На 12 юни 1955 г. е учреден Съюзът на българските журналисти
На 12 юни 1955 година е основан Съюзът на българските публицисти. Приет е Устав на организацията и е определен Управителен съвет отпред с проф. Владимир Топенчаров.
Творческата организация е последовател на Съюза на публицистите в България, основан на 24 декември 1944 година и прекратил съществуването си, откакто се влива в края на 1950 година в обединявания Профсъюз на служащите от просветата, печата и политико-обществените институции. На мястото на Съюза на публицистите в България се основава Централен дом на публицистите, който продължава своята активност до юни 1955 година
Историята на журналистическите сдружения в България датира от 1905 година Първото журналистическо съдружие е Дружеството на столичните публицисти в София.
Българска телеграфна агенция написа в бюлетина си „ Вътрешна информация “:
Учредително заседание на Съюза на българските публицисти
София, 12 юни 1955 година Днес в Дом-паметника „ Александър Стамболийски “ в столицата се състоя учредително заседание на Съюза на българските публицисти. На събранието участваха публицисти от столичния дневен и периодически щемпел, локалния щемпел, Българската телеграфна организация, Радио „ София “, журналисти.
Събранието бе намерено от проф. Петър Георгиев.
Доклад пред събранието за дилемите на Съюза на българските публицисти направи Владимир Топенчаров, основен редактор на вестник „ Отечествен фронт “. Той посочи, че изтеклите пет години и работата на Централния дом на журналиста (ЦДЖ) през това време са посочили, че ЦДЖ е неподходяща форма за водене на работата измежду публицистите.
Тези години демонстрираха, че организационните благоприятни условия и идейно-политическите, и културните задания на ЦДЖ са извънредно незадоволителни, с цел да обзет всички публицисти в България и да разрешат главните креативен въпроси, които стоят пред тях. Др. Владимир Топенчаров се спря на нуждата да се сътвори Съюз на българските публицисти.
„ Първостепенна задача на Съюза на българските публицисти, който в този момент ще сътворяваме, сподели той - е да работи за повишаване на идейно-политическата и литературната подготовка на журналистическите фрагменти, за издигане на професионалното майсторство на българските публицисти. Тази задача произтича от ролята на печата в строителството на социализма у нас. Съюзът на българските публицисти ще би трябвало интензивно да спомага за възпитанието и израстването на правилни на народа, способни и надарени публицисти и журналисти, за издигане ролята на печата като уредник и педагог на трудещите се, като най-мощно оръдие на партията и държавното управление в социалистическото строителство, за отбрана на мира и за подсилване на сътрудничеството с народите от лагера на мира, социализма и демокрацията, отпред със Съветския съюз и другите миролюбиви нации. “
По отчета и проектоустава на Съюза станаха разисквания. Изказаха се огромен брой публицисти от столичния и локалния щемпел. Направени бяха редица оферти за бъдещата активност на Съюза на българските публицисти.
С цялостно единогласие събранието одобри Устав на Съюза на българските публицисти.
След това бяха определени Управителен съвет в състав от 15 души: Владимир Топенчаров, Ангел Георгиев, Атанас Стойков, Славчо Васев, Петър Станчев, Богомил Нонев, Христо Консулов, Любен Велев, Илия Кюльовски, Къню Кожухаров, Методи Танев, Васил Акьов, Тодор Абазов, Георги Боков, Мишо Николов и Ревизионна комисия от 5 души в състав: Асен Нейков, Константин Буюклиев, Иван Иванджийски, Тотю Белчев, Ана Българанова.
На 11 март 1960 година в София е извършен първият конгрес на Съюза на българските публицисти. Участват 300 публицисти от централния и районния щемпел, Българска телеграфна агенция, радиото и малкия екран. Форумът е отразен в бюлетина " Вътрешна информация " на Българска телеграфна агенция.
Днес бе открит конгресът на българските публицисти
София, 11 март 1960 година Значително събитие за българския щемпел е конгресът на Съюза на българските публицисти, който бе открит през днешния ден в Студентския културен дом в столицата. Повече от триста делегати на публицистичните колективи на вестниците от цялата страна, на списанията, на Българската телеграфна организация, радиото и малкия екран се събраха, с цел да отчетат досегашните достижения на печата, да обсъдят идните задания, сложени от партията и обвързваните с тях съществени креативен въпроси на бъдещата активност на публицистите - битката за реализиране програмата за ускорено икономическо развиване на родината за мир и съгласие на Балканите и в света.
На конгреса участваха секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Митко Григоров, министърът на външните работи Карло Луканов, членовете на Централен комитет на Българска комунистическа партия Рубен Аврамов, Петър Георгиев и Христо Калайджиев, дългогодишни служащи по печата, представители на политическите, всеобщите и креативните организации, видни общественици и доста публицисти от цялата страна.
Присъстваха също по този начин аташета по печата и задгранични репортери в София.
Конгресът бе открит с малко слово от члена на УС на Съюз на българските журналисти Георги Боков, основен редактор на вестник „ Работническо дело “. Той посочи, че под непосредственото и ловко управление на Централния комитет на Българската комунистическа партия Съюзът на българските публицисти се трансформира в дейна културно-историческа организация, която разпростра дейна активност за сближение на журналистическите фрагменти към Централния комитет на партията, за възпитанието им в лоялност към народа, към концепциите на социализма и мира, даде своя принос за подобряването на българския щемпел. Сега за нашия щемпел и радио, за българските публицисти - сподели той - няма друга по-важна задача от повелята да работят с всички сили, безрезервно за претворяване в живота на програмата за бърз стопански напредък, за преобразяване на печата и радиото в още по-дейни помощници на Централния комитет на партията. Тъкмо такава е главната цел на нашия конгрес - като регистрира направеното в това отношение до момента, да набележи идните задания, да утвърди досегашните и да откри нови форми за активизиране на силите на служащите по печата в битката за ускорено социалистическо развиване, за понижаване на интернационалното напрежение, за мир и дружба на Балканите.
Със ставане на крайници и едноминутно безмълвие присъстващите уважиха паметта на умрелите през отчетния интервал членове на Съюза на българските публицисти.
Избрани бяха Редакционна комисия, Мандатна комисия, Комисия по резолюцията, писмата и телеграмите и Комисия по промените в Устава.
Бе прочетена депеша, с която Секретариатът на Международната организация на публицистите поздравява делегатите на конгреса и им пожелава ползотворна работа.
Отчетен отчет на Управителния съвет на Съюза на българските публицисти прочете ръководителят на Съюза – Славчо Васев.
Той уточни редица образци на незадоволително задълбочено проучване на обстоятелствата. Спирайки се на активността на Съюза, той посочи, че тя е била потребна, само че незадоволително внимание Съюзът е отделял за публицистите от локалните вестници. Той предложи новият Управителен съвет да набележи ограничения за повишение майсторството и квалификацията на служащите в локалния щемпел.
Иван Ставракиев, пратеник от вестник „ Родопски порив “- Смолян, приказва за близката поддръжка на Окръжния партиен комитет и направи някои сериозни бележки по активността и връзките на Съюза със публицистите от локалния щемпел.
Доц. Стефан Танчев, началник на Катедрата по публицистика при Софийския държавен университет, описа за подготовката на журналистически фрагменти, като посочи, че откриването на Факултета по публицистика и въвеждането на задочно образование е несъмнено позитивен факт - израз на грижите на Българската комунистическа партия за нашия щемпел. След това той приказва за смисъла на българските издания на непознати езици, предопределени за чужбина.
Делегатът на публицистите от изданията на турски език Сюлейман Гавазов посочи огромните грижи, които партията поставя за турското население в България, и описа за главните проблеми, които изданията на турски език осветляват.
Делегатът от вестник „ Отечествен вик “-Пловдив Теофил Теофилов, съобщи, че приветствието на Централния комитет на Българската комунистическа партия до конгреса служи като управление и ентусиазъм в бъдещата работа. Той насочи рецензия към разпространителите на печата в Пловдив, като посочи тяхната тромавост. Теофил Теофилов приказва и за потребното съдействие във вестника на научните служащи в региона на селското стопанство, както и за връзките на редакцията с публицисти от локални вестници в социалистическите страни.
Творческата организация е последовател на Съюза на публицистите в България, основан на 24 декември 1944 година и прекратил съществуването си, откакто се влива в края на 1950 година в обединявания Профсъюз на служащите от просветата, печата и политико-обществените институции. На мястото на Съюза на публицистите в България се основава Централен дом на публицистите, който продължава своята активност до юни 1955 година
Историята на журналистическите сдружения в България датира от 1905 година Първото журналистическо съдружие е Дружеството на столичните публицисти в София.
Българска телеграфна агенция написа в бюлетина си „ Вътрешна информация “:
Учредително заседание на Съюза на българските публицисти
София, 12 юни 1955 година Днес в Дом-паметника „ Александър Стамболийски “ в столицата се състоя учредително заседание на Съюза на българските публицисти. На събранието участваха публицисти от столичния дневен и периодически щемпел, локалния щемпел, Българската телеграфна организация, Радио „ София “, журналисти.
Събранието бе намерено от проф. Петър Георгиев.
Доклад пред събранието за дилемите на Съюза на българските публицисти направи Владимир Топенчаров, основен редактор на вестник „ Отечествен фронт “. Той посочи, че изтеклите пет години и работата на Централния дом на журналиста (ЦДЖ) през това време са посочили, че ЦДЖ е неподходяща форма за водене на работата измежду публицистите.
Тези години демонстрираха, че организационните благоприятни условия и идейно-политическите, и културните задания на ЦДЖ са извънредно незадоволителни, с цел да обзет всички публицисти в България и да разрешат главните креативен въпроси, които стоят пред тях. Др. Владимир Топенчаров се спря на нуждата да се сътвори Съюз на българските публицисти.
„ Първостепенна задача на Съюза на българските публицисти, който в този момент ще сътворяваме, сподели той - е да работи за повишаване на идейно-политическата и литературната подготовка на журналистическите фрагменти, за издигане на професионалното майсторство на българските публицисти. Тази задача произтича от ролята на печата в строителството на социализма у нас. Съюзът на българските публицисти ще би трябвало интензивно да спомага за възпитанието и израстването на правилни на народа, способни и надарени публицисти и журналисти, за издигане ролята на печата като уредник и педагог на трудещите се, като най-мощно оръдие на партията и държавното управление в социалистическото строителство, за отбрана на мира и за подсилване на сътрудничеството с народите от лагера на мира, социализма и демокрацията, отпред със Съветския съюз и другите миролюбиви нации. “
По отчета и проектоустава на Съюза станаха разисквания. Изказаха се огромен брой публицисти от столичния и локалния щемпел. Направени бяха редица оферти за бъдещата активност на Съюза на българските публицисти.
С цялостно единогласие събранието одобри Устав на Съюза на българските публицисти.
След това бяха определени Управителен съвет в състав от 15 души: Владимир Топенчаров, Ангел Георгиев, Атанас Стойков, Славчо Васев, Петър Станчев, Богомил Нонев, Христо Консулов, Любен Велев, Илия Кюльовски, Къню Кожухаров, Методи Танев, Васил Акьов, Тодор Абазов, Георги Боков, Мишо Николов и Ревизионна комисия от 5 души в състав: Асен Нейков, Константин Буюклиев, Иван Иванджийски, Тотю Белчев, Ана Българанова.
На 11 март 1960 година в София е извършен първият конгрес на Съюза на българските публицисти. Участват 300 публицисти от централния и районния щемпел, Българска телеграфна агенция, радиото и малкия екран. Форумът е отразен в бюлетина " Вътрешна информация " на Българска телеграфна агенция.
Днес бе открит конгресът на българските публицисти
София, 11 март 1960 година Значително събитие за българския щемпел е конгресът на Съюза на българските публицисти, който бе открит през днешния ден в Студентския културен дом в столицата. Повече от триста делегати на публицистичните колективи на вестниците от цялата страна, на списанията, на Българската телеграфна организация, радиото и малкия екран се събраха, с цел да отчетат досегашните достижения на печата, да обсъдят идните задания, сложени от партията и обвързваните с тях съществени креативен въпроси на бъдещата активност на публицистите - битката за реализиране програмата за ускорено икономическо развиване на родината за мир и съгласие на Балканите и в света.
На конгреса участваха секретарят на Централен комитет на Българска комунистическа партия Митко Григоров, министърът на външните работи Карло Луканов, членовете на Централен комитет на Българска комунистическа партия Рубен Аврамов, Петър Георгиев и Христо Калайджиев, дългогодишни служащи по печата, представители на политическите, всеобщите и креативните организации, видни общественици и доста публицисти от цялата страна.
Присъстваха също по този начин аташета по печата и задгранични репортери в София.
Конгресът бе открит с малко слово от члена на УС на Съюз на българските журналисти Георги Боков, основен редактор на вестник „ Работническо дело “. Той посочи, че под непосредственото и ловко управление на Централния комитет на Българската комунистическа партия Съюзът на българските публицисти се трансформира в дейна културно-историческа организация, която разпростра дейна активност за сближение на журналистическите фрагменти към Централния комитет на партията, за възпитанието им в лоялност към народа, към концепциите на социализма и мира, даде своя принос за подобряването на българския щемпел. Сега за нашия щемпел и радио, за българските публицисти - сподели той - няма друга по-важна задача от повелята да работят с всички сили, безрезервно за претворяване в живота на програмата за бърз стопански напредък, за преобразяване на печата и радиото в още по-дейни помощници на Централния комитет на партията. Тъкмо такава е главната цел на нашия конгрес - като регистрира направеното в това отношение до момента, да набележи идните задания, да утвърди досегашните и да откри нови форми за активизиране на силите на служащите по печата в битката за ускорено социалистическо развиване, за понижаване на интернационалното напрежение, за мир и дружба на Балканите.
Със ставане на крайници и едноминутно безмълвие присъстващите уважиха паметта на умрелите през отчетния интервал членове на Съюза на българските публицисти.
Избрани бяха Редакционна комисия, Мандатна комисия, Комисия по резолюцията, писмата и телеграмите и Комисия по промените в Устава.
Бе прочетена депеша, с която Секретариатът на Международната организация на публицистите поздравява делегатите на конгреса и им пожелава ползотворна работа.
Отчетен отчет на Управителния съвет на Съюза на българските публицисти прочете ръководителят на Съюза – Славчо Васев.
Той уточни редица образци на незадоволително задълбочено проучване на обстоятелствата. Спирайки се на активността на Съюза, той посочи, че тя е била потребна, само че незадоволително внимание Съюзът е отделял за публицистите от локалните вестници. Той предложи новият Управителен съвет да набележи ограничения за повишение майсторството и квалификацията на служащите в локалния щемпел.
Иван Ставракиев, пратеник от вестник „ Родопски порив “- Смолян, приказва за близката поддръжка на Окръжния партиен комитет и направи някои сериозни бележки по активността и връзките на Съюза със публицистите от локалния щемпел.
Доц. Стефан Танчев, началник на Катедрата по публицистика при Софийския държавен университет, описа за подготовката на журналистически фрагменти, като посочи, че откриването на Факултета по публицистика и въвеждането на задочно образование е несъмнено позитивен факт - израз на грижите на Българската комунистическа партия за нашия щемпел. След това той приказва за смисъла на българските издания на непознати езици, предопределени за чужбина.
Делегатът на публицистите от изданията на турски език Сюлейман Гавазов посочи огромните грижи, които партията поставя за турското население в България, и описа за главните проблеми, които изданията на турски език осветляват.
Делегатът от вестник „ Отечествен вик “-Пловдив Теофил Теофилов, съобщи, че приветствието на Централния комитет на Българската комунистическа партия до конгреса служи като управление и ентусиазъм в бъдещата работа. Той насочи рецензия към разпространителите на печата в Пловдив, като посочи тяхната тромавост. Теофил Теофилов приказва и за потребното съдействие във вестника на научните служащи в региона на селското стопанство, както и за връзките на редакцията с публицисти от локални вестници в социалистическите страни.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ