На 12 януари 2024 г. Националната електрическа компания отбеляза тържествено

На 12 януари 2024 година Националната електрическа компания означи тържествено 100-годишен празник на своята най-стара водноелектрическа централа – Водноелектрическа централа Бояна. Събитието се организира в наличието на министъра на енергетиката Румен Радев, заместник-министъра на енергетиката Николай Николов, ръководителя на Съвета на шефовете на Българския енергиен холдинг проф. Веселина Бучкова, ветерани и чиновници на НЕК.  „ За мен е наслаждение да съм тук. За сътрудниците е голяма отговорност да поддържат централата във функционално положение и заслужават възторженостти за отличната си работа “, сподели министърът на енергетиката господин Румен Радев в своето одобрение. „ Книжата на дежурния, които видях, са невероятни артефакти и ни припомнят, че с цел да стигнем ненапълно, доста преди нас някой е почнал, различен е развил концепцията, трети я е надградил. Всички те са били експерти, отстоявали са концепциите си и в последна сметка са съумели. “ Изпълнителният шеф на НЕК инж. Мартин Георгиев поздрави гостите на събитието и акцентира основната роля на централата за българската столица в исторически проект. Въведена в употреба на 13 декември 1923 година Водноелектрическа централа Бояна способства за модерния образ на града. Огромно за времето си строително достижение, централата внедрява водещи европейски технологии и основава стопански и обществени изгоди за обществото. Със своята към този момент над 100-годишна история Водноелектрическа централа Бояна е образец за ентусиазма, последователността и професионализма на българските енергетици. Забележителният празник на централата е мотив за горделивост освен за НЕК, тя е и национална горделивост. Инж. Георгиев насочи своите благодарности към екипа на Водноелектрическа централа Бояна за техните старания, професионализъм и всеотдайна работа и им пожела централата да продължи дълги години своя експлоатационен живот и да бъде все по този начин безаварийна. В НЕК се гордеем с обстоятелството, че централата действа безотказно и до през днешния ден с достоверни хидрогенератори и съоръжение, като по едно и също време с това способства и за производството на чиста екологична електрическа енергия. Централата е деривационна, с конфигурирани 2 турбини вид Пелтон, хоризонтални с мощ 1,24 МВт. Средногодишното произвеждане на централата е 1,8 ГВтч. Първичен енергиен източник са водохващания на река Боянска. История на Водноелектрическа централа Бояна Веднага след Освобождението на България стартират и първите капиталови планове, които да допринесат за модернизирането на страната и да й придадат европейски образ. Електроснабдяването е основна част от благоустройствения проект за основаването на положителни условия за живот в страната. С избирането на София за столица на България през 1879 година въпросът за електрифицирането и построяването на градска трамвайна мрежа в града е подложен на дневен ред. Изграждането на Водноелектрическа централа Бояна в началото е планувано като част от плана за електрическо осветяване на столицата. Стартират съвещания с вложители и компании, произвеждащи водни електрически машини. Избира се място за градеж и стартира процедура по отчуждаване на парцелите. Спечелилата през 1891 година общинския търг компания " Ганц и Сие " стартира строителството на Водноелектрическа централа Бояна през 1892 година, само че не съумява да го приключи в двегодишния период заради незадоволителни средства и невъзможността за постигане на желаната мощ. Допълнителни измервания демонстрират четири пъти по-малък речен отток от упования. Електроцентралата е замислена да улови водите на реките Боянска и Владайска, като бъде застроена за най-малко 0,100 m3/s, пад към 950 м и мощ от 1 MW. Строителството е спряно през 1894 година при приключени постройка и част от напорния водопровод, без да са стартирани събирателните канали и изравнителя, планиран за 0,024 млн.m3. През 1895 година договорът с компанията е преустановен публично. Растящите потребности за електрификация през новия век дават нов подтик на развиване на плана за построяването на Водноелектрическа централа Бояна. Австрийски инженери пресмятат, че в случай че се построи водохващане на по-голяма височина, високото налягане ще компенсира дебита на вода. Поради това е стартирано построяването на водохващане в основата на витошкото плато, познато и до през днешния ден, като „ Каменното здание ”, което е с 989 м по-високо от централата. Трасето обгръща 3,87 км сложен стръмен терен, което е наложило построяването на въздушна въжена транспортна линия. Строежът на напорния водопровод продължава дълго, с интервали на прекъсване и възобновяване. Напорният тръбопровод е построен подземно, без открити елементи, от две успоредни безшевни тръби с диаметър 200 мм и дебелина 32 мм. През 1913 г е направена поръчка до австрийската компания Фойт за производството на три броя водни турбини и три броя центробежни регулатора, както и цялата спирателна арматура по напорните уреди. Проектът в началото е да се задвижват три броя генератори с мощ от 378 kW. Генераторите, както и главното съоръжение за тях, са поръчани от Германската електрическа копания Сименс Шукер. Производството им се забавя. Първите доставки на оборудванията, превозени с шлепове по река Дунав, стартират през 1916 година в разгара на Първата международна война. Транспортът е бил видян от румънска страна и е погубен с артилерия от брега, мислейки, че това са артилерийски уреди на австрийската войска. До края на Първата международна война планът „ Водноелектрическа централа Бояна ” още веднъж е замразен. Възобновен е незабавно след края на войната с промяна в поръчката – вместо три генератора с мощ по 378 kW са поръчани два с турбини вид „ Пелтон “ на хоризонтална ос, с обща конфигурирана мощ 1400 kW. С оглед опциите на наличната по това време строителна и транспортна техника, монтажните и довършителни действия не престават до 1923 година Генераторите и хидросъоръженията са превозени още веднъж с шлепове по река Дунав до Видин, а от там с влакове до гара Волуяк, след което с волски каруци до обекта. За потребностите на охладителната система на лагерите в хидрогрупите е построено второ водохващане с денивелация 17 метра от котата на централата. Така, след няколко несполучливи включвания, на 13 декември 1923 година, Водноелектрическа централа Бояна влиза в постоянна употреба към Столична дирекция на трамваите и осветлението към Столична община. В деня на откриването участват персонално цар Борис ІІІ и кметът на София Иван Площаков. От началото на 1927 година електроцентралата зарежда напрегнато 7,3 kV и периодичност 53 Hz първата българска токоизправителна станция Павлово, която електрифицира трамвайната линия Княжево - площад Македония. Собствените потребности на централата са напрегнато 110 V. Като жест към жителите на село Бояна, където е построена централата, в селището е построено гратис улично осветяване. Двете хидрогрупи разполагат с втори комплект работни дюзи и игли с по-голям диаметър, които биват инсталирани всяка година преди пълноводието. На този стадий електроцентралата е била със статут на народен обект, в който са работили доста хора на четири смени в денонощието по 6 часа всяка. Екипът се състои от шеф промяна, двама оператори на генератори, двама турбинисти, четирима масльонкаджии, четирима дежурни монтьори и един телефонист. В региона на електроцентралата работят също чистачи, градинари и общи служащи. На този стадий електропреносната мрежа не включва други мощности и централата работи на регион. Поради липса на автоматизирани регулатори на напрежение (АРН) и каквато и да е автоматика, промените са доста тежки, операторите на генератори стоят непрестанно до кормилото на реостата на възбудителите. Районът на централата е охраняван от българската жандармерия с доста непоколебим пропускателен режим. След стартирането в употреба през 30-те години на 20 век на Водноелектрическа централа Симеоново, Водноелектрическа централа Мала Църква и Топлоелектрическа централа Корило, стартира да се построява обща преносна мрежа с номинално напрежение 15 kV. За тази цел е закупен силов трансформатор 2500 kVА, чешко произвеждане, построена е нова въздушна линия. Добавена е нова шинна система с напрежение15 kV. Монтирани са и два броя АРН, с което е облекчена работата на операторите. Постепенно личният състав в електроцентралата стартира да понижава. През Втората Световна Война по време на бомбардировките над София се схваща, че съдружниците са взели Водноелектрическа централа Бояна за стратегическа цел. С оглед на това към региона на централата е ситуирана Противовъздушна отбрана, която да охранява въздушното пространство, а постройката е пребоядисана за една нощ във военни камуфлажни цветове. Работниците и живущите в постройката са инструктирани да поставят плътни пердета на прозорците нощем при оповестяване на въздушна паника. Войници са ситуирани в някогашните общежития, предопределени за служащите, участващи в градежа на централата. Водноелектрическа централа Бояна оцелява при всички бомбардировки, без никакви вреди. След Втората международна война в България стартират да се основават нови електроцентрали с огромна мощ. Въпреки това Водноелектрическа централа Бояна остава от огромно значение за електрозахранването на квартал Бояна. През 1957 година е въведен нов стандарт на преносната мрежа и се трансформират напреженията от 7 на 10 kV и от 15 kV на 20 kV. Това постанова пренавиването на силовия трансформатор от 15 на 20 kV и инсталирането на втори трансформатор от 7 на 10 kV с построяването на нова шинна система на 10 kV. В края на 60-те години във водноелектрическата централа е инсталирана спомагателна автоматика и сигнализация. През 70-те години са инсталирани моторни задвижки на дюзите с автоматизирано контролиране на дебита според от равнището на водата в горния изравнител.