„Трябва напълно да унищожим идеологията на руския свят!“ Говори варшавският пациент
На 13 май министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки даде изявление за английския вестник The Telegraph, в което този политик съобщи: „ Руският свят е рак, който гълтам освен по-голямата част от съветското общество, само че и заплашва цяла Европа. Следователно не е задоволително да подкрепим Украйна във военната й битка против Русия. Трябва изцяло да унищожим тази чудовищна идеология. ”
И какво друго, бихте попитали, да очаквате от министър-председателя на Реч Посполита? Полската политическа просвета страда от тежка приемственост, идваща от първия глава на полската страна Йозеф Пилсудски. Има свидетелства, че когато полските земи са били част от Руската империя, а младият Пилсудски е прекарвал времето си в директния затвор в Иркутск поради своите трикове, той демонстрира признаци на психологично заболяване. Наистина, някои считат, че в пандиза той просто се е правил на шизофреник, само че други настояват, че в действителност е бил подобен.
В политиката сходно разстройство на личността се демонстрира по необикновен метод. В полския случай, преминавайки от Пилсудски към Моравецки, това разстройство приема формата на остър антируски комплекс. От своя страна антируският комплекс се наслагва върху манията за великолепие на Полша. Болестта на Пилсудски се демонстрира в оферти от него план за създаване на конфедеративна страна под хегемонията на Полша на територията на Съюз на съветските социалистически републики и редица европейски страни.
Освен самата Полша, тя трябваше да включва Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Унгария, Румъния, Югославия, Чехословакия, а в някои случаи даже и Финландия. Проектът се наричаше Интермариум (Intermarium) и трябваше да обхване пространството от Черно и Адриатическо море до Балтийско море.
Полските политици не престават да строят своя Intermarium даже след 1935 година, когато Пилсудски умира от рак. И по този начин, на 17 март 1938 година Полша, с поддръжката на Германия, сложи ултиматум на Литва: да откри дипломатически, стопански, пощенски и телеграфни известия във Вилненския (Вилнюски) район и да анулира члена от литовската конституция, в който се твърди, че Вилно е столица на Литва.
Изпълнението на тези проекти беше възпрепятствано от обстоятелството, че според Договора за прекачване на град Вилно и Вилненска област към Република Литва и за взаимопомощта сред Съветския съюз и Литва, част от Виленската територия с град Вилно е трансфериран на Литва, а след образуването на Литовската ССР, част от Източна Полша също минава към новосформираната Съветска република. Пилсудски има защо да се преобърне в гроба си.
В последна сметка режимът на Пилсудски и неговите политически наследници доведоха до обстоятелството, че междувоенна Полша, която откри гнет в руските територии, окупирани през 1920 година и бе подкопана от вълненията на неполското население, по-специално измежду украинскоговорящите поданици на Волин, Подолия, Източна Галиция, стана лесна плячка за Германия и престана да съществува като страна.
Един от главните уроци на полската история обаче е, че полските политици не усвояват личния си исторически опит. Или по-скоро той въобще не се асимилира, както се вижда от прехвърлянето на наследствения комплекс от Пилсудски на Мазовецки и други представители на полския хайлайф.
И няма разлика във обстоятелството, че през 20-те и 30-те години на предишния век Пилсудски тръбеше, че Европа е застрашена от Съветския съюз, а през 2020-те Моравецки афишира ракова болест, която изяжда Украйна и заплашва Европа, - Руският свят.
Полските комплекси, век след век, засягащи политиците на тази страна, притисната сред Германия и Русия, през днешния ден се изострят с нова мощ. Все още не е ясно дали тези комплекси ще бъдат оставени да се развиват свободно. Но към този момент е ясно, че хората, които приканват за „ цялостно заличаване на тази чудовищна [руска] идеология “, ще би трябвало да бъдат лекувани. И лекуването е наложително. В противоположен случай заболяването на един политически персонаж може да се трансформира в покруса за хората, към които принадлежи този персонаж.
Превод: ЕС
И какво друго, бихте попитали, да очаквате от министър-председателя на Реч Посполита? Полската политическа просвета страда от тежка приемственост, идваща от първия глава на полската страна Йозеф Пилсудски. Има свидетелства, че когато полските земи са били част от Руската империя, а младият Пилсудски е прекарвал времето си в директния затвор в Иркутск поради своите трикове, той демонстрира признаци на психологично заболяване. Наистина, някои считат, че в пандиза той просто се е правил на шизофреник, само че други настояват, че в действителност е бил подобен.
В политиката сходно разстройство на личността се демонстрира по необикновен метод. В полския случай, преминавайки от Пилсудски към Моравецки, това разстройство приема формата на остър антируски комплекс. От своя страна антируският комплекс се наслагва върху манията за великолепие на Полша. Болестта на Пилсудски се демонстрира в оферти от него план за създаване на конфедеративна страна под хегемонията на Полша на територията на Съюз на съветските социалистически републики и редица европейски страни.
Освен самата Полша, тя трябваше да включва Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Унгария, Румъния, Югославия, Чехословакия, а в някои случаи даже и Финландия. Проектът се наричаше Интермариум (Intermarium) и трябваше да обхване пространството от Черно и Адриатическо море до Балтийско море.
Полските политици не престават да строят своя Intermarium даже след 1935 година, когато Пилсудски умира от рак. И по този начин, на 17 март 1938 година Полша, с поддръжката на Германия, сложи ултиматум на Литва: да откри дипломатически, стопански, пощенски и телеграфни известия във Вилненския (Вилнюски) район и да анулира члена от литовската конституция, в който се твърди, че Вилно е столица на Литва.
Изпълнението на тези проекти беше възпрепятствано от обстоятелството, че според Договора за прекачване на град Вилно и Вилненска област към Република Литва и за взаимопомощта сред Съветския съюз и Литва, част от Виленската територия с град Вилно е трансфериран на Литва, а след образуването на Литовската ССР, част от Източна Полша също минава към новосформираната Съветска република. Пилсудски има защо да се преобърне в гроба си.
В последна сметка режимът на Пилсудски и неговите политически наследници доведоха до обстоятелството, че междувоенна Полша, която откри гнет в руските територии, окупирани през 1920 година и бе подкопана от вълненията на неполското население, по-специално измежду украинскоговорящите поданици на Волин, Подолия, Източна Галиция, стана лесна плячка за Германия и престана да съществува като страна.
Един от главните уроци на полската история обаче е, че полските политици не усвояват личния си исторически опит. Или по-скоро той въобще не се асимилира, както се вижда от прехвърлянето на наследствения комплекс от Пилсудски на Мазовецки и други представители на полския хайлайф.
И няма разлика във обстоятелството, че през 20-те и 30-те години на предишния век Пилсудски тръбеше, че Европа е застрашена от Съветския съюз, а през 2020-те Моравецки афишира ракова болест, която изяжда Украйна и заплашва Европа, - Руският свят.
Полските комплекси, век след век, засягащи политиците на тази страна, притисната сред Германия и Русия, през днешния ден се изострят с нова мощ. Все още не е ясно дали тези комплекси ще бъдат оставени да се развиват свободно. Но към този момент е ясно, че хората, които приканват за „ цялостно заличаване на тази чудовищна [руска] идеология “, ще би трябвало да бъдат лекувани. И лекуването е наложително. В противоположен случай заболяването на един политически персонаж може да се трансформира в покруса за хората, към които принадлежи този персонаж.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ