13 юни 323 г. пр. Хр. Умира Александър Македонски
На 13 юни 323 година прочие Хр. във Вавилон умира един от най-големите военачалници в международната история - Александър ІII Македонски, наследник на Филип II.
За към 10 години Александър съумява да покори земите от Балканите до Индия, да унищожи Персийската империя, да постави ръка на Египет и Месопотамия и да постави началото на цялостен нов интервал в историята на Източното Средиземноморие - елинизма.
Александър е роден през 356 година Майка му - епирката Олимпиада, твърди, че същинският му татко не е Филип, а Зевс, и по този начин основава възвишен ореол към сина си.
Той наследява престола през 336 година пр.Хр., когато Филип е погубен по време на женитбата на щерка му Клеопатра с епирски водач. След като бързо си подсигурява контрола над Гърция, Александър поема към Персия. Начело на 40 000 бойци през 334 година той прекосява Хелеспонт (дн. Дарданели), разрушава персите при река Граник и открива надзор над гръцките градове в Мала Азия.
През 333 година той още веднъж побеждава персите при Иса, след което поема към Египет. През 331 година персийската империя е дефинитивно разгромена след борбата при Гавгамела и Александър слага ръка върху Асирия и Месопотамия.
В идващите няколко години армиите на Александър не престават похода в Бактрия, дн. Централна Азия, и доближават до Индия. Там обаче войските му се разпалват и завоевателят е заставен да поеме назад. Малко след връщането си във Вавилон, който е оповестил за столица на империята си, Александър умира.
Възникналата в следствие от завоеванията голяма страна се простирала от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия, включвайки и Петречието. На север тя отчасти се приближавала до Дунава и граничела с Черно море, на юг стигнала до Индийския океан, полуостров Арабия — в Азия, и включвала в себе си Египет, Либия и Киренайка — в Африка. По своята величина тя надвишавала персийската страна. Нейното население било разноплеменно и разноезично и се намирало на разнообразни стъпала на икономическото развиване. Наред с високо развитите страни, като Гърция, Сирия и Финикия, Вавилония и Египет, в страната на Александър Македонски влизали големи територии, чието население едвам започвало да претърпява разпадането на първобитнообщинния строй. Стопанските и културните връзки сред обособените области били нетрайни. Цялата монархия се задържала в послушание единствено посредством силата на оръжието.
Александър не изменял нормалните за популацията локални форми на ръководство. Той оставил и персийското административно разделяне на сатрапии, само че нормално ограничавал сатрапите, лишавайки ги от правото да командват войските и да завеждат финансите.
Реална опора на Александър била армията, чийто обществен и етнически състав по време на източните походи се изменил доста — в нея имало малко воини-македонци, по тази причина пък се нараснал броят на наемниците — гърци и от локалното азиатско население. Александър провел специфичен тридесетхиляден отряд от персийски юноши за обучаването им на македонското военно изкуство.
Александър вземал специфични ограничения за доближаване на неговите македонски и гръцки воини с локалното население. В Суза бил проведен обилен сватбен празник, по време на който били направени 10 000 сватби на македонски воини с персийки и дами от другите локални народности. Самият той също се оженил едновременно за две персийски принцеси — за дъщерята на Дарий III и за дъщерята на неговия предходник Артаксеркс III Ох. Женитбата за дъщерите на двамата предходни персийски царе трябвало в допълнение да укрепи правото на Александър като техен правоприемник. Бактрийката Роксана също продължавала да си остава кралица — жена на Александър, който по подобен метод публично имал три дами.
На своите велможи и пълководци той заповядал да се оженят за знатни персийки, бактрийки и согдийки. За един ден създали 80 сватби. С такива наивни ограничения Александър се опитвал да слее ведно завоеватели и завоювани. Не би трябвало да се не помни, че за мнозина от гърците и македонците, включително и за неговия популярен преподавател Аристотел, всички завоювани от Александър нации били „ варвари ", плебеи по природа и т. н. Трябва да се признае, че Александър, ученик на Аристотел, откакто се сблъскал с практическия проблем за подсилване на необятната му и разноплеменна страна, съумял да преодолее тази идеологическа дребнавост.
На комерсиалните и стратегическите пътища Александър основавал нови градове и замъци със смесено гръко-македонско локално население. Той давал на жителите на тези градове избрани привилегии. Това били опорни точки на властта му на завоюваните територии. Известни са случаи, когато Александър давал на градовете земя с локално селско население, с цел да го експлоатират жителите. Висшите длъжности в неговата страна заемали представители както на македонската, по този начин и на локалната аристокрация. В новосъздадените градове живеели повече или по-малко привилегировани жители. Монархията на Александър подкрепяли жреците от другите религии, към които царят се отнасял доста благосклонно. При неговия двор се правили служби както на гръцките, по този начин и на многочислените локални богове. Самият Александър, разгласен на времето от египетските жреци за наследник на Амон, стремейки се да укрепи своята страна, от ден на ден подчертавал, че е провидение, и съобщил за това на гърците посредством съвета на Елинския съюз в Коринт, като желаел те също публично да го признаят за господ. Гръцките полиси изпълнили заповедта му. В Атина безсилният митинг срещу този акт в иронична форма изразил върналият се по това време в града Демостен, като предложил на националното заседание да счита Александър, „ в случай че той желае, за наследник на Зевс или също и на Посейдон ".
В обширните простори на империята на Александър станало и ставало грандиозно преразпределяне на имуществата. Голяма част от персийската хазна, която преди била във тип на съкровища или се употребявала за военни и административни потребности, била пусната в търговско-стопански оборот. Засилили се комерсиалните връзки, оживил се гражданският живот. Александър централизирал стартирането на златни и сребърни монети и ги сечал в голямо количество, като сложил за основа атинската монетна система. В страната на Александър се съчетавали източният и гръко-македонският опит. Но Гърция и Македония представлявали оскъдна част от неговата монархия. Вместо „ преместване на щастието от Азия в Гърция ", към което призовавал в предишното Исократ, завоюването на Изтока от македонците и гърците довело до усилване на емиграцията на коренното гръцко население в завоюваните територии. Гърция и Македония се изправили пред заплахата да се трансфорат в външна страна на новата източна монархия.
Против политиката на Александър назрявала съпротива и измежду редовия състав на македонската част от неговата войска. В неголемия град Опис, който се намирал на изток от река Тигър, избухнало въстание. Когато Александър дошъл в 324 година прочие н. е. в Опис, с цел да разгласи на разположената там войска, че изпраща с богати блага в Македония престарелите и заболели ветерани и въобще всички, искащи да се завърнат, воините устроили протест. Те казвали, че всички ще заминат за Македония, а царят дано самичък води война благодарение на „ татко си " Амон. Александър санкционирал със гибел няколко от най-активните от въстаналите воини. В резултат от последвалите договаряния той бил заставен да пусне в родината към 10 000 воини и в още по-голяма степен да употребява услугите на персите.
В 323 година прочие н. е. Александър дошъл във Вавилон, ситуиран почти в центъра на неговата страна, на кръстопътя на търговски и стратегически пътища. Този максимален древноизточен град той направил своя столица. Тук през лятото на 323 година прочие н. е. по време на гуляй Александър се почувствал зле и след няколкодневно боледуване, евентуално злокачествена тресчица, а допустимо е и от отравяне, починал на към 33-годишна възраст.
За към 10 години Александър съумява да покори земите от Балканите до Индия, да унищожи Персийската империя, да постави ръка на Египет и Месопотамия и да постави началото на цялостен нов интервал в историята на Източното Средиземноморие - елинизма.
Александър е роден през 356 година Майка му - епирката Олимпиада, твърди, че същинският му татко не е Филип, а Зевс, и по този начин основава възвишен ореол към сина си.
Той наследява престола през 336 година пр.Хр., когато Филип е погубен по време на женитбата на щерка му Клеопатра с епирски водач. След като бързо си подсигурява контрола над Гърция, Александър поема към Персия. Начело на 40 000 бойци през 334 година той прекосява Хелеспонт (дн. Дарданели), разрушава персите при река Граник и открива надзор над гръцките градове в Мала Азия.
През 333 година той още веднъж побеждава персите при Иса, след което поема към Египет. През 331 година персийската империя е дефинитивно разгромена след борбата при Гавгамела и Александър слага ръка върху Асирия и Месопотамия.
В идващите няколко години армиите на Александър не престават похода в Бактрия, дн. Централна Азия, и доближават до Индия. Там обаче войските му се разпалват и завоевателят е заставен да поеме назад. Малко след връщането си във Вавилон, който е оповестил за столица на империята си, Александър умира.
Възникналата в следствие от завоеванията голяма страна се простирала от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия, включвайки и Петречието. На север тя отчасти се приближавала до Дунава и граничела с Черно море, на юг стигнала до Индийския океан, полуостров Арабия — в Азия, и включвала в себе си Египет, Либия и Киренайка — в Африка. По своята величина тя надвишавала персийската страна. Нейното население било разноплеменно и разноезично и се намирало на разнообразни стъпала на икономическото развиване. Наред с високо развитите страни, като Гърция, Сирия и Финикия, Вавилония и Египет, в страната на Александър Македонски влизали големи територии, чието население едвам започвало да претърпява разпадането на първобитнообщинния строй. Стопанските и културните връзки сред обособените области били нетрайни. Цялата монархия се задържала в послушание единствено посредством силата на оръжието.
Александър не изменял нормалните за популацията локални форми на ръководство. Той оставил и персийското административно разделяне на сатрапии, само че нормално ограничавал сатрапите, лишавайки ги от правото да командват войските и да завеждат финансите.
Реална опора на Александър била армията, чийто обществен и етнически състав по време на източните походи се изменил доста — в нея имало малко воини-македонци, по тази причина пък се нараснал броят на наемниците — гърци и от локалното азиатско население. Александър провел специфичен тридесетхиляден отряд от персийски юноши за обучаването им на македонското военно изкуство.
Александър вземал специфични ограничения за доближаване на неговите македонски и гръцки воини с локалното население. В Суза бил проведен обилен сватбен празник, по време на който били направени 10 000 сватби на македонски воини с персийки и дами от другите локални народности. Самият той също се оженил едновременно за две персийски принцеси — за дъщерята на Дарий III и за дъщерята на неговия предходник Артаксеркс III Ох. Женитбата за дъщерите на двамата предходни персийски царе трябвало в допълнение да укрепи правото на Александър като техен правоприемник. Бактрийката Роксана също продължавала да си остава кралица — жена на Александър, който по подобен метод публично имал три дами.
На своите велможи и пълководци той заповядал да се оженят за знатни персийки, бактрийки и согдийки. За един ден създали 80 сватби. С такива наивни ограничения Александър се опитвал да слее ведно завоеватели и завоювани. Не би трябвало да се не помни, че за мнозина от гърците и македонците, включително и за неговия популярен преподавател Аристотел, всички завоювани от Александър нации били „ варвари ", плебеи по природа и т. н. Трябва да се признае, че Александър, ученик на Аристотел, откакто се сблъскал с практическия проблем за подсилване на необятната му и разноплеменна страна, съумял да преодолее тази идеологическа дребнавост.
На комерсиалните и стратегическите пътища Александър основавал нови градове и замъци със смесено гръко-македонско локално население. Той давал на жителите на тези градове избрани привилегии. Това били опорни точки на властта му на завоюваните територии. Известни са случаи, когато Александър давал на градовете земя с локално селско население, с цел да го експлоатират жителите. Висшите длъжности в неговата страна заемали представители както на македонската, по този начин и на локалната аристокрация. В новосъздадените градове живеели повече или по-малко привилегировани жители. Монархията на Александър подкрепяли жреците от другите религии, към които царят се отнасял доста благосклонно. При неговия двор се правили служби както на гръцките, по този начин и на многочислените локални богове. Самият Александър, разгласен на времето от египетските жреци за наследник на Амон, стремейки се да укрепи своята страна, от ден на ден подчертавал, че е провидение, и съобщил за това на гърците посредством съвета на Елинския съюз в Коринт, като желаел те също публично да го признаят за господ. Гръцките полиси изпълнили заповедта му. В Атина безсилният митинг срещу този акт в иронична форма изразил върналият се по това време в града Демостен, като предложил на националното заседание да счита Александър, „ в случай че той желае, за наследник на Зевс или също и на Посейдон ".
В обширните простори на империята на Александър станало и ставало грандиозно преразпределяне на имуществата. Голяма част от персийската хазна, която преди била във тип на съкровища или се употребявала за военни и административни потребности, била пусната в търговско-стопански оборот. Засилили се комерсиалните връзки, оживил се гражданският живот. Александър централизирал стартирането на златни и сребърни монети и ги сечал в голямо количество, като сложил за основа атинската монетна система. В страната на Александър се съчетавали източният и гръко-македонският опит. Но Гърция и Македония представлявали оскъдна част от неговата монархия. Вместо „ преместване на щастието от Азия в Гърция ", към което призовавал в предишното Исократ, завоюването на Изтока от македонците и гърците довело до усилване на емиграцията на коренното гръцко население в завоюваните територии. Гърция и Македония се изправили пред заплахата да се трансфорат в външна страна на новата източна монархия.
Против политиката на Александър назрявала съпротива и измежду редовия състав на македонската част от неговата войска. В неголемия град Опис, който се намирал на изток от река Тигър, избухнало въстание. Когато Александър дошъл в 324 година прочие н. е. в Опис, с цел да разгласи на разположената там войска, че изпраща с богати блага в Македония престарелите и заболели ветерани и въобще всички, искащи да се завърнат, воините устроили протест. Те казвали, че всички ще заминат за Македония, а царят дано самичък води война благодарение на „ татко си " Амон. Александър санкционирал със гибел няколко от най-активните от въстаналите воини. В резултат от последвалите договаряния той бил заставен да пусне в родината към 10 000 воини и в още по-голяма степен да употребява услугите на персите.
В 323 година прочие н. е. Александър дошъл във Вавилон, ситуиран почти в центъра на неговата страна, на кръстопътя на търговски и стратегически пътища. Този максимален древноизточен град той направил своя столица. Тук през лятото на 323 година прочие н. е. по време на гуляй Александър се почувствал зле и след няколкодневно боледуване, евентуално злокачествена тресчица, а допустимо е и от отравяне, починал на към 33-годишна възраст.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ