На 13 януари се навършват 160 години от рождението на

На 13 януари се навършват 160 години от рождението на българския публицист и държавник Алеко Константинов. Останал в историята като Щастливеца, през днешния ден създателят продължава да живее посредством творбите си. Алеко е татко на най-известния язвителен облик в българската литература – Бай Ганьо.



Нека да си напомним няколко от безконечните цитати от книгата „ Бай Ганьо. Невероятни разкази за един актуален българин “:

„ Какво ще ú виждам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари желаят. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде… ”

“– Ами ти от бързане не запомнил си да заплатиш бирата си, бай Ганьо.
– Аз я платих.
– Имал си бол пари – платил си я. Я качвай се, качвай се по-скоро да не припкаме отново след машината – сподели менторски бай Ганьо. ”



“А бай Ганьо… възлезе бързешката по стълбата (на басейна – бел.цит.), изправи се малко разкривен, изгледа високомерно немците, почна да се удря героичен по влакнатите гърди и извика победоносно:
– Булгар! Булга-ар!
И още по-силно се удари в гърдите. Горделивият звук, с който изрече тази препоръка, говореше много; този звук споделяше:
“Ето го, видите ли го българина! Този е той, подобен е той! Вий сте го чували единствено, сливнишкия воин, балканския талант! Ето го в този момент пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в положение да направи! И единствено това ли! Ехе, на какви работи още е той кадърен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути! ”



„ – А-а! Чиста стока! Купувате го, а? Я подайте шишето насам. Каквото се е запалил стомахът ми от чушката като нажежено желязо, да ливна в този момент цялото шише, ще зацвърчи от вътрешната страна. Ех, у нас винце, половин лев оката, като му светнеш една окица – тука ли си!… А, оригнах се, прощавайте: туй малко пошло пада, но пърдон, човечност, не можеш да го задържиш!… Обедът у Иречека с помощта на бай Ганя излезе много многолюден. “

„ Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да забележим, така както съм лежащ, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща?
– Купуваме ги – дава отговор едвам сдържано един от нас.
– Тъй ли? Браво! – утвърждава той с цялостни от сочната круша уста. – Аз обичам круши. “



„ … Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не пердах! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита против ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се желае – я народен представител да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, но като не им клатиш шапка – демон не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам… “

„ Европейци сме ний, но все не сме до такава степен! “



„ Защо съм Ганю Балкански, в случай че няма да зная и този поминък. Ти, господине мой, тури ме, в която щеш околия и ми кажи който щеш да ти избера. Едно магаре тури за претендент, и магарето ще ти избера, майка му остаряла! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лв.. “

„ Не си е кяр да бъдеш съпротива. “

„ И за какво ще бутат опозицията – тя дано си дига виканица, кой я слуша. Нашите си сучат мустака, па им се подсмиват. Властта в ръцете им – не желаят да знаят. “


„ Де се е чуло-видяло избор да стане, че да няма черпня. Не може. Така си е било, по този начин си е и така ще отиде. “

„ Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който би трябвало да преследваме. “

„ И заслужава ли този лицемерен народ да се трепим за него! “ „ Правѝ си оглушки, па си гледай кефа. “

„ Ний тука на орехи ли играем, или царство управяме. Каква е тази разпасаност? “ „ Колко пъти съм те поучавал, че покорна глава сабя не я сече. Не си ме слушал – троши си в този момент главата. “