На 13 март 2020 г. се навършват 23 г. от

На 13 март 2020 година се навършват 23 година от гибелта на ген. Стоян Стоянов, въздушен ас и воин от Втората международна война.

В тази връзка от 11 часа ще бъдат поднесени цветя и венци на паметната му плоча, която се намира в родната му къща в квартал Галата. Организатор на събитието е отдел " Нова история " към Регионалния исторически музей - Варна.

Стоян Стоянов е роден на 12 март 1913 в село Галата, пет месеца откакто татко му Илия Стоянов умира при Караагач дере край Одрин като знаменосец на 8 Приморски полк. Израства в учебно заведение за сираци във Варна. През 1930 постъпва в Духовната семинария, където образованието било гратис. През април 1934 е признат в ШЗО като кавалерист, само че като подобен служи едвам до есента, когато кандидатства и е признат във Военното на Негово Величество цар Борис III учебно заведение. През 1937 постъпва в Авиаторската школа в Казънлък. Заради извънредно положителните резултати, които демонстрира, през юли 1938 е изпратен на специализация в Германия, а през септември същата година в школата за върховен пилотаж " Вернойхен ". Там той става и първият българин, летял на Messerscmitt. Дипломира се като инструктор-изтребител и образова други български летци, сред които и героят-летец Димитър Списаревски.

През 1939 се завръща в България и е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Карлово. На 1 август 1943, поручик Стоян Стоянов смъква В-24 Liberator и поврежда още един във въздушните боеве за отбрана на небето над София. На 7 август 1943 година, поручик Стоянов получава медал " За смелост ", с което става първият български офицер от Втората международна война, награден персонално от цар Борис III с този медал. За цялата война взе участие в над 40 въздушни багра и се трансформира в най-резултатният български ас.

След 9 септември 1944 година поручик Стоян Стоянов взе участие в бойни полети против изтеглящите се на север немски войски в Югославия. В края на 1944 година е създаден капитан и скоро по-късно майор. В началото на 1945 година пръв минава на руския изтребител Як-9М и образова българските летци да летят с него. През 1947 година е подполковник и шеф на изтребителната авиация, през 1949 година - шеф на бойната подготовка на Военновъздушни сили, през 1951 година - полковник, зам. командващ Противовъздушна отбрана.

Като някогашен царски офицер и обучаван от немски военни чиновници той и брачната половинка му, както и познатите му царски офицери са били непрекъснато обект на наблюдаване от Държавна сигурност и Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) /разработка " ФРИЦ " /. За посещаване в катедралата " Александър Невски " с униформа е засечен от Държавна сигурност и за малко не е уволнен, само че тогавашният му зависещ, З. Захариев, който става шеф на Военновъздушни сили на Народна република България, го избавя. Стоян Стоянов е уволнен от Военновъздушни сили по политически и идейни " съображения за сигурност " през 1956 година след опита на Унгария да се откъсне от Източния блок. На 43 години той остава без право на непрекъсната работа и с дребна за чина му пенсия.

След демократичните промени България си спомня за своите герои от войните и покачва в чин починалите и останалите живи от тях. Един от тях е и Стоян Стоянов, който през 1992 година е създаден в чин генерал-майор от запаса на Военновъздушни сили.

Ген. Стоян Стоянов почива в Карлово на 13 март 1997 година През 1998 година в родното му място – с. Галата (днес квартал на гр. Варна), по самодейност на подполковник Виктор Ценов и със съдействието на кмета на гр. Варна - Христо Кирчев, е сложена възпоменателна плоча.