161 години от рождението на Алеко Константинов
На 13 януари 2024 година се навършват 161 години от рождението на Алеко Константинов – Щастливеца. Алеко Иваницов Константинов, прочут под псевдонима Щастливеца, е български юрист, публицист, журналист, пътеписец, държавник и създател на проведеното туристическо придвижване в България. Големият български публицист е роден на 13 януари (1 януари остарял стил) 1863 година в Свищов. Алеко стартира образованието си като частен възпитаник на Емануил Васкидович и Янко Мустаков. Първоначално учи в родния си град, а по-късно в Априловската гимназия в Габрово. Завършва приблизително обучение в гр. Николаев в Русия и по-късно висше обучение (право) в университета в гр. Одеса, след което се завръща в България. Установява се в София и работи като арбитър и прокурор в софийските правораздавателни институции. До края на живота си е юрист на свободна процедура в София, пише .
Въпреки че е прочут най-вече с пътеписите и фейлетоните си, създателят стартира креативната си кариера с лирика. Стихотворенията „ Огледало “ (1880) и „ Защо “ (1881) са изпратени от град Николаев и оповестени във вестниците „ Целокупна България “ и „ Свободна България “.
Срeд най-емблематичните творби на Алеко Константинов са пътеписа „ До Чикаго и обратно “ и „ Бай Ганьо “. Написал е над 40 фейлетона, цикъла „ Разни хора – всякакви идеали “, пътеписите „ Какво? Швейцария ли? “, „ София-Мездра-Враца “, „ През март в Чепино “, „ Невероятно в действителност, само че факт… “ и други Заслуга на Алеко Константинов са и доста преводи на международни създатели, измежду които са шедьоврите „ Бахчисарайски шадраван “, „ Полтава “ и „ Цигани “ от Александър Пушкин, „ Демон “ и „ Беглец “ от Михаил Лермонтов и „ Тартюф “ от Молиер. Алеко Константинов развива дейна социална активност. Той е учебен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на сдружение „ Славянска сказка “, Българското народообразователно сдружение, Дружеството за поощряване на изкуствата, Музикалното общество, Театралния комитет.
На 23 май 1897 година, едвам на 34 години, Алеко е погубен при несполучлив атентат против неговия съпартиец Михаил Такев, край село Радилово. Наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона на писателя и го раняват смъртоносно. Така приключва пътя си един от най-талантливите и изявени български писатели и общественици, правист, фен на природата и изкуството, безгрижник и странник Алеко Константинов.
В памет на огромния българин са именувани редица географски обекти като нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън, връх Алеко в Рила. По негова самодейност на 27 август 1895 година на Черни връх на Витоша е основано първото туристическо сдружение в България – „ Клуб на българските туристи “. На името на Алеко е издигната първата туристическа хижа в обичаната му Витоша. В Борисовата градина в София на една от най-посещаваните алеи е паметникът на Алеко. Паметник на писателя Алеко Константинов има и на бул. „ Витоша “ в София. Напълно справедливо е придобил славата на най-изтъкнатия български хуморист-сатирик. Затова в негова памет и по достолепие Държавният язвителен спектакъл в столицата е наименуван “Алеко Константинов ”.
Въпреки че е прочут най-вече с пътеписите и фейлетоните си, създателят стартира креативната си кариера с лирика. Стихотворенията „ Огледало “ (1880) и „ Защо “ (1881) са изпратени от град Николаев и оповестени във вестниците „ Целокупна България “ и „ Свободна България “.
Срeд най-емблематичните творби на Алеко Константинов са пътеписа „ До Чикаго и обратно “ и „ Бай Ганьо “. Написал е над 40 фейлетона, цикъла „ Разни хора – всякакви идеали “, пътеписите „ Какво? Швейцария ли? “, „ София-Мездра-Враца “, „ През март в Чепино “, „ Невероятно в действителност, само че факт… “ и други Заслуга на Алеко Константинов са и доста преводи на международни създатели, измежду които са шедьоврите „ Бахчисарайски шадраван “, „ Полтава “ и „ Цигани “ от Александър Пушкин, „ Демон “ и „ Беглец “ от Михаил Лермонтов и „ Тартюф “ от Молиер. Алеко Константинов развива дейна социална активност. Той е учебен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на сдружение „ Славянска сказка “, Българското народообразователно сдружение, Дружеството за поощряване на изкуствата, Музикалното общество, Театралния комитет.
На 23 май 1897 година, едвам на 34 години, Алеко е погубен при несполучлив атентат против неговия съпартиец Михаил Такев, край село Радилово. Наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона на писателя и го раняват смъртоносно. Така приключва пътя си един от най-талантливите и изявени български писатели и общественици, правист, фен на природата и изкуството, безгрижник и странник Алеко Константинов.
В памет на огромния българин са именувани редица географски обекти като нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън, връх Алеко в Рила. По негова самодейност на 27 август 1895 година на Черни връх на Витоша е основано първото туристическо сдружение в България – „ Клуб на българските туристи “. На името на Алеко е издигната първата туристическа хижа в обичаната му Витоша. В Борисовата градина в София на една от най-посещаваните алеи е паметникът на Алеко. Паметник на писателя Алеко Константинов има и на бул. „ Витоша “ в София. Напълно справедливо е придобил славата на най-изтъкнатия български хуморист-сатирик. Затова в негова памет и по достолепие Държавният язвителен спектакъл в столицата е наименуван “Алеко Константинов ”.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ