Днес е двоен празник!
На 13 март Светата ни черква отбелязва деня на Св. Никифор, патриарх Цариградски. Освен това през днешния ден е Първа неделя на Великия пост - Православна.
В Антиохия (Сирия) живели презвитер на име Саприкий и един елементарен човек на име Никифор. Дълги години те били като братя. Но в един миг дотолкоз се скарали, че към този момент не желали даже да се виждат.
Но Никифор схванал, че тези връзки не са положителни и по тази причина пратил свои другари при Саприкий, с цел да му изискат амнистия от негово име. Но Саприкий не му дал прошка. След известно време Никифор още веднъж изпратил приятелите си да му желаят амнистия, само че още веднъж без резултат. Последният за трети път изпратил своите другари и за трети път Саприкий не му дал прошка. Никифор самичък отишъл при него, умолявал го, паднал на колене и желал амнистия, само че Саприкий отново не му дал прошка.
Настъпили гонения против християните и Саприкий бил отведен на съд при шефа. Той храбро изповядал пред него вярата си. Управителят изискал от него да се отхвърли от Христа, като принесе жертва на идолите, само че Саприкий отказал. Подложили на го мъчения, само че и те не могли да го склонят да се отхвърли от вярата и той бил наказан на гибел посредством посичане с меч.
Тръгнали да водят свещеника към неговата екзекуция, само че внезапно шествието било спряно от Никифор. Той се хвърлил в нозете на Саприкий и почнал да го умолява: " Прости ми! " Но даже и тогава, Саприкий не му дал прошка. И траял към мястото, несъмнено за наказването му. Никифор бягал след него и го умолявал да му елементарни.
Но Саприкий бил неотстъпчив. Довели го до мястото за наказване. Екзекуторът вдигнал меча си и му заповядал да преклони глава. Саприкий го попитал: " За какво искаш да ме накажеш? " " Защото не искаш да принесеш жертва на идолите " – дал отговор екзекуторът. “Ще принеса " – декларирал ненадейно Саприкий, отказвайки се от вярата си.
Тогава Никифор паднал в нозете му: " Опомни се, възлюбени брате! – увещавал го той. – “Не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел посредством доста премеждия! " Но Саприкий не го послушал. Тогава Никифор споделил на бойците: " Аз съм християнин, накажете мен със гибел вместо него ". Така Никифор умрял на мястото на своя безценен другар Саприкий, който в миг на уязвимост и боязън се отказал от вярата си. Божията берекет го била напуснала, тъй като не склонил да елементарни на Никифор.
Първа неделя на Великия пост - Православна
Това празнуване е обвързвано със загатна за успеха на Вселенската Църква над иконоборческата разкол (през VІІІ век). Но празникът има и по-широк смисъл, който припомня за действията на Седемте космополитен събора, отстояли евангелското Откровение. Всички огромни ереси на Изтока са посягали на самата същина на Откровението – учението за Богочовечеството на Христа. Забранявайки изобразяването на Богочовека, иконоборците в действителност се отхвърлят от вярата в истинността на Въплъщението.
На Седмия Вселенски събор бил провъзгласен догматът за иконопочитанието, който ни споделя, че когато е станал човек, Бог е станал изобразим, че със Своето олицетворение невидимият и неосъществим Господ е получил човешки лик, и че Божият лик може да бъде запечатан в линии и цветове – не като портрет, а като вътрешен и загадъчен облик Божи, прочут и претърпян от земната Църква.
В Новия Завет има думи за това, че би трябвало да отдаваме кесаревото кесарю, а Божието Богу. Тези думи са били казани, когато на Спасителя дали динарий, с отпечатан облика на римския кесар. Христос отсъдил – давайте това, което носи печата на света, печата на властта, печата на земята, на този, за който всички тези неща са ценни; а на Бога давайте това, което е запечатано с Неговия щемпел.
Всеки от нас е облик Божи, всеки носи върху себе си този щемпел, който ни прави Божии и който не може да бъде даден на никой – единствено на Бога. Днешният празник приказва освен за ръкописните икони, освен за това, че Бог е изобразим, че е станал човек и е придобил човешки лик и облик, само че ни споделя и по какъв начин да се отнасяме към това, че всеки от нас е свята икона Божия; по какъв начин бихме се отнасяли към себе си и един към различен, в случай че помнехме и разбирахме това.
Има осквернени икони, изпочупени и обезобразени от човешка завист, и те ни стават толкоз скъпи, като че ли са мъченици; желае ни се да защитим такива икони, да ги обкръжим с обич, да ги опазим, тъй като толкоз са потърпевши от човешката неправда… Така би трябвало да гледаме един на различен, когато забележим, че даден човек е обезобразен от прегрешението, когато е ранен, когато е толкоз мъчно да прозрем в него хубостта и Божията популярност.
Тогава би трябвало надълбоко да се вгледаме в този свят и опозорен облик, тогава би трябвало да вложим всичките си старания, цялата си обич и страхопочитание, с цел да може иконата, нарисувана не върху дърво, а в душата на индивида, да се очисти, изцели, да се освети още веднъж и да стане икона на Божията популярност.
На 13 март имен ден честват всички, които носят името Никифор и което значи – победоносец и производните му.
В Антиохия (Сирия) живели презвитер на име Саприкий и един елементарен човек на име Никифор. Дълги години те били като братя. Но в един миг дотолкоз се скарали, че към този момент не желали даже да се виждат.
Но Никифор схванал, че тези връзки не са положителни и по тази причина пратил свои другари при Саприкий, с цел да му изискат амнистия от негово име. Но Саприкий не му дал прошка. След известно време Никифор още веднъж изпратил приятелите си да му желаят амнистия, само че още веднъж без резултат. Последният за трети път изпратил своите другари и за трети път Саприкий не му дал прошка. Никифор самичък отишъл при него, умолявал го, паднал на колене и желал амнистия, само че Саприкий отново не му дал прошка.
Настъпили гонения против християните и Саприкий бил отведен на съд при шефа. Той храбро изповядал пред него вярата си. Управителят изискал от него да се отхвърли от Христа, като принесе жертва на идолите, само че Саприкий отказал. Подложили на го мъчения, само че и те не могли да го склонят да се отхвърли от вярата и той бил наказан на гибел посредством посичане с меч.
Тръгнали да водят свещеника към неговата екзекуция, само че внезапно шествието било спряно от Никифор. Той се хвърлил в нозете на Саприкий и почнал да го умолява: " Прости ми! " Но даже и тогава, Саприкий не му дал прошка. И траял към мястото, несъмнено за наказването му. Никифор бягал след него и го умолявал да му елементарни.
Но Саприкий бил неотстъпчив. Довели го до мястото за наказване. Екзекуторът вдигнал меча си и му заповядал да преклони глава. Саприкий го попитал: " За какво искаш да ме накажеш? " " Защото не искаш да принесеш жертва на идолите " – дал отговор екзекуторът. “Ще принеса " – декларирал ненадейно Саприкий, отказвайки се от вярата си.
Тогава Никифор паднал в нозете му: " Опомни се, възлюбени брате! – увещавал го той. – “Не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел посредством доста премеждия! " Но Саприкий не го послушал. Тогава Никифор споделил на бойците: " Аз съм християнин, накажете мен със гибел вместо него ". Така Никифор умрял на мястото на своя безценен другар Саприкий, който в миг на уязвимост и боязън се отказал от вярата си. Божията берекет го била напуснала, тъй като не склонил да елементарни на Никифор.
Първа неделя на Великия пост - Православна
Това празнуване е обвързвано със загатна за успеха на Вселенската Църква над иконоборческата разкол (през VІІІ век). Но празникът има и по-широк смисъл, който припомня за действията на Седемте космополитен събора, отстояли евангелското Откровение. Всички огромни ереси на Изтока са посягали на самата същина на Откровението – учението за Богочовечеството на Христа. Забранявайки изобразяването на Богочовека, иконоборците в действителност се отхвърлят от вярата в истинността на Въплъщението.
На Седмия Вселенски събор бил провъзгласен догматът за иконопочитанието, който ни споделя, че когато е станал човек, Бог е станал изобразим, че със Своето олицетворение невидимият и неосъществим Господ е получил човешки лик, и че Божият лик може да бъде запечатан в линии и цветове – не като портрет, а като вътрешен и загадъчен облик Божи, прочут и претърпян от земната Църква.
В Новия Завет има думи за това, че би трябвало да отдаваме кесаревото кесарю, а Божието Богу. Тези думи са били казани, когато на Спасителя дали динарий, с отпечатан облика на римския кесар. Христос отсъдил – давайте това, което носи печата на света, печата на властта, печата на земята, на този, за който всички тези неща са ценни; а на Бога давайте това, което е запечатано с Неговия щемпел.
Всеки от нас е облик Божи, всеки носи върху себе си този щемпел, който ни прави Божии и който не може да бъде даден на никой – единствено на Бога. Днешният празник приказва освен за ръкописните икони, освен за това, че Бог е изобразим, че е станал човек и е придобил човешки лик и облик, само че ни споделя и по какъв начин да се отнасяме към това, че всеки от нас е свята икона Божия; по какъв начин бихме се отнасяли към себе си и един към различен, в случай че помнехме и разбирахме това.
Има осквернени икони, изпочупени и обезобразени от човешка завист, и те ни стават толкоз скъпи, като че ли са мъченици; желае ни се да защитим такива икони, да ги обкръжим с обич, да ги опазим, тъй като толкоз са потърпевши от човешката неправда… Така би трябвало да гледаме един на различен, когато забележим, че даден човек е обезобразен от прегрешението, когато е ранен, когато е толкоз мъчно да прозрем в него хубостта и Божията популярност.
Тогава би трябвало надълбоко да се вгледаме в този свят и опозорен облик, тогава би трябвало да вложим всичките си старания, цялата си обич и страхопочитание, с цел да може иконата, нарисувана не върху дърво, а в душата на индивида, да се очисти, изцели, да се освети още веднъж и да стане икона на Божията популярност.
На 13 март имен ден честват всички, които носят името Никифор и което значи – победоносец и производните му.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ