На 12 януари се случи нещо, което може да бъде

...
На 12 януари се случи нещо, което може да бъде
Коментари Харесай

Тъмната страна на светлото европейско бъдеще

На 12 януари се случи нещо, което може да бъде окачествено като приятна изненада на фона на другояче тягостния и в немалка степен неприветлив български политически живот. Покрай всеобщата дандания и взаимни нападки, свързани с опитите за сформиране на постоянно държавно управление, националните ни избраници откриха сили да се обединят към една в действителност национална идея, каквато е спасяването на въглищните ни централи, а оттова и разсейването на тъмните облаци, надвиснали върху българската енергетика.

На 12 януари 48-ото Народно заседание, с изумителен консенсус (депутати от квотата на " Зелено придвижване " не участваха в гласуването) задължи служебното държавно управление да предоговори с Европейската комисия изискванията по българските " въглеродни квоти ". Да отпадне условието за понижаване на въглеродните ни излъчвания с 40%, а ТЕЦ-овете на въглища да продължат да работят най-малко до 2038 година

Когато Народното събрание (особено, в случай че е мощно фрагментиран като сегашния) се сплоти към народен интерес, постоянно това е мотив за наслада. Още повече, че се случва рядко. Но в този момент въобще не е време да гърмим шампанско, защото същинският проблем е доста сериозен.

Оставяме настрани внушението на служебния министър председател Гълъб Донев, че такова предоговаряне е " на процедура невероятно ". Нека и да не задълбаваме по остарели грехове към българската енергетика на хора и партии, които на 12 януари гласоподаваха в поддръжка на българските миньори и енергетици. Защото борбата е на напълно друго равнище.

Срещу нас е самата Европейска комисия, дружно с целия европейски мейнстрийм. Политици, бюрократи, учени (финансирани от съответните " нисковъглеродни " лобита) медии, инфлуенсъри - " цялото кралско войнство " на Зелената договорка и обвързваните с нея, постоянно стоящи в сянка, бизнес ползи. А тези ползи са толкоз огромни, че без никакво съмнение биха принесли в жертва препитанието на българските, полските и които и да било миньори и работещи във въглищни централи. Както и да принудят цялото население на Европейски Съюз да заплаща по-скъп ток (опс, но те май към този момент го правят).

Идеята е въглищата (и изкопаемите горива като цяло) да бъдат сменени с възобновими енергийни източници като слънцето и вятъра, да вземем за пример. Да се понижат (драстично) въглеродните излъчвания и да заживеем в една екологично по-чиста среда. Похвално, а и евентуално ВЕИ са бъдещето на енергетиката, само че всичко с времето си. Към момента електрическата енергия, създавана от слънчеви панели и вятърни перки, е прекомерно скъпа, а добиването ѝ - прекомерно нестабилно (за да се обезпечи непрекъснато произвеждане, е належащо да се конфигурират мощности в разнообразни точки на света, които да се свържат с магистрални кабели - по този начин, когато на едно място няма слънце/вятър, на друго да има).

Знаете ли по кое време бензиновите коли изцяло са изместили файтоните като средство за напредване? Не? И аз не знам. Защото не се е случило с инструкция (макар у нас най-вероятно да е било по времето на социализма, централното обмисляне и директивите). Просто в един миг колите са станали стопански по-изгодни. Така би трябвало да е и с ВЕИ - да изместят въглищата, тъй като са станали по-рентабилни, а не с европейска инструкция. Ама те, " брюкселци ", все ги влече към директивите - а множеството от тях не са живели в соца...

Но да спрем дотук с въглищните централи. Това е следващият епизод, в който " Европа " вреди на България. Ето още няколко проблема:

Ветото за Шенген ни удря по джоба.

Варварският напън, на който бяхме подложени, с цел да вдигнем ветото по отношение на Република Северна Македония, беше в тотално несъгласие с националния ни интерес. А и видно е, че по никакъв метод не понижи антибългарската нервност в Скопие.

Обявяването на аборта за " главно човешко право " в Европейски Съюз е косвена офанзива против самото ни битие като нация, поради демографската злополука.

Пакетът " Мобилност " 1 ни сподели озъбеното лице на " нашите европейски сътрудници ", колчем икономическите ни ползи се сблъскат.

Отказът на Европейски Съюз да признае нуклеарната сила за " зелена " * подрива енергийната ни сигурност (плюс тази на съседите ни, които постоянно разчитат на нас). Не сме не запомнили и че трябваше безпричинно да затворим два реактора в АЕЦ " Козлодуй " като изискване за приемането ни в Евросъюза.

Еврозоната също има и отрицателни страни, въпреки участието там да не е наложително...

Изобщо, безметежните времена, когато изгодите от участието ни в Европейски Съюз изрично преобладаваха над неудобствата (а дали въобще усещахме неудобства?) отминаха. И би трябвало да свикнем с това. И като общество, само че най-много като политически хайлайф, на който все по-често ще се постанова да се конфронтира с Европейската комисия или с обособени страни.

Една част от тези конфликтни обстановки (ще) са плод на конфликт на ползи сред другите страни членки. Нещо неизбежно, и на процедура непреодолимо, колкото и да се " федерализира " Европейския съюз.

Друга част (какъвто е въпросът с въглищните централи) обаче са функционалност на преобладаващите трендове " на Запад " - както измежду брюкселските служители, по този начин и измежду западноевропейските общества. Климатичните безумия, зеленият талибанизъм и прочие са надълбоко вкоренени в днешния западноевропеец. Дали поради детския блян по някакъв непреживян социализъм, или поради целеустремено облъчване (от политическата класа, медиите, научните институти и т.н.), е мъчно да се реши. Но днешна Европа търпи следствията от нелепостта на европейците. Включително като стои на по-тъмно и по-студено от естественото. А и какво друго да ѝ се случи, откакто една от водещите стопански системи (Германия) стартира да затваря нуклеарните си централи, а друга (Франция) изпитва дефицит на нуклеарни физици и инженери, макар че си вкарва напълно легално по 100 хиляди имигранти годишно от Магреба.

Въпреки всичко, решението никога не е излизане от Европейски Съюз (или най-малко не, до момента в който към момента сме на далавера). Далеч по-привлекателно наподобява да погребем Евросъюза в настоящия му тип. И да изиграем едно " Дунавско хоро " от горната страна му. Без да плащаме на " Музикаутор ".

*проверка на factcheck.bg от 16.09.2022 година демонстрира, че изказванията, че Европейски Съюз е признал нуклеарната сила за " зелена ", са подвеждащи
Източник: news.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР