На 12 септември Владимир Путин се опита да очертае още

На 12 септември Владимир Путин се опита да очертае още една от известните си „ червени линии “, като предизвести западните водачи, че всяко решение да се разреши на Украйна да употребява ракети с отдалечен обхват на съветска територия ще сложи НАТО „ във война “ с Русия.

„ Това ще значи, че страните от НАТО, Съединените щати, европейските страни са във война с Русия “, съобщи той, преди да обещае да вземе „ подобаващи решения “ в отговор.

Путин съобщи, че ходът на Запада ще „ промени самия темперамент на спора “, и насочи сериозна опасност против даването на повече огнева мощност на Зеленски.

„ Ако казусът е подобен, тогава, като вземем поради смяната в характера на спора, ще вземем съответните решения въз основа на заканите, с които ще се сблъскаме “, сподели съветският водач.

Има един явен проблем с тази последна опасност:

Коментарите на Путин пристигнаха на фона на засилващите се спекулации, че сътрудниците на Украйна се готвят да анулират противоречивите ограничавания върху потреблението на западни оръжия с отдалечен обхват, които понастоящем не разрешават нанасянето на удари по военни цели в Руската федерация.

Съединени американски щати, Англия и Франция предоставиха на Украйна ракети с огромен обхват, само че до момента блокираха опцията Киев да ги употребява на територията на Русия. Все повече признаци обаче сочат, че западните водачи към този момент са подготвени да премислят позицията си и да дадат зелена светлина на Украйна.

Повдигайки вероятността за Трета международна война, Путин очевидно се надява да сплаши Запада и да убеди съдружниците на Украйна, че би било рационално да се резервира сегашната възбрана за удари на територията на Русия.

В същото време опитите му да показа въпроса като евентуална смяна на играта са подкопани от личния му неоснователен отговор на рутинното потребление от страна на Украйна на доставени от Запада ракети с отдалечен обхват в региони като Крим, за които Путин от дълго време упорства, че към този момент са част от Русия. Ако концепцията за украински въздушни удари по съветска територия в действителност съставлява алена линия за Москва, за какво той не реагира на нито една от тези по-ранни офанзиви?

Очевидната променчивост на позицията на Путин подсказва действителностите, които се крият зад неговата империалистическа позиция по време на нашествието в Украйна.

Когато за първи път предприе нашествието преди 10 години, Путин стартира с оповестяването на анексирането на украинския Кримски полуостров. През септември 2022 година той отива още по-далеч, като афишира, че четири отчасти окупирани украински провинции към този момент са част от Руската федерация и ще останат съветски „ вечно “. Руската конституция беше съответно обновена, с цел да включи украинските области Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. Оттогава Путин удвои тези териториални искания. Той се похвали обществено със своите украински „ завоевания “ и съпостави нашествието си с имперската агресия на Русия по времето на цар Петър Велики през XVIII век.

През юни 2024 година Путин декларира, че с цел да се обезпечи преустановяване на огъня и започване на мирни договаряния, украинските военни би трябвало изцяло да се изтеглят от четирите отчасти окупирани провинции и да ги предадат на Русия. Същевременно представителите на Кремъл постоянно настояват, че в случай че Украйна желае да приключи войната, би трябвало да се помири с новите „ териториални действителности “, основани от нашествието.

Съдейки по последната алена линия на Путин, наподобява, че той също към момента не се е приспособил изцяло към новите териториални действителности, защитавани от личната му агитация.

Въпреки че Путин обществено упорства, че петте едностранно „ анексирани “ района на Украйна са публично включени в състава на Руската федерация, той явно не бърза да им предложи същото равнище на отбрана, което се дава на други съветски райони. Това отвращение омаловажава напъните му да показа окупацията на украинските земи като необратима и служи като безмълвно самопризнание, че в новата империя на Путин някои райони са по-руски от други.

Това, несъмнено, не е първият случай, в който Русия предизвестява за идна война с НАТО.

Напротив, чиновниците на Кремъл и съветските пропагандисти постоянно показват нахлуването в Украйна като война против Запада и постоянно настояват, че се борят с НАТО. Не е извънредно и алените линии на Путин да се разкриват като съмнително гъвкави. Още от първия ден на нашествието съветският деспот постоянно се пробва да постанова случайни ограничавания на украинската войска и западните съдружници на страната, единствено с цел да не предприеме никакви дейности, когато тези червени линии бъдат пресечени.

От февруари 2022 година сътрудниците на Украйна пресичат алена линия след алена линия, като уголемяват военната си помощ за Киев от каски и ръчни противотанкови оръжия до системи за противовъздушна защита „ Пейтриът “, ракети с отдалечен обхват и изтребители F-16.

Украйна нееднократно е предизвиквала блъфа на Путин, освобождавайки окупирани райони, за които претендира Кремъл, и обезвреждайки или потопявайки към една трета от целия съветски Черноморски флот.

През август 2024 година украинската войска пресече най-червената от всички червени линии, като нахлу в самата Русия.

Вместо да извърши многочислените си закани, Путин реагира, като омаловажи нахлуването на Украйна и показа първата окупация на съветска земя след Втората международна война като елементарна „ провокация “.

Така към този момент би трябвало да е ясно, че алените линии на Путин са просто блъф, целящ да сплаши Запада и да изолира Украйна. През последните две години и половина напъните му да наложи ограничавания на интернационалните си съперници бяха неведнъж саботирани и от ден на ден се откъсваха от действителностите на войната. Стигнахме досега, в който последните червени линии на Путин директно опонират на личната му агитация.

Разчитането на съветския държател на празни закани акцентира относителната уязвимост на неговата позиция.

Ако западните водачи най-сетне съумеят да преодолеят страха си от ескалация, те ще схванат, че Путин е доста по-малко заплашителен, в сравнение с би желал да имаме вяра.

Източник: Питър Дикинсън – редактор на услугата UkraineAlert на Атлантическия съвет, Atlantic Council/Превод:SafeNews