На 13 март народното събрание гласува с пълно единодушие предложението

На 13 март националното заседание гласоподава с цялостно единогласие предлагането на Министерски съвет за въвеждане на изключително състояние на територията на цялата страна за интервала 13 март - 13 април 2020 година
Това е първото изключително състояние, въведено у нас в най-новата ни история. Единственият публично разгласен сходен режим е по време на Втората международна война. Военното състояние обаче се разграничава отчасти от изключителното.
" Извънредното състояние може да разреши готовност. Голяма част от медиците са военни задължени. Ако имаме военна обстановка, военно състояние – те ще бъдат мобилизирани, ще облекат униформата и ще се се подчиняват на заповеди ", изяснява специалистът по сигурността Тихомир Стойчев.
Какво е изключителното състояние? Необходимостта от оповестяване на изключително състояние може да възникне в резултат на разнородни аргументи като да вземем за пример война или въоръжено нахлуване против страната от вътрешно-държавен или външен темперамент, естествени бедствия като пожари, наводнения, тероризъм, цивилен безредици, зараза, финансова или икономическа рецесия, всеобща стачка и други Обявяването на изключително състояние не е нещо извънредно в страни, ръководени от диктаторски режими, където то може да продължи през време на цялото ръководство на режима. В някои случаи се афишира и военно състояние, което дава на военните по-голяма независимост на деяние. Други термини, използуване за обозначаване на изключителното състояние, са „ паника ”, „ обсада ” и други под.

- юридически, представляващ конституционната и законодателната база на изключителното положение;
- действен, включващ организационната конструкция, стратегическото обмисляне и реализиране на ограниченията при изключителното състояние.
Въпреки, че са два обособени съставния елемент, те би трябвало да са съвместими и взаимно обвързани. С други думи правната рамка би трябвало да взима под внимание и регистрира оперативните условия, и назад – оперативните условия би трябвало да са съобразени с правната рамка. И двата съставния елемент следва да бъдат съобразени включително с интернационалното право, в т. ч. във връзка с човешките права и върховенството на закона.
Важно ли е изключителното състояние? Ограничаването използването на законите при изключително състояние за справяне с изключителните условия, причина за оповестяване на изключително състояние, неизбежно води до ограничение на естествената икономическа активност, както и на гражданската и политическа интензивност, а по този начин също и на правата на жителите.
Някои от рестриктивните мерки могат да бъдат изцяло оправдани. Същевременно, съществува заплаха държавното управление да се възползва от изключителното състояние за налагане на неоправдани ограничавания на човешките права и цивилен свободи, за обезвреждане на политически съперници, за отсрочване на избори или за други свои цели. Практиката демонстрира, че в някои страни съществува наклонност за опазване на изключителното състояние дълго след отпадане на повода за неговото оповестяване – в продължение на десетилетия и повече.
Затова заплахата от появяването на каквато и да е включително “конституционна тирания ” в следствие от оповестяване или на оповестено изключително състояние не би трябвало да бъде подценявана.
Кой може да афишира изключително състояние? В някои страни съществуват повече или по-малко регламентирани законови механизми, уреждащи оповестяването на изключително състояние и използването на съпътстващите го ограничения, включително ограничавания на гражданските права.

- изпълнителната власт афишира изключително състояние, като е длъжна да осведоми за това Народното събрание в границите на открит срок;
- изпълнителната власт афишира изключително състояние , само че Народното събрание би трябвало да утвърди такова решение преди предприемането на каквито и да било изключителни мерки;
- изключително състояние афишира Народното събрание.
В множеството случаи при изключително състояние се дава право на изпълнителната власт за по-голяма или по-малка степен на оперативна автономия, в случай че не безкрайно да дефинира както ограниченията, по този начин и съответните служби, респ. чиновници, които да се оправят с изключителната обстановка, а по този начин също и за занемаряване на естествената административна процедура по отношение на основаването на административни правила.
В правната уредба на България не съществува подробна наредба на конституционно ниво по отношение на изключителното състояние както в Конституцията, във връзка на което единствено се загатва само в член 84, т. 12, а по този начин също и на законодателно равнище свързани с изключително състояние разпореждания. Такива се съдържат само в Закона за защитата и въоръжените сили (ЗОВС) и в Закона за отбрана при бедствия (ЗЗБ).
Тук няма да разискваме дали изобщо и вероятно до каква степен те са използвани към съответната обстановка като фактическо съображение за оповестяване на изключително състояние. А съгласно разискването единствено от юридическа страна на казуса по отношение на изключителното състояние с оглед неналичието на съответна правна наредба за правното естество, от такава позиция формата и действието на акта за оповестяване на изключително състояние – въпрос, който е от значително и решаващо значение, в случай че следва да се преценяват наредбите на член 1, алинея 1 и член 4, алинея 1 от Конституцията, разпоредбите и процедурите съгласно Закона за нормативните актове, Правилника за организацията и активността на Народното събрание и други, ограничавайки се в застъпването на тезата за нуждата от разработване и приемане на такава уредба.
Тъй като безспорно всички дейности понастоящем отнасящи се до плануваното в Конституцията изключително състояние са ad hoc (за специфични цели). А подобен метод несъмнено крие опасности.
източник: pogled.info