Днес почитаме мъчениците Св. Онуфрий Велики и Св. Петър Атонски
На 12 юни църквата уважава Св. Онуфрий Велики и Св. Петър Атонски.
Св. Онуфрий Велики още на млади години познал учението на Иисус. Станал инок в един манастир, само че един ден го обзело мощно предпочитание да отиде на самотно място. Така се отзовал в пустинята и станал подвижник.
След дълго митарстване Онуфрий стигнал до невероятна пещера, в която живеел един дъртак. Още щом го видял, непознатият го посочил по име и му предложил да остане при него. Онуфрий приел с наслада поканата.
Добродетелният човек му посочил живота в пустинята. От него научил разпоредбите, които би трябвало неотменно да съблюдава, с цел да резервира душата си чиста, а мозъкът си избистрен. След време старецът го завел в друга пещера, благословил го и не след доста време се споминал.
Оттогава Онуфрий заживял на това чудно място в усамотение, съзерцаване и молитва. Скоро там поникнала финикиева палма, която се покривала с чудни плодове, с които той се хранел. А до нея бликнал извор с прясна вода, която постоянно утолявала жаждата му. Тук той се чувствал безпределно благополучен в своето уединение.
Един ден при Св. Онуфрий пристигнал някой си Пафнутий. Той също живеел в пустинята и по време на своите безкрайни митарства срещнал доста подвижници. Този човек бил неговият финален събеседник.
Преподобни Онуфрий го известил за края на живота си. Когато светият човек починал, Пафнутий погребал тленното му тяло в дребна яма, сходна на гроб и я покрил с огромни камъни. В този момент станало знамение - пещерата се срутила, финиковата палма паднала на земята, а изворът - пресушен. Свети Пафнутий бил изумен от случилото се. И още дълги години разказвал за светия живот на преподобни Онуфри.
На 12 юни църквата уважава паметта и на преподобни Петър Атонски.
Той бил военачалник във византийската армия и във война с арабите (667 г.) бил взет в плен. Враговете го затворили в тюрма в крепостта "Самар ", на река Ефрат. Преодолявайки голям брой мъчения в пандиза, той дал обет да стане инок.
Преподобен Петър бил освободен по чудодеен метод от светителя Николай и от свети Симеон Богоприемец. Отправил се към Рим и приел монашеско пострижение при гроба на свети деятел Петър, а света Богородица го насочила да прекара остатъка от живота си в Атонската Света Гора.
Там светецът се подвизавал в дребна пещера, където понесъл всевъзможни ограничения. Малко преди гибелта си бил открит от ловци, на които разказал детайлности за живота си.
Св. Онуфрий Велики още на млади години познал учението на Иисус. Станал инок в един манастир, само че един ден го обзело мощно предпочитание да отиде на самотно място. Така се отзовал в пустинята и станал подвижник.
След дълго митарстване Онуфрий стигнал до невероятна пещера, в която живеел един дъртак. Още щом го видял, непознатият го посочил по име и му предложил да остане при него. Онуфрий приел с наслада поканата.
Добродетелният човек му посочил живота в пустинята. От него научил разпоредбите, които би трябвало неотменно да съблюдава, с цел да резервира душата си чиста, а мозъкът си избистрен. След време старецът го завел в друга пещера, благословил го и не след доста време се споминал.
Оттогава Онуфрий заживял на това чудно място в усамотение, съзерцаване и молитва. Скоро там поникнала финикиева палма, която се покривала с чудни плодове, с които той се хранел. А до нея бликнал извор с прясна вода, която постоянно утолявала жаждата му. Тук той се чувствал безпределно благополучен в своето уединение.
Един ден при Св. Онуфрий пристигнал някой си Пафнутий. Той също живеел в пустинята и по време на своите безкрайни митарства срещнал доста подвижници. Този човек бил неговият финален събеседник.
Преподобни Онуфрий го известил за края на живота си. Когато светият човек починал, Пафнутий погребал тленното му тяло в дребна яма, сходна на гроб и я покрил с огромни камъни. В този момент станало знамение - пещерата се срутила, финиковата палма паднала на земята, а изворът - пресушен. Свети Пафнутий бил изумен от случилото се. И още дълги години разказвал за светия живот на преподобни Онуфри.
На 12 юни църквата уважава паметта и на преподобни Петър Атонски.
Той бил военачалник във византийската армия и във война с арабите (667 г.) бил взет в плен. Враговете го затворили в тюрма в крепостта "Самар ", на река Ефрат. Преодолявайки голям брой мъчения в пандиза, той дал обет да стане инок.
Преподобен Петър бил освободен по чудодеен метод от светителя Николай и от свети Симеон Богоприемец. Отправил се към Рим и приел монашеско пострижение при гроба на свети деятел Петър, а света Богородица го насочила да прекара остатъка от живота си в Атонската Света Гора.
Там светецът се подвизавал в дребна пещера, където понесъл всевъзможни ограничения. Малко преди гибелта си бил открит от ловци, на които разказал детайлности за живота си.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ