От Разпятие Христово до Възкресение
На 14 април християните означават Разпети петък. В този ден Иисус претърпял безчет поругания, страдания, неимоверни премеждия. Това е денят, в който разпънали на кръст почтения Агнец – „ изтезаван за нашите беззакония и непреодолим за нашите грехове ", принесен в жертва за греховете на цялото човечество.
Черен и тъмен е денят, в който Божият наследник умира. На Велики петък бил заровен в каменен саркофаг в пещера, пред която управляващите оставили стража и голям камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Неслучайно постът е изключително непоколебим: не се употребява безусловно нищо, даже и вода. Смята се, че по този метод, с изключение на физическото тяло, се пречистват мозъкът, духа и душата. Отказът от консумация на каквито и да било артикули, изключително в тази последна форма, носи тестване, само че и дава на човек покой, кара го да се вгледа във вътрешността в себе си и да прочисти съзнанието си. Постът от храна и вода би трябвало да е съпроводен и с изчистване от нечисти, мрачни мисли, с цел да бъде пълностоен. На този ден не се прави никаква домакинска или селскостопанска работа. Старите вярвали, че в случай че се работи, тогава ще ударят гръмотевици и град.
Освен тези традиции, има още няколко, които съпътстват деня. Традицията повелява, че рано сутринта, преди началото на богослужението, наречено Царски Часове, в средата на храма се издига „ гробът ” Христов, декориран с цветя, а на престола се слага Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя съставлява парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се слагат Евангелието, Кръстът и доста цветя. Християните пристъпват с молитва към издигнатия гроб и се покланят, целуват поредно Христовото тяло, извезано на плата, Евангелието и Кръста и поставят цветя. След това се навеждат и минават под издигнатото място. Счита се, че по този метод показваме поклонение, примирение и тъга пред гроба, както и признателност за изкуплението ни.
На вечернята в църквата се напомня и съпреживяват Христовите премеждия, гибел и заравяне. Тогава Плащаницата се изнася от олтара и се прави особено свещенодействие, наречено опело Христово. След това с нея се обикаля храма един път и алегорично се прави погребението на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася назад в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.
15 април(Велика събота) се смята за времето, когато Христовото тяло е било свалено от кръста и положено в нов каменен гроб в Йосифовата градина, близо до Голгота. То бива обгърнато в пелени с благовония и на погребението участват Мария Магдалена и жените-мироносици. Църквата популяризира Велика събота като „ най-благословения седми ден ". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете.
Службата на Велика събота принадлежи към този момент към Пасхалната неделя. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и така нататък Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над прегрешението, дявола и гибелта.
Със запалена свещ църквата се обикаля три пъти за здраве и благополучие, походът припомня на шествието на Христос от подземията на Ада в небесата, дружно с избавените от Него души.
На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в доста храмове се освещават козунаците, житото и яйцата (на този ден е втората опция да се боядисат великденските яйца).
В дванадесет часа се прави полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите безмълвно придвижват Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я поставят на Светия трон, където остава до празника Възнесение Господне.
Вярва се, че в случай че занесете запалената свещ до дома си без да угасне, тя ще донесе благополучие и здраве на вас и фамилията ви. С тази свещ се обикалят всички стаи с молитва към Господ и най-после се прикрепя към прага на вратата, където се оставя да изгори.
Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не съставляват драматическо разиграване на историческите събития на гибелта и погребението на Христос и не са ритуално обрисуване на евангелски подиуми. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично предусещане във безконечния смисъл на Христовите избавителни дейности.
16 април (Великден). Честваме Възкресение Христово.
Това е най-големият, най-тържественият празник на Христовата Църква, тъй като ни благовести успеха на Христа над гибелта, изкуплението от прегрешението и безконечното избавление.
Днес тържествуват вярата, вярата и любовта. Това е ден на свято забавление и особена наслада. " Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него " (Пс. 117:24). Днес е прославата на положителното и гибелта на злото и неговите чиновници. Днес е празненство на положителните души и сърца. Днес Господ плодородно ни озарява с насладата на Възкресението Си.
Какво обаче гласят традициите за този ден? Боренето с великденските яйца е един от най-забавните традиции на Великден, който постоянно се чака с неспокойствие, изключително от дребните деца. Обичаят символизира битката за победа и здраве през цялата година, а за „ бореца " са отредени доста благополучие, благоденствие и здраво здраве.
В предишното яйцето неведнъж се е асоциирало с вселената. Всъщност още през IV век консумирането на яйца по време на пости е неразрешено. Но напролет кокошките снасяли най-вече, по тази причина хората почнали да ги варят, с цел да ги запазят за по-дълъг интервал от време. Яйцето неведнъж се е разглеждало като знак на прераждането напролет, а с пораждане на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида от природата.
Великденската празнична софра не минава без сочно агнешко месо, тъй като в деня, в който е възкръснал Иисус, е било принесено в жертва точно агне. В библейския свят тези животни били считани за знак на чистотата и невинността, по тази причина били главният детайл за жертвоприношения.
В предишното на българската софра се е месел обичайният ритуален самун. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, само че на родна земя той навлиза относително късно – едвам през 20-те години на предишния век. Традицията на сладкия самун се появява първо в градовете, измествайки обичайния самун (като колак, пармак, кравай), като той е артикул на външните въздействия и на градската просвета.
По традиция на Великден всички обличат нови облекла като знак на зараждащия се нов живот напролет и на Възкресението Христово.
Светлостта на християнския празник естествено се е отразявала уместно и в столицата ни. Цитат от вестник „ Реч “ от 1912 година разказва по какъв начин София се приготвя за посрещането на празника:
„ С един напрегнат и суетлив звук столицата посреща празника на най-великия преподавател на човечеството Исус Христос. Улиците са претъпкани с мъже и дами, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И по лицата на всички се чете една по-голяма наслада, в сравнение с в елементарните дни на столичния живот. “
Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – така наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!
Черен и тъмен е денят, в който Божият наследник умира. На Велики петък бил заровен в каменен саркофаг в пещера, пред която управляващите оставили стража и голям камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Неслучайно постът е изключително непоколебим: не се употребява безусловно нищо, даже и вода. Смята се, че по този метод, с изключение на физическото тяло, се пречистват мозъкът, духа и душата. Отказът от консумация на каквито и да било артикули, изключително в тази последна форма, носи тестване, само че и дава на човек покой, кара го да се вгледа във вътрешността в себе си и да прочисти съзнанието си. Постът от храна и вода би трябвало да е съпроводен и с изчистване от нечисти, мрачни мисли, с цел да бъде пълностоен. На този ден не се прави никаква домакинска или селскостопанска работа. Старите вярвали, че в случай че се работи, тогава ще ударят гръмотевици и град.
Освен тези традиции, има още няколко, които съпътстват деня. Традицията повелява, че рано сутринта, преди началото на богослужението, наречено Царски Часове, в средата на храма се издига „ гробът ” Христов, декориран с цветя, а на престола се слага Плащаницaта - платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя съставлява парче плат, на което е извезан обликът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се слагат Евангелието, Кръстът и доста цветя. Християните пристъпват с молитва към издигнатия гроб и се покланят, целуват поредно Христовото тяло, извезано на плата, Евангелието и Кръста и поставят цветя. След това се навеждат и минават под издигнатото място. Счита се, че по този метод показваме поклонение, примирение и тъга пред гроба, както и признателност за изкуплението ни.
На вечернята в църквата се напомня и съпреживяват Христовите премеждия, гибел и заравяне. Тогава Плащаницата се изнася от олтара и се прави особено свещенодействие, наречено опело Христово. След това с нея се обикаля храма един път и алегорично се прави погребението на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася назад в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.
15 април(Велика събота) се смята за времето, когато Христовото тяло е било свалено от кръста и положено в нов каменен гроб в Йосифовата градина, близо до Голгота. То бива обгърнато в пелени с благовония и на погребението участват Мария Магдалена и жените-мироносици. Църквата популяризира Велика събота като „ най-благословения седми ден ". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете.
Службата на Велика събота принадлежи към този момент към Пасхалната неделя. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и така нататък Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над прегрешението, дявола и гибелта.
Със запалена свещ църквата се обикаля три пъти за здраве и благополучие, походът припомня на шествието на Христос от подземията на Ада в небесата, дружно с избавените от Него души.
На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в доста храмове се освещават козунаците, житото и яйцата (на този ден е втората опция да се боядисат великденските яйца).
В дванадесет часа се прави полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите безмълвно придвижват Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я поставят на Светия трон, където остава до празника Възнесение Господне.
Вярва се, че в случай че занесете запалената свещ до дома си без да угасне, тя ще донесе благополучие и здраве на вас и фамилията ви. С тази свещ се обикалят всички стаи с молитва към Господ и най-после се прикрепя към прага на вратата, където се оставя да изгори.
Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не съставляват драматическо разиграване на историческите събития на гибелта и погребението на Христос и не са ритуално обрисуване на евангелски подиуми. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично предусещане във безконечния смисъл на Христовите избавителни дейности.
16 април (Великден). Честваме Възкресение Христово.
Това е най-големият, най-тържественият празник на Христовата Църква, тъй като ни благовести успеха на Христа над гибелта, изкуплението от прегрешението и безконечното избавление.
Днес тържествуват вярата, вярата и любовта. Това е ден на свято забавление и особена наслада. " Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него " (Пс. 117:24). Днес е прославата на положителното и гибелта на злото и неговите чиновници. Днес е празненство на положителните души и сърца. Днес Господ плодородно ни озарява с насладата на Възкресението Си.
Какво обаче гласят традициите за този ден? Боренето с великденските яйца е един от най-забавните традиции на Великден, който постоянно се чака с неспокойствие, изключително от дребните деца. Обичаят символизира битката за победа и здраве през цялата година, а за „ бореца " са отредени доста благополучие, благоденствие и здраво здраве.
В предишното яйцето неведнъж се е асоциирало с вселената. Всъщност още през IV век консумирането на яйца по време на пости е неразрешено. Но напролет кокошките снасяли най-вече, по тази причина хората почнали да ги варят, с цел да ги запазят за по-дълъг интервал от време. Яйцето неведнъж се е разглеждало като знак на прераждането напролет, а с пораждане на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида от природата.
Великденската празнична софра не минава без сочно агнешко месо, тъй като в деня, в който е възкръснал Иисус, е било принесено в жертва точно агне. В библейския свят тези животни били считани за знак на чистотата и невинността, по тази причина били главният детайл за жертвоприношения.
В предишното на българската софра се е месел обичайният ритуален самун. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, само че на родна земя той навлиза относително късно – едвам през 20-те години на предишния век. Традицията на сладкия самун се появява първо в градовете, измествайки обичайния самун (като колак, пармак, кравай), като той е артикул на външните въздействия и на градската просвета.
По традиция на Великден всички обличат нови облекла като знак на зараждащия се нов живот напролет и на Възкресението Христово.
Светлостта на християнския празник естествено се е отразявала уместно и в столицата ни. Цитат от вестник „ Реч “ от 1912 година разказва по какъв начин София се приготвя за посрещането на празника:
„ С един напрегнат и суетлив звук столицата посреща празника на най-великия преподавател на човечеството Исус Христос. Улиците са претъпкани с мъже и дами, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И по лицата на всички се чете една по-голяма наслада, в сравнение с в елементарните дни на столичния живот. “
Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – така наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ