Съдът в Битоля отсъди една година условна присъда за Люпчо Георгиевски
На 12 юни 2025 година съдът в Република Северна Македония произнесе против мен присъда от 1 година отнемане на независимост, условно, със 2 години изпитателен период. Тази присъда няма юридическа тежест за мен – тя има алегорична стойност. Това е политическо обръщение, ориентирано не против моето персонално име, а против българското съзнание в Македония, написа ръководителя на заличеното съдружие Културен клуб " Иван Михайлов " Люпчо Георгиевски във Facebook.
Ето какво още написа той:
Обвинението против мен не почива на закононарушение, а на разбиране. Тя отправия обръщение! Аз не съм насилил, не съм уязвил ничие достолепие. Единственото ми " провинение “ е, че намерено се дефинирам като българин, че уважавам делото на Иван Михайлов и че заставам отпред на културен клуб, който се стреми да запази паметта за българското наличие в Македония.
Държавата може да произнася присъди, само че не може да съди съвестта.
Не се съпоставям с великите борци на Вътрешна македонска революционна организация – тези герои, които са дали живота си за свободата и идентичността на нашия народ. Аз съм единствено един дребен човек, който носи част от тяхното завещание. Но в случай че моето име бъде записано даже в сянката на тяхното великолепие, то аз го одобрявам със примирение и отговорност.
Днес ме съдят поради моето слово. Но на следващия ден ще съжаляват, че не са го чули в точния момент. Истината не се не разрешава със закони. Паметта не се заличава със правосъдни решения. Благодаря на всички, които ме поддържаха и не престават да имат вяра в правото на всеки човек да се дефинира свободно, без боязън и без ненавист.
Продължаваме. Достойно и непоколебимо.
Да живее Македония!
Да живее България!
Да пребъде българският дух!
Ето какво още написа той:
Обвинението против мен не почива на закононарушение, а на разбиране. Тя отправия обръщение! Аз не съм насилил, не съм уязвил ничие достолепие. Единственото ми " провинение “ е, че намерено се дефинирам като българин, че уважавам делото на Иван Михайлов и че заставам отпред на културен клуб, който се стреми да запази паметта за българското наличие в Македония.
Държавата може да произнася присъди, само че не може да съди съвестта.
Не се съпоставям с великите борци на Вътрешна македонска революционна организация – тези герои, които са дали живота си за свободата и идентичността на нашия народ. Аз съм единствено един дребен човек, който носи част от тяхното завещание. Но в случай че моето име бъде записано даже в сянката на тяхното великолепие, то аз го одобрявам със примирение и отговорност.
Днес ме съдят поради моето слово. Но на следващия ден ще съжаляват, че не са го чули в точния момент. Истината не се не разрешава със закони. Паметта не се заличава със правосъдни решения. Благодаря на всички, които ме поддържаха и не престават да имат вяра в правото на всеки човек да се дефинира свободно, без боязън и без ненавист.
Продължаваме. Достойно и непоколебимо.
Да живее Македония!
Да живее България!
Да пребъде българският дух!
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




