145 години от Руско-турската война – боевете на 13– 14/25– 26 август
На 13 (25) август съставът на Шипченския отряд е прегрупиран. С новопристигналия 53-ти волински пехотен полк съветските сили доближават до 14 217 офицери и бойци и 44 оръдия. Борбата е за изтласкване на османските сили от връх Акри Джебел и връх Йешилтепе на изходните позиции. Около 7 ч. колоната на подполковник Александър Липински от 35-и брянски, 56-и житомирски и 54-ти подолски пехотен полк овладява връх Йешилтепе. Атакува от придвижване връх Акри Джебел, само че е отбита от колоната на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша без триумф контраатакува връх Йешилтепе. При престрелка на връх Узункуш е погубен командирът на съветския Габровски отряд генерал-майор Валериан Дерожински.
На 14 (26) август колоната на Шакир паша възобновява настъплението против връх Йешилтепе. След негово флангово обгръщане, съветските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощили силите си за нахлуване и минават към защита. Завършва шестдневната битка за Шипченския проход.
“Днес Великият княз е получилтелеграми от военачалник Радецки, в които се споделя, че турците тази заран са подновилибитката с огромна сила и че бушувало яростно стълкновение, като турците са застрашавали фланговете и фронта на шипченската позиция…Радецки е употребявал предходната нощ, с цел да направи прегрупиране на войските си, за да попречи на турците да възстановят позицията си, от която той през вчерашния ден ги беше изтласкал. Военна аксиома е, че по-лесно е да се задържи една позиция, в сравнение с да се завладее. Великият княз е получил депеша, че военачалник Петрушевски, храбрият пълководец на 2-а бригада от 14-а дивизия тази заран е влезнал в пердах. В друга депеша от Габрово, изпратена от военачалник Столетов, се споделя, че военачалник Радецки е заповядал на този прелестен офицер да заведе българите в Габрово, с цел да си починат след пет дни непрестанно воюване, през които за храна са имали единствено изсъхнал самун. Добър симптом е, че е имало опция да се извадят тези войски от багра. Българското опълчение потвърди, че българите могат да се бият като лъвове.
/A. Forbs, The war correspondence of the “Daily News ”, T. II.Leipzig, 1878. C. 285-292, 299-306, 310-319, 324-327/
„ Денят, в който са били атакувани, бойците не съумели да си сварят топла храна и мнозина от тях не яли нищо два дни. Не зная по какъв начин да си обясня това, само че ме уверяваха, че мъжете от българското опълчение са се оказали по-издръжливи от нашите бойци. Някои бойци от 36-и пехотен Орловски полк, които фактически повече от всички участваха в сраженията през първите дни, от дълго време към този момент трябваше да бъдат изпратени в групата на болните, в случай че не беше особеният темперамент на сражението, което кара да се цени всеки войник…Благодарни са били и на парче сухар, въпреки че не е имало в какво да се накисне, защото от липса на вода са страдали даже повече, в сравнение с от глада. Не са разполагали с никакви ресурси от храна. Но даже да биха имали такива, не са имали време освен да подготвят храна, само че и да ядат!…
Днес по здрач отново потеглям за превала по познатата ми Козерица към укрепленията, които към този момент познавам, с товар, който двама габровци се наеха да закарат гратис. Нося тютюн, за който по този начин ме молиха от полковете Житомирски, Вологодски и Подолски. Нямах опция да изразя възторга си пред тези храбреци…Обещах да им донеса тютюн. Моят габровски наемодател, от своя страна, пожертва към един пуд (16,3кг), въпреки че тютюнът не е толкоз на ниска цена. Така събрахме подаръка за войниците…
/От специального корреспондента, Голос, бр. 200, 30 VIII (11 IX)/
Източник:
Репортажи за освободителната война 1877 – 1878
https://wp-bg.wikideck.com/%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BD%D
На 14 (26) август колоната на Шакир паша възобновява настъплението против връх Йешилтепе. След негово флангово обгръщане, съветските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощили силите си за нахлуване и минават към защита. Завършва шестдневната битка за Шипченския проход.
“Днес Великият княз е получилтелеграми от военачалник Радецки, в които се споделя, че турците тази заран са подновилибитката с огромна сила и че бушувало яростно стълкновение, като турците са застрашавали фланговете и фронта на шипченската позиция…Радецки е употребявал предходната нощ, с цел да направи прегрупиране на войските си, за да попречи на турците да възстановят позицията си, от която той през вчерашния ден ги беше изтласкал. Военна аксиома е, че по-лесно е да се задържи една позиция, в сравнение с да се завладее. Великият княз е получил депеша, че военачалник Петрушевски, храбрият пълководец на 2-а бригада от 14-а дивизия тази заран е влезнал в пердах. В друга депеша от Габрово, изпратена от военачалник Столетов, се споделя, че военачалник Радецки е заповядал на този прелестен офицер да заведе българите в Габрово, с цел да си починат след пет дни непрестанно воюване, през които за храна са имали единствено изсъхнал самун. Добър симптом е, че е имало опция да се извадят тези войски от багра. Българското опълчение потвърди, че българите могат да се бият като лъвове.
/A. Forbs, The war correspondence of the “Daily News ”, T. II.Leipzig, 1878. C. 285-292, 299-306, 310-319, 324-327/
„ Денят, в който са били атакувани, бойците не съумели да си сварят топла храна и мнозина от тях не яли нищо два дни. Не зная по какъв начин да си обясня това, само че ме уверяваха, че мъжете от българското опълчение са се оказали по-издръжливи от нашите бойци. Някои бойци от 36-и пехотен Орловски полк, които фактически повече от всички участваха в сраженията през първите дни, от дълго време към този момент трябваше да бъдат изпратени в групата на болните, в случай че не беше особеният темперамент на сражението, което кара да се цени всеки войник…Благодарни са били и на парче сухар, въпреки че не е имало в какво да се накисне, защото от липса на вода са страдали даже повече, в сравнение с от глада. Не са разполагали с никакви ресурси от храна. Но даже да биха имали такива, не са имали време освен да подготвят храна, само че и да ядат!…
Днес по здрач отново потеглям за превала по познатата ми Козерица към укрепленията, които към този момент познавам, с товар, който двама габровци се наеха да закарат гратис. Нося тютюн, за който по този начин ме молиха от полковете Житомирски, Вологодски и Подолски. Нямах опция да изразя възторга си пред тези храбреци…Обещах да им донеса тютюн. Моят габровски наемодател, от своя страна, пожертва към един пуд (16,3кг), въпреки че тютюнът не е толкоз на ниска цена. Така събрахме подаръка за войниците…
/От специального корреспондента, Голос, бр. 200, 30 VIII (11 IX)/
Източник:
Репортажи за освободителната война 1877 – 1878
https://wp-bg.wikideck.com/%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BD%D
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ