На 12 януари светът си отива една от най-големите фигури

На 12 януари светът си отива една от най-големите фигури в престъпната литература – Агата Кристи. Авторката на десетки безсмъртни загадки, преведени на повече езици от съвсем всеки различен публицист, оставя след себе си освен емблематични герои като Еркюл Поаро и Мис Марпъл, само че и трайна тайнственост към самата себе си. Десетилетия след гибелта ѝ тя продължава да вълнува читатели и откриватели, а редки архивни изявленията хвърлят светлина върху невероятния ѝ вътрешен свят.

Мистериите за убийства на Агата Кристи пленяват читатели към този момент повече от век, само че и 50 години след гибелта ѝ тя остава загадка. Рядко предавано изявление на Би Би Си от 1955 година разкрива част от тайните на писателка, не по-малко комплицирана от личните си сюжети.

Дамата Агата Кристи била брилянтна в това да се крие на видно място. Представяла се е като отзивчива стара жена с кожено палто, която обича градинарството, положителната храна, фамилията и кучетата. Зад този комфортен облик обаче стои разум, който на драго сърце е изграждал истории за отравяния, изменничества и кръв. Кристи рядко е давала ключ към вътрешния свят на въображението си. По природа срамежлива, през 1955 година тя въпреки всичко се съгласява на рядко изявление в лондонския си апартамент за радиопрофил на Би Би Си.

В него споделя по какъв начин нетипичното ѝ детство е разпалило въображението ѝ, за какво писането на пиеси ѝ е било по-лесно от това на романи и по какъв начин е успявала да приключи книга единствено за три месеца.

Родена през 1890 година като Агата Милър в заможно семейство, тя получава най-вече домашно обучение. На въпрос за какво стартира да написа, Кристи споделя:

„ Отдавам го на обстоятелството, че в действителност нямах никакво обучение. Макар че би трябвало да уточня – на 16 години учих за малко в Париж. Но до тогава, с изключение на малко аритметика, действително нямах уроци. “
Тя разказва детството си като „ славно бездействие “, само че признава, че е имала неутолим вкус за четене.

„ Започнах да изобретявам истории и да разкарвам другите функции. Няма нищо като скуката, с цел да те накара да пишеш. Така че още на 16–17 години към този момент бях написала значително разкази и един дълъг, отегчителен разказ. “
Първият ѝ оповестен разказ приключва, когато е на 21 . След поредност от отводи „ Аферата в Стайлс “ излиза през 1920 година и показва най-известното ѝ създание – Еркюл Поаро.

Изборът на отравяне като способ за ликвидиране идва от персоналния ѝ опит през Първата международна война. Докато първият ѝ брачен партньор Арчи Кристи служи във Франция, тя работи като доброволна здравна сестра, а по-късно и в болничната аптека, където придобива знания за медикаменти и отрови. В творбите ѝ отровата се употребява в 41 убийства , опити за ликвидиране и самоубийства.

„ Истинската работа е да измислиш развиването на историята “ – Агата Кристи

Типичната ѝ формула включва затворен кръг от обвинени от една и съща обществена среда и ликвидиране, което поражда следи, водещи до трагичен заключителен конфликт. В центъра стои частен детектив – Поаро или Мис Марпъл – който разкрива истината пред всички. Тази конструкция, позната и постоянно адаптивна, е една от аргументите творчеството ѝ да е толкоз стабилно във времето.

През 1926 година излиза „ Алиби “ – разказ, който затвърждава професионалната ѝ известност, само че съответствува с персонална рецесия. Майка ѝ умира, а брачният партньор ѝ признава, че е влюбен в друга жена и желае бракоразвод. Потънала в тъга и креативна обсада, Кристи самата става част от тайнственост.

Една студена декемврийска нощ колата ѝ е открита разрушена край кариера в Съри. Вътре са коженото ѝ палто и шофьорската ѝ брошура, само че от нея няма диря. Започва едно от най-мащабните търсения в английската история. Дори Артър Конан Дойл се включва , като наема медиум.

Десет дни по-късно тя е открита в хотел в Харогейт, на 370 км от мястото на случая. Теориите варират – от загуба на паметта до опит да засрами брачна половинка си или даже рекламен ход. В автобиографията си Кристи отхвърля да даде пояснение:

„ След заболяването пристигнаха скръбта, отчаянието и разрушеното сърце. Няма потребност да се връщаме към това. “
Също толкоз сбита е и за работния си способ. Пред Би Би Си през 1955 година тя споделя:

„ Разочароващата истина е, че нямам особена система. Пиша на остаряла пишеща машина, а диктофон употребявам единствено за разкази или за преправка на пиеса. “

През 1930 година се омъжва за археолога Макс Малоуън , 14 години по-млад от нея. Пътуванията им в Близкия изток въодушевяват романи като „ Смърт край Нил “. В идващите девет години Кристи написа 17 романа.

Най-голямото наслаждение за нея идва от измислянето на сюжета:

„ Истинската работа е да мислиш и да мислиш, до момента в който всичко си пристигна на мястото. После остава единствено да намериш време да го напишеш. Три месеца са изцяло рационален период. “
По думите ѝ пиесите се пишат по-бързо и са „ доста по-забавни “ от книгите. „ Капан за мишки “, най-дълго играещата пиеса във Англия, стартира като радиодрама и и до през днешния ден не слиза от сцена.

Актьорът Ричард Атънбъроу, взел участие в истинската режисура, споделя:

„ Тя беше последният човек, който бихте свързали с закононарушения и принуждение. И тъкмо по тази причина ни поразяваше – по какъв начин тази тиха, почтена дама съумява да накара целия свят да настръхне. “
Интервюто на Би Би Си ни дава скъп взор към писателския ѝ развой – свободен, подсъзнателен, воден от въображението. Но загадката Агата Кристи остава жива и до през днешния ден.