Непоказвани скулптури на Крум Дамянов в Квадрат 500
На 13 декември, четвъртък, 16.00 часа, в Квадрат 500 – атриум, пл. „ Св. Александър Невски “, се открива изложбата Крум Дамянов - Скулптура.
Настоящата изложбата е следващата демонстрация от стартиралата през 2018 стратегия на Националната изложба под надпис „ Българските художници през днешния ден “. Представени са пет скулптурни композиции от метал на акад. Крум Дамянов, основани през последната година, които не са показвани до момента.
Създател на форми, притегателни с това, което не е явно. Това е Крум Дамянов - ваятел с различим персонален жанр и открита позиция. Творбите му подчиняват формата и пространството отвън границите на художествения прийом, а създателят търси цялостната комплектност посредством способа на несъгласието. В спор самичък със себе си и в контрастност с всичко останало.
Всеки опит скулптурата на Крум Дамянов да бъде „ събрана ” в текст е сложен.
Художникът разчленява общоприетите форми, а с частите основава нови, в които детайлът е осмислен и придава комплектност на творбата. Ето за какво то е друго от всеки ъгъл и с всеки взор фенът го преоткрива още веднъж и още веднъж. Затова е „ отговорна ” и овладяната до съвършенство игра със светлината, която прониква през ажурния украсителен претекст и избухва в един детайл или гълтам различен, носейки чувството за динамичност, а в сянката са прикрити опозициите тъмно-светло, топло-студено, видимо-невидимо. Освободени, те изострят сетивата ни за онази естетична схватливост, която създателят е подчинил в материята. Така пътят от натурализма към нереалното е път през овладяно пространство - дълъг и от време на време уединен, само че в никакъв случай отегчителен.
Като размери и като лъчение композициите на Крум Дамянов са монументални и достолепни - положение на формата, което обобщава светоглед, психика, усеща и време. Пластиките носят чувството за леснота и лекост на осъществяването, само че това е по-скоро видимо, като взор, плъзнал се по полираната повърхнина на метала. Дълбоко изпод са жестовете - и преодоляното възприятие на компликация, и алегориите, и метафорите, и страстите. Възпитаващата хармония, обхванала скулптурните творби на Крум Дамянов, ни учи да търсим непрекъснато, да опитвам и да играем, с цел да намерим лимита на опциите за усещане. Че и оттатък него…
Настоящата изложбата е следващата демонстрация от стартиралата през 2018 стратегия на Националната изложба под надпис „ Българските художници през днешния ден “. Представени са пет скулптурни композиции от метал на акад. Крум Дамянов, основани през последната година, които не са показвани до момента.
Създател на форми, притегателни с това, което не е явно. Това е Крум Дамянов - ваятел с различим персонален жанр и открита позиция. Творбите му подчиняват формата и пространството отвън границите на художествения прийом, а създателят търси цялостната комплектност посредством способа на несъгласието. В спор самичък със себе си и в контрастност с всичко останало.
Всеки опит скулптурата на Крум Дамянов да бъде „ събрана ” в текст е сложен.
Художникът разчленява общоприетите форми, а с частите основава нови, в които детайлът е осмислен и придава комплектност на творбата. Ето за какво то е друго от всеки ъгъл и с всеки взор фенът го преоткрива още веднъж и още веднъж. Затова е „ отговорна ” и овладяната до съвършенство игра със светлината, която прониква през ажурния украсителен претекст и избухва в един детайл или гълтам различен, носейки чувството за динамичност, а в сянката са прикрити опозициите тъмно-светло, топло-студено, видимо-невидимо. Освободени, те изострят сетивата ни за онази естетична схватливост, която създателят е подчинил в материята. Така пътят от натурализма към нереалното е път през овладяно пространство - дълъг и от време на време уединен, само че в никакъв случай отегчителен.
Като размери и като лъчение композициите на Крум Дамянов са монументални и достолепни - положение на формата, което обобщава светоглед, психика, усеща и време. Пластиките носят чувството за леснота и лекост на осъществяването, само че това е по-скоро видимо, като взор, плъзнал се по полираната повърхнина на метала. Дълбоко изпод са жестовете - и преодоляното възприятие на компликация, и алегориите, и метафорите, и страстите. Възпитаващата хармония, обхванала скулптурните творби на Крум Дамянов, ни учи да търсим непрекъснато, да опитвам и да играем, с цел да намерим лимита на опциите за усещане. Че и оттатък него…
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ