Във Варна отслужват благодарствен молебен за княгиня Мария Луиза
На 13 януари (петък) от 11:00 ч. в Митрополитския катедрален храм „ Успение Богородично “ във Варна ще се отслужи признателен молебен за здравето на Нейно Царско Височество Мария Луиза, Княгиня Българска, Херцогиня Саксонска и Принцеса Сакс-Кобург и Готска, по случай 90-годишнината ѝ.
Това оповестиха от Варненската и Великопреславска света митрополия.
Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза е родена на 13 януари 1933 година в София. Първородна щерка на Техни Величества Цар Борис III и Царица Иоанна и сестра на Негово Величество Цар Симеон II.
Кръстена по православен обряд от Софийския митрополит Стефан, по-сетнешен Екзарх на Българската православна черква с името Мария Луиза в чест на починалата си баба и първа българска Княгиня на Третото царство Мария Луиза, Принцеса на Парма и Пиаченца. Нейн кръстник е остарелия общественик Александър Малинов, тогава Председател на Народното събрание.
Началното си обучение Княгиня Мария Луиза получава в Двореца, като е записана за постоянна ученичка в Началното учебно заведение “Неофит Рилски ” в София.
Преждевременната кончина на Цар Борис III на 28 август 1943 година е пагубен удар за Царското семейство и България. За Княгиня Мария Луиза, която обожава татко си е повратна точка и както сама се показва: “краят на нейното и на брат й детство ”.
Година по-късно в България е осъществен държавен прелом, а страната е окупирана от Съветската войска. Царското семейство е сложено под ограничавания, във в действителност домакински арест в Двореца Врана. Из цялата страна стартират чудовищни репресии и гнет.
На 16 септември 1946 година, след провеждането на един подправен референдум, провъзгласяващ България за Народна република, Царското семейство е насила да напусне страната.
Царицата Майка Иоанна и двете й деца се откриват в Александрия, Египет, където живеят нейните родители италианският Крал Виктор Емануил III и Кралица Елена.
Мария Луиза е записана в Училището “Светото Сърце ”, обгрижвано от ирландски монахини.
През 1951 година Царското семейство се открива в Мадрид, Испания. Мария Луиза в началото има предпочитание да постъпи в Художествената академия, само че в духа на милосърдната традиция на дамите в Царското семейство записва Училището за милосърдни сестри, което приключва с отличие.
През 1957 година се омъжва за Карл Владимир, Принц цу Лайнинген (1928-1990), потомък на Кралица Виктория и Царя Освободител Александър II. През 1958 година двамата отпътуват за Канада, където се откриват. От бракът им се раждат две момчета, кръстени: Карл Борис (17 април 1960) в чест на Цар Борис III и Херман (16 април 1962) в чест на светецът настойник на Аляска. По линия на татко си двамата им синове са директни наследници на Британската корона и попадат публично в съответния генеалогически ред за това.
Бракът сред Мария Луиза и Карл е анулиран на 4 декември 1968 година
На 16 ноември 1969 година Княгиня Мария Луиза се венчава за господин Бронислав Хробок (род. на 27 август 1933 година в Катовице, Полша), наследник на полковник от полската войска. От брака им се раждат Александра Надежда (14 септември 1970 г.) и Павел (3 май 1972).
От първия ден на установяването си на Новия континент – и в Канада и след това Съединени американски щати, Княгиня Мария Луиза е мощно ангажирана и отдадена на българската идея. Посещава проведени от българската емиграция събития и благотворителни начинания. Тихо и ненатрапчиво взе участие в църковния живот на православните в Америка.
След рухването на Желязната завеса, Княгиня Мария Луиза е първият член на Царското семейство, който се завръща в Родината през 1991 година Посрещането е неописуемо, насладата на множеството е безкрайна. Княгинята съпровожда и своята блаженопочивша майка Царица Иоанна при последното й посещаване в България през 1993 година, когато се изпълват 50 години от кончината на Цар Борис III. Както всеки път по този начин и тук, Княгинята продължава своята неизменима и непрекъсната тиха щедрост. Под нейните грижи и помощ десетки домове за деца без родители, старопиталища и лечебни заведения са подпомагани и подкрепяни. Оттогава Княгинята непроменяемо идва всяка година в България.
С единомислещото решение на Конституционния съд на Републиката от 1998 година са възобновени персоналните парцели на Царското семейство. През 2000 година Цар Симеон II се завръща дефинитивно в България.
През 1999 година Княгина Мария Луиза е определена за член на Борда на Американския университет в България в град Благоевград, а на 3 май 2012 година е провъзгласена на публична академична гала за “Почетен лекар по филантропични науки ” на Унивеститета. В нейна чест и на нейно име е учредена годишна академична премия с огърлие за приключили Университета, които след това сполучливо са се осъществили в живота и бизнеса.
През 2015 година Н.В. Цар Симеон II с умишлен декрет афишира, че прихвърля своите династически права върху княжеската и херцогска купа на Кохари, Чабраг и Житня на своята сестра Княгиня Мария Луиза.
(виж линка)
Нейно Царско Височество е удостоена с Великия кръст на Царския медал “Св. Александър ” и с Великия кръст на Сакс-Ернестинския династичен медал.
Това оповестиха от Варненската и Великопреславска света митрополия.
Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза е родена на 13 януари 1933 година в София. Първородна щерка на Техни Величества Цар Борис III и Царица Иоанна и сестра на Негово Величество Цар Симеон II.
Кръстена по православен обряд от Софийския митрополит Стефан, по-сетнешен Екзарх на Българската православна черква с името Мария Луиза в чест на починалата си баба и първа българска Княгиня на Третото царство Мария Луиза, Принцеса на Парма и Пиаченца. Нейн кръстник е остарелия общественик Александър Малинов, тогава Председател на Народното събрание.
Началното си обучение Княгиня Мария Луиза получава в Двореца, като е записана за постоянна ученичка в Началното учебно заведение “Неофит Рилски ” в София.
Преждевременната кончина на Цар Борис III на 28 август 1943 година е пагубен удар за Царското семейство и България. За Княгиня Мария Луиза, която обожава татко си е повратна точка и както сама се показва: “краят на нейното и на брат й детство ”.
Година по-късно в България е осъществен държавен прелом, а страната е окупирана от Съветската войска. Царското семейство е сложено под ограничавания, във в действителност домакински арест в Двореца Врана. Из цялата страна стартират чудовищни репресии и гнет.
На 16 септември 1946 година, след провеждането на един подправен референдум, провъзгласяващ България за Народна република, Царското семейство е насила да напусне страната.
Царицата Майка Иоанна и двете й деца се откриват в Александрия, Египет, където живеят нейните родители италианският Крал Виктор Емануил III и Кралица Елена.
Мария Луиза е записана в Училището “Светото Сърце ”, обгрижвано от ирландски монахини.
През 1951 година Царското семейство се открива в Мадрид, Испания. Мария Луиза в началото има предпочитание да постъпи в Художествената академия, само че в духа на милосърдната традиция на дамите в Царското семейство записва Училището за милосърдни сестри, което приключва с отличие.
През 1957 година се омъжва за Карл Владимир, Принц цу Лайнинген (1928-1990), потомък на Кралица Виктория и Царя Освободител Александър II. През 1958 година двамата отпътуват за Канада, където се откриват. От бракът им се раждат две момчета, кръстени: Карл Борис (17 април 1960) в чест на Цар Борис III и Херман (16 април 1962) в чест на светецът настойник на Аляска. По линия на татко си двамата им синове са директни наследници на Британската корона и попадат публично в съответния генеалогически ред за това.
Бракът сред Мария Луиза и Карл е анулиран на 4 декември 1968 година
На 16 ноември 1969 година Княгиня Мария Луиза се венчава за господин Бронислав Хробок (род. на 27 август 1933 година в Катовице, Полша), наследник на полковник от полската войска. От брака им се раждат Александра Надежда (14 септември 1970 г.) и Павел (3 май 1972).
От първия ден на установяването си на Новия континент – и в Канада и след това Съединени американски щати, Княгиня Мария Луиза е мощно ангажирана и отдадена на българската идея. Посещава проведени от българската емиграция събития и благотворителни начинания. Тихо и ненатрапчиво взе участие в църковния живот на православните в Америка.
След рухването на Желязната завеса, Княгиня Мария Луиза е първият член на Царското семейство, който се завръща в Родината през 1991 година Посрещането е неописуемо, насладата на множеството е безкрайна. Княгинята съпровожда и своята блаженопочивша майка Царица Иоанна при последното й посещаване в България през 1993 година, когато се изпълват 50 години от кончината на Цар Борис III. Както всеки път по този начин и тук, Княгинята продължава своята неизменима и непрекъсната тиха щедрост. Под нейните грижи и помощ десетки домове за деца без родители, старопиталища и лечебни заведения са подпомагани и подкрепяни. Оттогава Княгинята непроменяемо идва всяка година в България.
С единомислещото решение на Конституционния съд на Републиката от 1998 година са възобновени персоналните парцели на Царското семейство. През 2000 година Цар Симеон II се завръща дефинитивно в България.
През 1999 година Княгина Мария Луиза е определена за член на Борда на Американския университет в България в град Благоевград, а на 3 май 2012 година е провъзгласена на публична академична гала за “Почетен лекар по филантропични науки ” на Унивеститета. В нейна чест и на нейно име е учредена годишна академична премия с огърлие за приключили Университета, които след това сполучливо са се осъществили в живота и бизнеса.
През 2015 година Н.В. Цар Симеон II с умишлен декрет афишира, че прихвърля своите династически права върху княжеската и херцогска купа на Кохари, Чабраг и Житня на своята сестра Княгиня Мария Луиза.
(виж линка)
Нейно Царско Височество е удостоена с Великия кръст на Царския медал “Св. Александър ” и с Великия кръст на Сакс-Ернестинския династичен медал.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ