13 април 1204 г. Константинопол пада
На 13 април 1204 година Константинопол е превзет от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход.
Рицарите са тръгнали да освобождават Божи гроб, само че вземат решение да се оправят с Константинопол. Причината е поредност от поети, само че неспазени финансови задължения.
Венеция е поела уговорката да транспорти армията от 33 500 кръстоносци и 4500 коня против възнаграждение и някои услуги. Дожът Енрико Дандоло желае 85 000 сребърни марки, само че кръстоносците разполагат с едвам 51 000. За да добавят сумата, Венеция изисква да нападат и завладяват в нейна изгода значимото пристанище Зара в Далмация (дн. град Задар в Хърватия). След Зара походът поема към Константинопол, с цел да помогне на отстранения император да си върне престола против поддръжката на Византия в борбите с неверниците. Алексий се качва на трона, само че не е в положение да заплати обещаната сума, което обръща западните рицари против него.
А самият император бяга в Никея в Мала Азия.
Направен е опит да бъде определен нов император, само че на 13 април двамата братя Ласкариди, единият от които е определен, се укрепват в Азия, а патриархът търси леговище в Тракия. Кръстоносците резервират живота на знатните и високопоставени жители, които остават в града, като сестрата на краля на Франция – Агнес, както и на Мария, - дъщерята на унгарския крал Белла III от 1172 – 1196 година И двете са императрици – женени надлежно за Андроник I Kомнин (1183 – 1185) и Исак II Ангел (1185 – 1195 и 1203 – 1204).
Същевременно, без оглед на своите обети, латинците се отдават на големи грабежи. Оплячкосването на Константинопол остава фамозна страница в историята на Средновековна Европа. Известно е, че ограбването на имперската столица подхранва антилатинска дискусия, която кара не един историк да заключи, че схизмата разделяща Византия и Рим, фактически влиза в действие едвам през 1204 година Самият тогавашен папа- Инокентий III, бурно показва възмущението си от рицарските изстъпления.
Последвало делене на земите. Още през март 1204 година в лагера на кръстоносците е обсъждано разделянето. Освен императора, който трябвало да получи земи от двете страни на Проливите, Бонифас дьо Монфера също трябвало да получи земи от двете страни, като получил и град Солун. Бодуен дал на граф Луи дукство Нике /Никея/ в Мала Азия, а дукство Филипопол /Пловдив/ на граф Рение дьо Три. Останалата територия била разграничена, като бил съветван имперския кадастър, на 24 владения, по 12 за кръстоносци и венецианци. Площта била според от размера на войската. Службите в двора били поверени на рицарите и множеството от тях били със западни названия – конетабъл, маршал и така нататък Всички барони раздавали обилно замъци на ордените по цялата територия на Византия.
Последицата от рухването на Константинопол и завладяването на земите в Тракия и Мала Азия е образуването на Латинската империя. Тя е основана въз основа на прелиминарен контракт сред латинци и венецианци. Като всяка средновековна страна и Латинската империя трябвало да има държател. Изборът на новият император е осъществен от 12 електори – по 6-ма от страна на венецианци и кръстоносци. В самата войска имало различия по отношение на избора за и срещу. Претендентите били двама – Бонифас дьо Монфера и Бодуен дьо Фландр и дьо Ено. На съвета е взето решение – който бъде определен за император, то другия да се съгласи без да оспорва да стане негов васал. Съветът се събрал в една черква в двореца на дожът на Венеция Дандоло. Според Клари, изборът на Бодуен е бил единомислещ, до момента в който други създатели, най-вече венецианци, приказват за известно в началото различие. В това число е и Никита Хониат, който предава, че Дандоло убедил съвета да се спре на Бодуен, който бил млад, по-лабилен, и надлежно – по-лесен за манипулиране. Кандидатурата на Бонифас дьо Монфера била отхвърлена от венецианците, които се страхували да създадат император, своя съотечественик, и да слагат под допустима опасност своето господство. Съветът се спрял на Бодуен и изборът бил обявен от епископът на Соасон.
Рицарите са тръгнали да освобождават Божи гроб, само че вземат решение да се оправят с Константинопол. Причината е поредност от поети, само че неспазени финансови задължения.
Венеция е поела уговорката да транспорти армията от 33 500 кръстоносци и 4500 коня против възнаграждение и някои услуги. Дожът Енрико Дандоло желае 85 000 сребърни марки, само че кръстоносците разполагат с едвам 51 000. За да добавят сумата, Венеция изисква да нападат и завладяват в нейна изгода значимото пристанище Зара в Далмация (дн. град Задар в Хърватия). След Зара походът поема към Константинопол, с цел да помогне на отстранения император да си върне престола против поддръжката на Византия в борбите с неверниците. Алексий се качва на трона, само че не е в положение да заплати обещаната сума, което обръща западните рицари против него.
А самият император бяга в Никея в Мала Азия.
Направен е опит да бъде определен нов император, само че на 13 април двамата братя Ласкариди, единият от които е определен, се укрепват в Азия, а патриархът търси леговище в Тракия. Кръстоносците резервират живота на знатните и високопоставени жители, които остават в града, като сестрата на краля на Франция – Агнес, както и на Мария, - дъщерята на унгарския крал Белла III от 1172 – 1196 година И двете са императрици – женени надлежно за Андроник I Kомнин (1183 – 1185) и Исак II Ангел (1185 – 1195 и 1203 – 1204).
Същевременно, без оглед на своите обети, латинците се отдават на големи грабежи. Оплячкосването на Константинопол остава фамозна страница в историята на Средновековна Европа. Известно е, че ограбването на имперската столица подхранва антилатинска дискусия, която кара не един историк да заключи, че схизмата разделяща Византия и Рим, фактически влиза в действие едвам през 1204 година Самият тогавашен папа- Инокентий III, бурно показва възмущението си от рицарските изстъпления.
Последвало делене на земите. Още през март 1204 година в лагера на кръстоносците е обсъждано разделянето. Освен императора, който трябвало да получи земи от двете страни на Проливите, Бонифас дьо Монфера също трябвало да получи земи от двете страни, като получил и град Солун. Бодуен дал на граф Луи дукство Нике /Никея/ в Мала Азия, а дукство Филипопол /Пловдив/ на граф Рение дьо Три. Останалата територия била разграничена, като бил съветван имперския кадастър, на 24 владения, по 12 за кръстоносци и венецианци. Площта била според от размера на войската. Службите в двора били поверени на рицарите и множеството от тях били със западни названия – конетабъл, маршал и така нататък Всички барони раздавали обилно замъци на ордените по цялата територия на Византия.
Последицата от рухването на Константинопол и завладяването на земите в Тракия и Мала Азия е образуването на Латинската империя. Тя е основана въз основа на прелиминарен контракт сред латинци и венецианци. Като всяка средновековна страна и Латинската империя трябвало да има държател. Изборът на новият император е осъществен от 12 електори – по 6-ма от страна на венецианци и кръстоносци. В самата войска имало различия по отношение на избора за и срещу. Претендентите били двама – Бонифас дьо Монфера и Бодуен дьо Фландр и дьо Ено. На съвета е взето решение – който бъде определен за император, то другия да се съгласи без да оспорва да стане негов васал. Съветът се събрал в една черква в двореца на дожът на Венеция Дандоло. Според Клари, изборът на Бодуен е бил единомислещ, до момента в който други създатели, най-вече венецианци, приказват за известно в началото различие. В това число е и Никита Хониат, който предава, че Дандоло убедил съвета да се спре на Бодуен, който бил млад, по-лабилен, и надлежно – по-лесен за манипулиране. Кандидатурата на Бонифас дьо Монфера била отхвърлена от венецианците, които се страхували да създадат император, своя съотечественик, и да слагат под допустима опасност своето господство. Съветът се спрял на Бодуен и изборът бил обявен от епископът на Соасон.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ