На 13 ноември 2024 г., когато Православната църква чества паметта

На 13 ноември 2024 година, когато Православната черква празнува паметта на св. Йоан Златоуст, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи света божествена Литургия в столичния храм „ Св. вмчк. Георги Победоносец “ (Петте кьошета). Малко прочут факт, че за пръв път той бива осветлен на 11 ноември през далечната 1918 година През 2018, по случай 100 годишнината му, службата възглавява патриарх Неофит.

В съслужение с Негово Светейшество бяха Негово Преосвещенство Браницкият свещеник Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Тома Шопов - ръководител на църковното настоятелство при храма, ставрофорен иконом Николай Коцев, ставрофорен иконом Симеон Минчев, иконом Васил Шопов и други столични свещеници, както и протодякон Деян Коруноски, йеродякон Вартоломей и дякон Филип Стойчев. 

Песнопенията на светата Литургия бяха изпълнени от храмовия хор под диригентството на протопсалт Иван Праматаров. Преди началото на светата Литургия двама от енориашите бяха постригани за четци, артисти и свещоносци, а след Великия вход бе осъществено и свещеническо ръкоположение – дякон Христо Асенов бе възведен в презвитерски ранг.

Негово Светейшество се обърна към новия духовник с духовни упътвания за висотата на възприетото служение:
 „ Чрез свещенството в Църквата Господ продължи Своето дело за просвещаването, освещаването и спасението на човешкия жанр. Това е работа, за която Свещеното Писание споделя, че Господ не е поверил даже на светите ангели. Животът на свещенослужителя затова би трябвало да дава отговор на плодородния подарък на служението, което той приема и за което ще му бъде пожелан отговор. Свещеникът би трябвало постоянно да пази вярата си в чисто и непорочно сърце, като помни, че отговорността пред Бога е по-висока от всяка друга отговорност. Свещеното Писание свидетелства, че „ който извърши Моите заповеди и така поучи индивидите, той популярен ще се назова в царството небесно ” (срв. Мат. 5:19). В същото време, в случай че свещеникът наруши даже най-малките заповеди, то той неизбежно се лишава освен от даровете на свещенството, само че се подлага на отменяне от Божието лице, в случай че остане неразкаян. 

Богослужението свещеникът би трябвало да води старателно, имайки пред себе си пророческите слова: Проклет, който прави безгрижно делото на Господа (Иер. 48:10). Като стои подготвен да посрещне всевъзможните компликации, свързани с живота и трудовете на свещенослужителя, несправедливи обвинявания, клюки и интриги, да стои непреклонен с очакване в Бога, стремейки се да отговори на висотата на служението. Сам да бъде образец на своите енориаши за чист и непокварен живот, и придобивайки опита на вярата, да наставлява поверените му души по пътя към царството Божие ”. 

В своята архипастирска проповед патриарх Даниил обърна внимание на духовната дълбочина на светия отец на Църквата – св. Йоан Златоуст и благосъстоянието от боговдъхновено завещание, което ни е завещал: 
„ Православната черква уважава свети Йоан Златоуст дружно със свети Василий Велики и свети Григорий Богослов като космополитен преподавател и светител поради трудовете му по изясняване на истините на вярата, тълкуването на Свещеното Писание и многочислените съчинения по християнска добродетелност. 

Действително тримата светители са стълбове и одобрение на Светата Църква. И до през днешния ден по цялата земя най-разпространеният чин на светата Литургия е формиран точно от свети Йоан Златоуст. Това приказва за извънредно образован и чист живот, за дълбочина на богословската мисъл, за истинно добродушие и обич, без които няма православно богословие. 

Като знаем, че неговите творби наброяват над 1440 съчинения и 240 писма, а в навечерието на Пасха цялата Православна черква чете неговото слово, кой би позволил, че този свети отец е бил наказан от събор на епископи и изпратен на изгнание надалеч от Константинополската катедра? Но всичко това станало поради злобата, завистта и ожесточението на сърцата, както от страна на царския двор, по този начин и от редица други негови недоброжелатели и събратя архиереи. 

Свети Йоан Златоуст остава за всички нас огромен образец на архипастирско служение. Получил допустимо най-хубавото обучение, той имал опцията за блестяща кариера в региона на правото, както изначало почнал житейското си занятие. Осъзнавайки обаче превъзходството на вярата и служението на Бога, той се посветил на отшелнически живот – в началото в приятелство, след това две години в отшелничество. 

Неговото недобро здравословно положение и нуждата от лекарски грижи били повода да се върне назад в света – за изгода на цялата Църква. Не можело да се укрият геният и светлината, с която той просвещавал жителите на град Антиохия. Ръкоположен за презвитер, той полагал извънредно огромни писания за бедните и нуждаещите се, обръщал към смирение и благочестие мнозина, а издръжката, която получавал, употребявал за изграждане на лечебни заведения и сиропиталища. Така животът му бил напълно отдаден на любовта към Бога и към близък. Именно от това велико състрадание и великодушие се родило и великото му богословие ”.

На присъстващия богомолен народ Негово Светейшество благопожела: 
„ Бог да ни укрепява да пазим това, което сме получили – съкровището на вярата. Да се въоръжим с самообладание в скърбите, да възложим упованието си на Бога. Той няма да ни остави, тъй като тук нямаме непрекъснат град, само че бъдещия търсим (Евр. 13:14). Да се слави постоянно Божието име посредством делата и живота ни. По молитвите на свети Йоан Златоуст Бог да ни оказва помощ и просвещава във вярата. На днешния ден имаме и насладата да ръкоположим нов презвитер в Софийска епархия на Българската православна черква. Чрез увеличението на Божиите чиновници се усилва и благодатта. Светите отци споделят, че ръцете на свещенослужителите са ръце Христови, които се издигат към Бога да изпросват Божието благословение, тъй че да не престава Божията благосклонност към нас. Нека до момента в който имаме време тук, на земята, да се приобщаваме с благодатта, с цел да укрепва вярата ни и по този начин по-леко да вървим по пътя към царството Божие ”.  

Председателят на църковното настоятелство при храма протойерей Тома Шопов благодари на Негово Светейшество за визитата, като му пожела дълги години плодородно първосветителско служение.