На 12 юли се навършват 100 години от рождението на

На 12 юли се навършват 100 години от рождението на една от най-енигматичните дами в актуалната българска история – Мара Малеева, брачната половинка на Тодор Живков. През есента на 2021 година, на 23 октомври, пък ще станат 50 години от кончината ѝ. Като вдовец някогашният първи живее цели 27 години, само че мъчно преодолява гибелта на обичаната си жена, майка на децата му и негова съветничка във значимите каузи.

Цял век след рождението на Мара Малеева българите не престават да знаят прекомерно малко за нея, като се изключи че е била уважавана лекарка. Тя в действителност е индивидът, изиграл най-важна роля в живота на Живков. Родена в интелигентно учителско семейство в Пловдив, Мара приключва Медицинския факултет на Софийския университет. Още като студентка попада в левите юношески среди. Заветната среща сред нея и бъдещия началник на страната се случва през 1936 година, когато той е секретар на партийната организация в кв. „ Коньовица “ в София.

След като се дипломира, Мара стартира работа като участъков доктор в с. Дъскот, Великотърновско, близо дo Павликени. Заради любовта си към нея там се реалокира и Живков и двамата заживяват в „ нелегално общуване “ още преди да са сключили брак. Скоро обаче общинските управляващи ги надушват и младите минават под венчилото на 8 февруари 1939 година в църквата „ Рождество Богородично “ в Павликени. Така съвсем незнайният треторазряден партиен функционер се свързва с потомствената интелектуалка с висше обучение и отлична обща просвета. Мара превъзхожда мъжа си в доста връзки, само че намира точния метод да направи от недодялания правешки момък умел общественик. Благодарение на нея Живков приключва главното си обучение и взема матурата си чак на 30-годишна възраст. Още се носят митове по какъв начин го научила да се храни по етикет с нож и вилица и да държи речи на глас. Дарява го с две деца. Първородната щерка Людмила, която се ражда през 1942 година и ѝ дават името на прославената тогава украинска снайперистка Людмила Павличенко, и синът Владимир, роден 10 лета по-късно, през 1952 година

Мара съпровожда брачна половинка си по всички визити у нас и в чужбина. Макар да не има финеса на западните първи дами, свети с просвета и образование. Съпругата на Тато взема ефективно присъединяване в политиката у нас, грижи се за цялата преписка на мъжа си и взе участие във всички дипломатически срещи и диалози отвън граница. През 1969 година обаче е сполетяна от тежка диагноза – рак на стомаха. Като доктор тя изцяло осъзнава ориста си, само че не желала положението ѝ да се разгласява. Съсипан от заболяването ѝ, Живков прави всичко допустимо да ѝ намери най-хубавото лекуване. Първоначално Мара изрично отказвла да се оперира при фамозен френски онколог макар нечовешките болки, които изпитвала, само че брачният партньор ѝ я принудил.

Интервенцията била сполучлива, само че лекарят видял, че ситуацията било сериозно, и предизвестил Живков, че жена му няма да оцелее още дълго. През лятото на 1971 година положението ѝ внезапно се влошило и тя била към този момент прикована за леглото. На 23 октомври тялото ѝ я предало и умряла. Смъртта ѝ унищожава Живков, който написа в записките си за последните ѝ мигове: „ В съзнанието ми се е вдълбал един епизод, който ме беше раздрусал надълбоко. Влезнах в стаята, тя лежеше на бялото си легло, отпуснала глава върху възглавницата, и слушаше записа на последната ми тирада. Слушаше гласа ми, а очите към този момент се взираха в отвъдното… Мисля си, че такава разлъка с обичания човек не може да бъде измислена, тя се ражда от самия живот “.

Инфо: Ретро