Навършват се 100 години от рождението на Леа Иванова
На 13 август означаваме 100 години от рождението на Леа Иванова – една от първите изпълнителки на джаз в България.
Родена през 1923 година в Дупница, само че израства в Цариград, а певческият ѝ гений се демонстрира в детския хор на Българската екзархия. Идва в София през 40-те години на ХХ век, когато се включва в разнообразни джазови обединения, с които пее най-вече суинг.
Подложена на репресии от комунистическия режим поради " упадъчната западна музика ", която извършва, тя е ценена повече в чужбина, където съумява да концертира интензивно през 60-те години на ХХ век – в Румъния, Унгария, тогавашна Югославия и Източна Германия, а по-късно и в Съединени американски щати, Канада, Южна Америка и прочие.
Въпреки това, с харизматичната си персона и завладяващо наличие на сцената, Леа Иванова остава една от най-големите митове в българската музика.
За Леа незабравимата Стоянка Мутафова споделя: „ Животът й беше обаяние. Стоеше разголена пред нас, неподправена, без преструвки… Крайностите й бяха артистични “.
Животът на Леа Иванова в действителност е изпълнен с тествания и крайности. Живот, в който тя застава с достолепие пред публиката, без значение от превратностите на ориста, които непрестанно я преследват. Една от най-известните джаз певици у нас, в никакъв случай не изневерява на житейския и професионален съвет, който получава от оперната прима Илка Попова: „ На сцената и пред обичания би трябвало да имаш 13 лица. За да се съхраниш, в никакъв случай не би трябвало да показваш пред другите твоето същинско въодушевление. “
„ Мечтата ми беше да стана оперна певица “, споделя Леа Иванова. Илка Попова постоянно ни чакаше след концерта и споделяше: „ Защо, момиче, не седнеш да учиш опера? “, а аз ѝ отвръщах, че не мога. Изпрати ме при Анна Тодорова, която сподели, че трябвало да вървя непрекъснато, и аз се отхвърлих, тъй като никак не съм непрекъсната. “
„ Най-хубави бяха концертите във Военния клуб, тъй като имаше и други актьори – връща се към тези дни и Леа Иванов. – По това време пълнехме залите с нашите спектакли. Работихме с Енчо Багаров, Георги Парцалев, Георги Калоянчев и Коста Цонев. “
В началото на 50-те години Леа Иванова стартира да пее в оркестъра „ Джаз на оптимистите “, който по това време е в креативно съревноваване с известния „ Джаз Овчаров “ (това е първият оркестър, с който е работила).
„ В някои моменти свиреха по-добре от нас, само че ние бяхме повече шоу оркестър, повече се харесвахме поради театралното държание. Леа нямаше конкуренция “, спомня си бъдещият ѝ брачен партньор Еди Казасян.
60-те и 70-те са най-активните години в кариерата на певицата. През 1957 година за първи път излиза отвън страната – в Румъния. След това стартира да обикаля международните клубни подиуми с оркестъра на Еди Казасян. Репертоарът им включва суинг, фламенко, туист, ча-ча-ча. Концертират в съвсем цяла Западна Европа, Америка и Близкия Изток. Имат издадени албуми в България, Унгария, Румъния и Германия.
„ Ориентирах се към музиката още като ученичка в Цариград (днешен Истанбул). По едно време в българското учебно заведение ми преподаваше Никола Фурнаджиев. В класа имаше доста хубави девойки, щяхме да даваме представлението „ Балът на розите “ за края на годината и той сподели: „ Лили, ти ще бъдеш кралица Роза “ и по този начин започнах да пея. “ – споделя Леа, чието рождено име е Лилия.
Една от емблематичните ѝ естрадни песни е „ Basta con la luna “ на Адриано Челентано, изпълнена от Леа Иванова и „ Комбо “ оркестъра на Еди Казасян е записана от унгарската звукозаписна компания „ Qualiton “.
В началото на 80-те години изявите на Леа на родна сцена стават все по-чести. Тя придобива необятна известност в България едвам в последното десетилетие от своя живот. В българската занимателна музика името на Леа се свързва най-много с шлагера „ Чико от Порто Рико “, композиран от Емил Георгиев.
В последните креативен години момичето с куфарите, обиколило света, като че ли изпява в две от известните си песни равносметката на живота: в шлагерите „ Тръгвам си без звук “ и „ Би трябвало да имам два живота “. Но даже единствено за един, Леа Иванова се трансформира в българската „ кралица на суинга “.
Би трябвало да имам два живота,
наново аз да се родя –
тогава съумяла бих по ноти
единия от тях да подредя.
Единият живот – дребен,
а другият – с огромен размер.
В единия – да се пропилявам щуро,
а в другия – да се сбера напълно.
В единия – да се затворя в клетка,
а в другия – да бродя по света.
Единия живот – за моя сметка,
а другия – за сметка на гибелта.
Единия – за блестящи паради,
а другия – за всеки божи ден.
Единия – да висне върху клади,
а другия – с наслаждения всеки ден.
Би трябвало да имам два живота.
