13 март 1913 г. Одрин пада
На 13 март (ст. ст.) 1913 година, по време на Балканската война, българската войска реализира една от най-славните победи в историята си - завладяването на Одринската цитадела. По това време Одрин е считан за една от най-силните замъци в Югоизточна Европа и стратегически пункт по пътя към столицата на Османската империя Цариград, напомнят от уеб страницата „ Изгубената България “.
След провалянето в Руско-турската война от 1877 - 1878 година Османската империя губи естествените отбранителни линии, Дунава и Балкана. Възниква потребност от основаване на нови такива за отбрана на столицата Цариград. За задачата се възобновява остарялата Одринска цитадела, която дружно с Лозенград и още няколко, образуват нова отбранителна линия. Одрин е ситуиран при сливането на реките Марица, Тунджа и Арда, по долините на които минават най-удобните пътища за известия с имперската столица.
Укрепен, Одрин затваря пътищата, водещи от запад и север към Цариград. При възможното му вражеско завладяване, турците биха се лишили от преимуществата, които им дава градът. Именно това е задачата на българската войска, като по този метод тя би отстранила едно значимо затруднение, би добила независимост и шир за по-нататъшни дейности, и най-много - би направила решителна крачка към заветната цел - успеха във войната.
Българската армия доближава и обсажда Одрин още при започване на октомври 1912 година, напълно скоро след началото на Балканската война.
Обсадата продължава цели пет месеца. Решителната офанзива на българските елементи стартира на 11 март 1913 година Започва артилерийски обстрел на Одринската цитадела, който продължава повече от 10 часа. На идващия ден, 12 март, на разсъмване стартира настъплението на пехотата. Вечерта последва общ взлом, предшестван от мощен артилерийски огън.
В 2 часа през нощта е високомерен мощно укрепеният форт Айджиолу, последван от укрепленията Айвазбаба и Кестенлик. След 8-часовата офанзива сутринта на 13 март комендантът на Одринската цитадела Шукри паша капитулира дружно с целия одрински гарнизон. Той предава сабята си на командващия Втора българска войска ген. Никола Иванов. Над най-голямата одринска джамия Султан Селим се развяват български трибагреници. Няколко дни по-късно в града влиза Н.В. Цар Фердинанд, а българската армия минава триумфално по одринските улици.
Равносметката е над 11 хиляди убити турски бойци и офицери и съвсем 52 хиляди пленени. Пленяваме и 413 оръдия, над 12 хиляди пушки и огромно количество друго военно имущество. Загубите от наша страна са 1316 убити, 451 безследно изчезнали и повече от 6 хиляди ранени.
Превземането на Одрин е последният съдбоносен удар против Османската империя и единствено две седмици след провалянето си, тя е принудена да стартира мирни договаряния. На 12 април е подписано помирение, а на 30 май 1913 година Лондонският кротичък контракт, с който Балканската война завършва дефинитивно.
След провалянето в Руско-турската война от 1877 - 1878 година Османската империя губи естествените отбранителни линии, Дунава и Балкана. Възниква потребност от основаване на нови такива за отбрана на столицата Цариград. За задачата се възобновява остарялата Одринска цитадела, която дружно с Лозенград и още няколко, образуват нова отбранителна линия. Одрин е ситуиран при сливането на реките Марица, Тунджа и Арда, по долините на които минават най-удобните пътища за известия с имперската столица.
Укрепен, Одрин затваря пътищата, водещи от запад и север към Цариград. При възможното му вражеско завладяване, турците биха се лишили от преимуществата, които им дава градът. Именно това е задачата на българската войска, като по този метод тя би отстранила едно значимо затруднение, би добила независимост и шир за по-нататъшни дейности, и най-много - би направила решителна крачка към заветната цел - успеха във войната.
Българската армия доближава и обсажда Одрин още при започване на октомври 1912 година, напълно скоро след началото на Балканската война.
Обсадата продължава цели пет месеца. Решителната офанзива на българските елементи стартира на 11 март 1913 година Започва артилерийски обстрел на Одринската цитадела, който продължава повече от 10 часа. На идващия ден, 12 март, на разсъмване стартира настъплението на пехотата. Вечерта последва общ взлом, предшестван от мощен артилерийски огън.
В 2 часа през нощта е високомерен мощно укрепеният форт Айджиолу, последван от укрепленията Айвазбаба и Кестенлик. След 8-часовата офанзива сутринта на 13 март комендантът на Одринската цитадела Шукри паша капитулира дружно с целия одрински гарнизон. Той предава сабята си на командващия Втора българска войска ген. Никола Иванов. Над най-голямата одринска джамия Султан Селим се развяват български трибагреници. Няколко дни по-късно в града влиза Н.В. Цар Фердинанд, а българската армия минава триумфално по одринските улици.
Равносметката е над 11 хиляди убити турски бойци и офицери и съвсем 52 хиляди пленени. Пленяваме и 413 оръдия, над 12 хиляди пушки и огромно количество друго военно имущество. Загубите от наша страна са 1316 убити, 451 безследно изчезнали и повече от 6 хиляди ранени.
Превземането на Одрин е последният съдбоносен удар против Османската империя и единствено две седмици след провалянето си, тя е принудена да стартира мирни договаряния. На 12 април е подписано помирение, а на 30 май 1913 година Лондонският кротичък контракт, с който Балканската война завършва дефинитивно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ