TravelX 2026: Мария Жекова за автентичния вкус и силата на кулинарния туризъм в България
На 13 февруари в Интер Експо Център – София ще се организира : Новото лице на туризма – конференция, която събира специалисти, бизнесмени и иноватори, с цел да очертаят бъдещето на туристическия бранш, устойчивите практики и привличането на гости посредством достоверни прекарвания. Събитието ще обърне внимание на новите модели на настаняване, районната просвета и локалните начинания, които могат да нареждат България като мечтана туристическа дестинация. Moreto.net е медиен сътрудник на събитието.
Сред лекторите е Мария Жекова – телевизионна водеща на предаването „ Вкусът на България “ и победителка в седмия сезон на „ MasterChef “ .
Тя показва кулинарното благосъстояние, традициите и природата на разнообразни български райони, популяризирайки достоверни локални истории и артикули.
В изявление за медията тя споделя по какъв начин кулинарният туризъм може да обогати туристическото прекарване, да сътвори нови благоприятни условия за локални производители и по какъв начин България може да се нарежда сполучливо на интернационалната туристическа сцена.
- Къде е границата сред „ достоверно “ и „ туристическо “ – и кой я дефинира?
- Границата сред тези две е доста ясна и в действителност от ден на ден се усеща от мислещите туристи, които посещават места, с цел да натрупат истински мемоари и прекарвания. А точно - продуктите, местата и прекарванията основани с готовност, сърце и смисъл са тези, които можем да назовем достоверни. Всичко, което е основано единствено и само за продажба и облага, за мен, е лишено от същност и надлежно слагам в рубрика “tourist trap ”.
- Кога усетът става туристически мотив, а не просто прекарване за спомен?
Когато е основан с мисъл. Когато усетът принадлежи. Мисленето е главния параметър, който трансформира туризма. Отговаряйки си на въпроса “Защо сътворявам това ” ще стигнем до същината. Връщайки се на отговора ми на първия въпрос. Да сътворяваме условия за прекарване със сетивата е по-ценно, в сравнение с трупане на фотоси за спомен пред пластмасови уголемени букви с името на обитаемото място и магнити създадени в Китай. Това са и вътрешни политики - кои основатели страната поддържа и кои не помни. В какво влага и какво подминава.
- Кулинарният туризъм – мода ли е или закъсняла опция за България?
- Вярвам, че кулинарният туризъм е бъдеще за България, когато светът стартира да се уморява от вървене по едни добре утъпкани пътеки и предъвквани от десетки години усети.
- В чужбина постоянно ни възприемат като „ непозната кухня “. Това преимущество ли е или проблем за позиционирането ни?
- Зависи от нас и нашата съобразителност, само че правилото сочи, че непознатото е забавно изключително измежду една все по-свободна в разбиранията си млада и любопитна аудитория.
- Ако би трябвало да се откажем от едно факсимиле за българската кухня, кое би било то?
- Скарата и шопската салата.
- Каква е ролята на актуалния шеф-готвач – страж на традицията или преводач на усета за света?
- Да бъде самоуверен и да написа пътеписа на българския усет. Ако ние от вътрешната страна на открито не променим ситуацията няма да имаме триумф. Не можем да разчитаме, че един ден хората ще се разсънят и ще желаят нещо друго. Тъй както вървим при монтьор, юрист, ортодонт за характерни проблеми, от които не разбираме - по този начин посещаваме кулинарни средища, с цел да научим нещо ново, да се вдъхновим, да се обогатим. Отговорността е наша, а не на аудиторията.
- Какво ще научим и чуем от вас на TravelX 2026 година?
- На ще опиша за своя път в устойчивия туризъм. Уроците, грешките и компликациите. И за дълбоката религия, че това е вярната посока.
Сред лекторите е Мария Жекова – телевизионна водеща на предаването „ Вкусът на България “ и победителка в седмия сезон на „ MasterChef “ .
Тя показва кулинарното благосъстояние, традициите и природата на разнообразни български райони, популяризирайки достоверни локални истории и артикули.
В изявление за медията тя споделя по какъв начин кулинарният туризъм може да обогати туристическото прекарване, да сътвори нови благоприятни условия за локални производители и по какъв начин България може да се нарежда сполучливо на интернационалната туристическа сцена.
- Къде е границата сред „ достоверно “ и „ туристическо “ – и кой я дефинира?
- Границата сред тези две е доста ясна и в действителност от ден на ден се усеща от мислещите туристи, които посещават места, с цел да натрупат истински мемоари и прекарвания. А точно - продуктите, местата и прекарванията основани с готовност, сърце и смисъл са тези, които можем да назовем достоверни. Всичко, което е основано единствено и само за продажба и облага, за мен, е лишено от същност и надлежно слагам в рубрика “tourist trap ”.
- Кога усетът става туристически мотив, а не просто прекарване за спомен?
Когато е основан с мисъл. Когато усетът принадлежи. Мисленето е главния параметър, който трансформира туризма. Отговаряйки си на въпроса “Защо сътворявам това ” ще стигнем до същината. Връщайки се на отговора ми на първия въпрос. Да сътворяваме условия за прекарване със сетивата е по-ценно, в сравнение с трупане на фотоси за спомен пред пластмасови уголемени букви с името на обитаемото място и магнити създадени в Китай. Това са и вътрешни политики - кои основатели страната поддържа и кои не помни. В какво влага и какво подминава.
- Кулинарният туризъм – мода ли е или закъсняла опция за България?
- Вярвам, че кулинарният туризъм е бъдеще за България, когато светът стартира да се уморява от вървене по едни добре утъпкани пътеки и предъвквани от десетки години усети.
- В чужбина постоянно ни възприемат като „ непозната кухня “. Това преимущество ли е или проблем за позиционирането ни?
- Зависи от нас и нашата съобразителност, само че правилото сочи, че непознатото е забавно изключително измежду една все по-свободна в разбиранията си млада и любопитна аудитория.
- Ако би трябвало да се откажем от едно факсимиле за българската кухня, кое би било то?
- Скарата и шопската салата.
- Каква е ролята на актуалния шеф-готвач – страж на традицията или преводач на усета за света?
- Да бъде самоуверен и да написа пътеписа на българския усет. Ако ние от вътрешната страна на открито не променим ситуацията няма да имаме триумф. Не можем да разчитаме, че един ден хората ще се разсънят и ще желаят нещо друго. Тъй както вървим при монтьор, юрист, ортодонт за характерни проблеми, от които не разбираме - по този начин посещаваме кулинарни средища, с цел да научим нещо ново, да се вдъхновим, да се обогатим. Отговорността е наша, а не на аудиторията.
- Какво ще научим и чуем от вас на TravelX 2026 година?
- На ще опиша за своя път в устойчивия туризъм. Уроците, грешките и компликациите. И за дълбоката религия, че това е вярната посока.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




