На 13 август 1961 г. комунистическият режим в ГДР, оглавяван

На 13 август 1961 година комунистическият режим в Германска демократична република, ръководен от Валтер Улбрихт, стартира построяването на най-уродливото си създание – Берлинската стена.

Тя става част от границата сред Федерална република Германия и Германската демократична република от 13 август 1961 година до 9 ноември 1989 година, отделяща Западен Берлин от източната част на града и територията на Германска демократична република.

Това напомня desebg.com.

Превръща се в един от най-известните знаци на Студената война. При опит да преминат Берлинската стена умират сред 136 и 206 жители на Германска демократична република, бягащи на Запад. Сайтът desebg.com напомня най-важните обстоятелства от нейната история.

Разделянето на Берлин

След Втората международна война Берлин е поделен сред страните-победителки (СССР, Съединени американски щати, Англия и Франция) на четири окупационни зони. Източната зона, завзета от руските войски, след това става столица на Германската демократична република.

В трите западни зони контролът е реализиран, надлежно от, окупационните управляващи на Съединени американски щати, Англия и Франция. Отсъствието на физическа граница сред зоните довежда до спор и всеобщо прекосяване на експерти и жители от Източен Берлин във Федерална Република Германия.

На 13 август 1961 година в интервал на интензивно опълчване и изостряне на връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, стартира строителството на стената. Заповедта за нейното създаване е подписана от Валтер Улбрихт, първи секретар на Централен комитет на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и ръководител на Държавния съвет на Германска демократична република.

Тогавашният комунистически водач на Германска демократична република възхвалява стената с думите: „ Тук, на Бранденбургската врата, работническата класа на Германска демократична република, дружно с нашите съдружници, постави основите на мира. ”

Изграждане на „ стоманен обръч към Берлин ”

Един неотдавна открит документ в държавния списък в Москва от историка Матиас Ул от Института по история на Германия в Мюнхен хвърля светлина върху решението за създаване на стената. Става въпрос за открита в руските архиви стенограма от диалог сред тогавашния водач на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов и източногерманският Валтер Улбрихт, провел се на 1 август 1961 година

Тогава подготовката за строителството на стената към този момент е била стартирала. От документа се схваща, че Хрушчов е изпратил руския дипломат в Берлин при Валтер Улбрихт, с цел да му съобщи желанието на руския началник за създаване на „ стоманен обръч към Берлин ”.

Съветският водач се стимулирал с напускането на Германска демократична република от доста инженери и против приключването на фрагменти следвало да се подхващат ограничения.

В началото на 60-те години, в разгара на Студената война, сметките за бърз стопански напредък на Германска демократична република, както в края на 40-те години в Москва и Източен Берлин си представяли бъдещето, се оказали неуспех. Източна Германия не се оказала в положение да настигне Западна Германия и да осъществя пропагандните обещания за по-добър живот от този на запад.

Икономическият крах на Германска демократична република

За икономическия крах Улбрихт се оправдал с Полша и България, които не изпълнявали отговорностите си по доставки на въглища и стомана.

Тогава Хрушчов посъветвал водачът на ГЕСП да изготви официално съобщение, в което да разгласи, че се не разрешава прекосяването в Западен Берлин, че ще бъдат построени охранителни и контролни постове, и че прекосяването на границата ще става единствено със специфични позволения.

Според руският началник жителите на Германска демократична република щели да проявят схващане, в случай че им бъде внушено, че стената е тяхната отбрана против западните шпиони.

С постояването на стената в действителност е нарушено следвоенното съглашение на страните-победителки, според което Англия, Съветския съюз, Съединени американски щати и Франция имат равни права по отношение на ръководството на целия Берлин.

Строителството на Стената

Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 година до 1975 година Напълно издигнатата стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство.

Като други предохранителни ограничения е построяването на разнообразни уреди като телени мрежи, полоса, стоманени блокове срещу транспортни средства, бункери. Източен Берлин отделя 12 000 гранични войски за защитата на стената.

Въпреки това над 5 000 души съумяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са – всеобщото бягство по тунел дълъг 149 метра, полет с делтаплан, пробождане сред прозорците на два прилежащи жилището.

Кенеди: Аз съм берлинчанин!

На 26 юни 1963 година Американският президент Кенеди произнася в Западен Берлин фамозната си тирада, съдържаща основната фраза: „ Ich bin ein Berliner! ” ( " Аз съм берлинчанин! " ).

С тези думи Кенеди стачкува против разделянето на Германия и злокобната Берлинска стена.

Рейгън приканва Горбачов да унищожи стената

На 12 юни 1987 година различен американски президент - Роналд Рейгън изрича пред жителите на Западен Берлин думите: „ Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, разрушете тази стена! ”. Рейгън споделя това пред Бранденбургската врата, покрай Берлинската стена. Думите му са чути и от другата страна на стената, следена от комунистите.

На 23 август 1989 година Унгария анулира рестриктивните мерки на границата си с Австрия и огромен брой бежанци от Германска демократична република се възползват от това. През септември 1989 година водача на Германска демократична република Ерих Хонекер подава оставка.

Падането на Берлинската стена

На 9 ноември министър-председателят на Германска демократична република Гюнтер Шабовски афишира анулацията на рестриктивните мерки за излизане от Германската демократична република. Голямо голям брой от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от поданството.

Запазени са единствено няколко секции от стената в региона на Потсдамер Плац, недалече от Шпрее (East Side Gallery) и на Бернауер Щрасе.

Берлинската стена и до през днешния ден остава може би най-уродливият знак на комунизма. След 1989 година тя се трансформира в километрова „ галерия ” на графити, включително и доста от тях са с високохудожествена стойност.

След разрушаването ѝ фрагменти от нея бързо стават обект на търговия. Части от Берлинската стена са купени в Съединени американски щати, да вземем за пример в корпорацията Майкрософт, в щабквартирата на Централно разузнавателно управление на САЩ и други.