13 септември 1996 г. - Аферата „История славянобългарска”
На 13 септември 1996 година оригинал на „ История славянобългарска” на Паисий Хилендарски е донесен от неизвестен донор в Националния исторически музей. Той оставя ръкописа, завит във вестник, при секретарката на шефа на музея Божидар Димитров.
Експертиза от археографска комисия при Народната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий” удостоверява, че това е оригиналът - авторски дубликат на самия Паисий, открит в Зографския манастир през 1906 година от проф. Йордан Иванов. След траял повече от година спор за ориста на ръкописа през 1997 година президентът на България Петър Стоянов (1997-2002) и Министерството на културата вземат решение ръкописът да се върне в Зографския манастир.
На 12 януари 1998 година на церемонията по предаването на историческия ръкопис участват президентът Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и основният прокурор Иван Татарчев. Игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа от шефа на Националния исторически музей Божидар Димитров. Днес „ История славянобългарска” се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други скъпи ръкописи, напомня dariknews.bg.
Скандалът, обвързван със Зографския дубликат на „ История славянобългарска”, стартира през 1991 година след завръщането на министър-председателя на България Димитър Попов (1990-1991) от посещаване в Гърция, в границите на което посещава българския манастир „ Св. Георги Зограф” в Атон.
В отговор на неговата молба към светогорските монаси да разрешат оригиналът на „ История славянобългарска” да бъде изложен за поклонение в България, някогашният началник на ефория „ Зограф” в София Петър Митанов обществено декларира, че ръкописът на Паисий Хилендарски се намира в България. Ръкописът е изнесен скрито от българската обител на полуостров Атон в Света гора през 1988 година В продължение на осем години тя стои заключена в касата на началника на българското разузнаване.
Самата интервенция по кражбата на „ История славянобългарска “ е под кодовото име „ Маратон “ и се организира от отдел 14 „ Културно-историческо разузнаване “ на Държавна сигурност. Целта на интервенцията е да се подмени оригинала на ръкописа с фалшификат. Тя е готова в продължение на 10 години от 1972 до 1982 година Самата интервенция започва през 1982 година През декември 1984 година офицера от разузнаването Христо Маринчев отпътува за Зографския манастир в Атон, само че доближава единствено до Солун, защото гръцките управляващи му отхвърлят достъп до полуострова. Легендата на офицера е на заместник-председател на Комитета по църковните въпроси на Българската православна черква, а в действителност е заместник-началник на отдел 14, отговарящ за културно-историческото разузнаване в Гърция и Кипър.
След несполучливия опит през декември 1985 година за участници в интервенцията са избрани чиновниците на Първо основно ръководство, легендирани като първи секретари в българското посолство в Атина – Иван Генев и Венцислав Агайн. На тях им оказва помощ служителят от посолството в Атина Динко Пехливанов. Агайн изнася ръкописа под дрехата си и го занася в генералното консулство на България в Солун. От там е препратен в посолството в Атина, откъдето с дипломатическа поща се озовава в България. Ролята на Пехливанов е на така наречен „ чист човек “, който не подозира за дейностите на другите. Той схваща за кражбата едвам след напускането на манастира.
На Никулден 1985 година Иван Генев донася у нас историческия ръкопис.
Експертиза от археографска комисия при Народната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий” удостоверява, че това е оригиналът - авторски дубликат на самия Паисий, открит в Зографския манастир през 1906 година от проф. Йордан Иванов. След траял повече от година спор за ориста на ръкописа през 1997 година президентът на България Петър Стоянов (1997-2002) и Министерството на културата вземат решение ръкописът да се върне в Зографския манастир.
На 12 януари 1998 година на церемонията по предаването на историческия ръкопис участват президентът Петър Стоянов, министърът на културата Емма Москова и основният прокурор Иван Татарчев. Игуменът на Зографския манастир архимандрит Амвросий получава ръкописа от шефа на Националния исторически музей Божидар Димитров. Днес „ История славянобългарска” се пази в Зографския манастир в Атон до служебника на патриарх Евтимий, Драгановия миней и други скъпи ръкописи, напомня dariknews.bg.
Скандалът, обвързван със Зографския дубликат на „ История славянобългарска”, стартира през 1991 година след завръщането на министър-председателя на България Димитър Попов (1990-1991) от посещаване в Гърция, в границите на което посещава българския манастир „ Св. Георги Зограф” в Атон.
В отговор на неговата молба към светогорските монаси да разрешат оригиналът на „ История славянобългарска” да бъде изложен за поклонение в България, някогашният началник на ефория „ Зограф” в София Петър Митанов обществено декларира, че ръкописът на Паисий Хилендарски се намира в България. Ръкописът е изнесен скрито от българската обител на полуостров Атон в Света гора през 1988 година В продължение на осем години тя стои заключена в касата на началника на българското разузнаване.
Самата интервенция по кражбата на „ История славянобългарска “ е под кодовото име „ Маратон “ и се организира от отдел 14 „ Културно-историческо разузнаване “ на Държавна сигурност. Целта на интервенцията е да се подмени оригинала на ръкописа с фалшификат. Тя е готова в продължение на 10 години от 1972 до 1982 година Самата интервенция започва през 1982 година През декември 1984 година офицера от разузнаването Христо Маринчев отпътува за Зографския манастир в Атон, само че доближава единствено до Солун, защото гръцките управляващи му отхвърлят достъп до полуострова. Легендата на офицера е на заместник-председател на Комитета по църковните въпроси на Българската православна черква, а в действителност е заместник-началник на отдел 14, отговарящ за културно-историческото разузнаване в Гърция и Кипър.
След несполучливия опит през декември 1985 година за участници в интервенцията са избрани чиновниците на Първо основно ръководство, легендирани като първи секретари в българското посолство в Атина – Иван Генев и Венцислав Агайн. На тях им оказва помощ служителят от посолството в Атина Динко Пехливанов. Агайн изнася ръкописа под дрехата си и го занася в генералното консулство на България в Солун. От там е препратен в посолството в Атина, откъдето с дипломатическа поща се озовава в България. Ролята на Пехливанов е на така наречен „ чист човек “, който не подозира за дейностите на другите. Той схваща за кражбата едвам след напускането на манастира.
На Никулден 1985 година Иван Генев донася у нас историческия ръкопис.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ