - Петър Берон и представители - Румен Воденичаров и Георги Спасов. Тях виждаме пред катедралния храм на 10 декември. На своебразната естрада е и певицата Ваня Костова, която изпява " Понякога съм бяла и добра " и тези, на пръв взор лишени от революционен възторг строфи, взривяват множеството. В тези дни е по този начин - от всяка искра може да лумне пламък.

Всеки ден от оня декември има смисъла на десетилетия, толкоз сгъстено е историческото време.

Опозицията твори история на площадите, ръководещата Българска комунистическа партия - залага на институциите.

От 11 до 13 декември заседават нейният Централен комитет - разширеният управителен орган. И взима решение да предложи анулацията на член първи от конституцията. На пленума Петър Младенов изнася отчет, озаглавен „ За положението на страната, партията и непосредствените задания “. Управляващата партия изключва от своите редици някогашния си общоприет секретар Тодор Живков, а също по този начин неговия наследник Владимир и Милко Балев, считан за човек от най-близкото му обграждане. В тези дни върховете на партията жигосват " Тодор Живков и неговото обграждане " и стоварват върху тях отговорността за икономическата рецесия. Тогава никой не си показва, че в стопанството на страната нещата могат да станат още по-зле. Но това е различен диалог - за стопанската система.

В политиката всичко е ясно - на дневен ред са измененията.

14 декември 1989 година е един от най-важните моменти на прехода, тъй като е един от дните, които демонстрираха, че българският преход към демократична народна власт и пазарна стопанска система доста елементарно може да стане " кървясъл ".

За днешните млади, които стачкуват на площадите, тези събития несъмнено наподобяват толкоз отдалечени, колкото и превратът от 19 май 1934 година, тъй като просто са станали преди да се родят.

Затова да напомним - какво се случи преди 36 години на площада пред Народното събрание в столицата. Всъщност, това е и денят, който сподели, че главните събития в българския преход ще се правят точно в тази постройка - на фасадата, на която написа " Съединението прави силата ". Не в Партийния дом, който е дом на към момента ръководещата Българска комунистическа партия.

Тогава, на 14 декември 1989 година Народното събрание заседава. Това не е " демократично ", а " тоталитарно " Народно заседание - деветият парламент на социалистическа България. В него няма представители на опозицията, защото депутатите му са определени на 17 юни 1986 година

Обсъжда се отпадането на член първи от главния закон. Заседанието стартира в 15 ч. Председателят на Народното събрание Станко Тодоров оповестява, че има импортиран законопроект за анулация на член 1 алинея 2 и алинея 3 от Живковата конституция (за управителната роля на Българска комунистическа партия и за построяването на развито социалистическо общество). Предложението идва от Българска комунистическа партия - реформиращата се партия сама се отхвърля от конституционната си привилегия.

Но всяка конституция се трансформира по правила, написани в самата нея. А тогавашният главен закон планува промените да станат факт не незабавно, а в едномесечен период. Новината се разчува и провокира яд. Защото след рухването на Живков преобладаващото в обществото предпочитание е всичко да става " в този момент и незабавно ".

Съюз на демократичните сили, който към този момент е оповестил, че отпадането на член първи е негова основна цел, привиква протест. Час след началото на пленарния ден - в 16 часа, на площада се появяват членовете на Координационния съвет на Съюз на демократичните сили.

Във време, когато няма фейсбук, тик-ток и други обществени мрежи, за часове се събират десетки хиляди. Хората скандират " Мафия ", " Долу Българска комунистическа партия " и " Всички вън " - лозунги, които със своята заостреност до този миг са необичайност. И доста българи ги възприемат, както бихме споделили през днешния ден, като демонстрация на език на омразата.

" Митингът породи и протече без значение от съвещанията на Координационния съвет ", споделя по-късно Петко Симеонов. Координационният съвет на Съюз на демократичните сили също заседава всеки ден.

Основният уредник са студентите от Независимото студентско сдружение, водено от Емил Кошлуков. Привечер се образува жива верига към Народното събрание. Живите вериги също са нещо ново за българското общество, само че бързо стават ежедневие.

Ескалацията на напрежението доближава връх по здрач. Основната маса се групира пред формалния вход на Народното събрание пред паметника на Цар Освободител.

Председателят на придвижване „ Гражданска самодейност “ (една от 11-те организации в СДС), Любомир Собаджиев предлага да се работи коренно - да се щурмува постройката. Лидерът на Съюз на демократичните сили доктор Желев е твърдо срещу. Призовава за успокоение. Тръгва с мегафон измежду хората, успокоява ги, приканва да не се атакуват служители на реда. Качва се на един от балконите на Студентския дом. " Ние ще победим със своята политическа просвета, със своето превъзхождане на съперниците на преустройството ", споделя Желев. След него за нежна гражданска война приказват Петко Симеонов и Ивайло Трифонов - и двамата от новите лица на смяната. Трифонов даже предлага на жителите да се разотидат " спокойно, без ексцесии, тъй като сред нас има майки с деца ".

В това време пред постройката на Народното събрание се появява ръководителят му Станко Тодоров, съпроводен от прославената треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, която е и една от първите десидентки в страната, обичаната актриса Цветана Манева, безпартийния акад. Благовест Сендов. Те също приканват жителите към успокоение. Но става нещо ненадейно - посрещнати са с крясъци " Оставка! " и " Вън от Народното събрание! ".

Идва и Петър Младенов, който е сменил Живков като общоприет секретар на Българска комунистическа партия. " Другарки и приятели, братя и сестри, приканвам вашето възприятие за отговорност пред ориста на народа и на България. С този екстремизъм вие тласкате България към пропастта! ", споделя Младенов. Пита хората какво желаят: кръв ли?!. При опита си да влезе назад в Народното събрание споделя репликата, станала популярна половин година по-късно - в предизборната акция. Става думи за изречението, което снималият фрагментите режисьор Евгений Михайлов, твърди, че е " По-добре е танковете да дойдат ". Младенов отхвърля да е споделил това.

В същото време в страната стартират стачки. Организира ги " синият " синдикат - " Подкрепа ", част от Съюз на демократичните сили.

На 26 декември синдикатът привиква стачка с искане за краткотрайно държавно управление.

Напрежението се сгъстява и по друга линия - в обитаемоте най-вече с мюсюлмани селища в цялата страна стартират митинги с искане да им бъдат върнати рождените имена.

На 29 декември Българска комунистическа партия на ексклузивен пленум взима решение за връщане рождените/фамилни имена българските мюсюлмани.

Днес тези събития наподобяват далечни, без значение че по-голямата част от българите са техни съвременници. Всичко се е трансформирало, изключително технологиите. И времето е друго - през днешния ден темпетатурите в столицата са освен позитивни - само че към 10 градуса. Преди 36 години това не е по този начин, по площадите е студено, с минусови температури.

А множеството лица на тогавашния яд, през днешния ден са в периферията. И даже забравени. Някои, като доктор Желю Желев, са в историята, тъй като той бе първият демократично определен президент. Други минаха интензивно през политиката, освен през площадите - като Емил Кошлуков, който през днешния ден е общоприет шеф на Българска национална телевизия, и Мирослав Севлиевски, който бе народен представител от Национална движение „Симеон Втори".

Когато съпоставяме оня декември от преди 36 години и днешния прави усещане демографията. И тогава, и в този момент, площадите са цялостни с хора от всевъзможни възрасти. Населението тогава е близо 9 милиона, през днешния ден - малко над 6,4 милиона. Средният българин тогава е много под 40 години, през днешния ден - над 45.

Тогава на площадите господства " зрялото потомство " - хората на възраст сред 30 и 50 години. Днес гневни са младите. Но в актуалното българско общество делът на младежите е доста по-малък, в сравнение с е бил тогава - при започване на прехода.

Политическата стихия при започване на прехода не го направи " бърз ", надали днешната политическа стихия ще провокира някакво невиждано публично ускоряване. 

Въпреки наситеността на политическия дневен ред.

Само за тази седмица се чакат най-малко три прояви - на 9 декември манифестации " в отбрана на стабилността " в 24 регионални центрове, проведени от ДПС-НОВО НАЧАЛО под надпис " Не на омразата " ; На 10 декември, когато се чака да са разискванията по шестия избор на съмнение към кабинета на Росен Желязков, ПП-ДБ двикват народен протест на площад „ Независимост “ с искане за оставка на правителството; и акцията на " Възраждане " на 10 декември против еврото.

Очакванията са държавното управление да оцелее, тъй като в парламентарната народна власт решенията се взимат в пленарната зала, не на площада. А в Народното събрание сигурно „ за “ вота ще гласоподават вносителите от ПП-ДБ, АПС и МЕЧ – сумарно 62 гласа. Ако към тях се прибавят „ Възраждане “ и „ Величие “ стават 105. Дори и с гласовете на четиримата самостоятелни депутати вотът не може да мине, тъй като няма 121 гласа.

През декември 1989 година се решаваше накъде ще върви страната. Днес този въпрос наподобява решен. На 1 януари одобряваме еврото, с което европейската интеграция на България приключва. Всъщност, един от лозунгите преди 36 години, бе подобен - за " Път към Европа ".