100 години от смъртта на царица Елеонора: Коронованият ангел на милосърдието
На 12 септември се навършват 100 години от гибелта на кралица Елеонора, втората брачна половинка на цар Фердинанд. По този мотив през днешния ден от 10.30 ч. на гроба й в Боянската черква ще бъде отслужена панихида. Малцина знаят, че Боянската черква дължи спасението си на нея. Тя е имала познанията за полезността на стенописите и фреските и дарила средства боянчани да купят терен за нов храм, защото те считали да разрушат остарялата църквица и на нейно място да повдигнат по-голяма. Предстои да бъде открита и галерия за благотворителната й активност и като сестра на милосърдието по фронтовете на войните за национално обединяване от 1912 до 1917 г, проведена от поета Румен Леонидов, общественика и откривател на Третото български царство Тошо Пейков взаимно с Българския червен кръст, чийто деен съосновател е била царицата.
" Дневник " разгласява фрагмент от историческия фото-албум " Владетели, дворци и дейци на
Третото Българско Царство " – създател и фотограф доктор Тошо Пейков, написан по книгата на Неда Антонова " Царица Елеонора Българска. Документален разказ. "
-----------------
Малцина познават името на кралица Елеонора, въпреки че на нея е посветил стихове и Иван Вазов. А нейната щедрост, състрадание, грижа и съпричастност към ранените бойци по полевите лечебни заведения и лазарети на Балканските войни и Първата международна, Неда Антонова написа книга, в която я назовава " Белият ангел с аления кръст " и " Коронованият ангел на България ".
Когато цар Фердинанд през февруари 1908 година /тогава към момента княз/ я довежда в България, немската аристократка Елеонора декор Ройс - Кьостриц бързо печели любовта на заварените деца на царя а и на българския народ.
Състрадателна и грижовна, бойците я назоваха " майко "
В спомените си за нея милосърдната сестра Мария Хаканова написа: " Тя си беше спечелила обичта на всички бойци. А те, бедните, лежаха в дълги редици, със строшен ръце, крайници, с разнебитени тела, ослепели, оглушали от патроните, шрапнелите и адския гръм на войната. На тях Царицата даваше парче книга, да си напишат желанието. Защото нямаше боец, който да е изказал някакво предпочитание на Царицата – те й споделяха " Майко " – и да не бъде то изпълнено. Те й пишеха ежедневно писма: един искаше от нея дървен крайник, различен се съветваше с нея, трети й известяваше, че му се е родил наследник А когато научиха, че е болна от неизцерима болест, героите от Одрин, Чорлу, Люлебургас, Булаир и Тутракан й пишеха групови писма, подписани саморъчно. За всички тя жалеше и за всички страдаше. Които живеят със сърцата си, те не живеят дълго. "
За брачен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума 150 000 лв.. Министерският съвет ги дава на младоженката. И още на идната година тя ги влага в построяването на санаториума за гръдно-болни деца край Варна, издигнат по нейно гледище в
народен български жанр. И за девет години царуване, от мащеха на царските сираци, Елеонора се трансформира в Майка на Отечеството. Германската принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц е извънредно скромна, идва от княжество Ройс без прислуга и с елементарен пътнически транспортен съд, с цел да посвети в идващите години живота си на България.
В средата на февруари 1908 година една царствена 47-годишна жена слиза с достолепие на русенския бряг, водена на разположение от августейшия с брачен партньор. Но към този момент предшествана от благородната популярност на Милостива и Милосърдна, с която две години по-рано я награждава международната преса поради
себеотрицанието, проявено в грижите й за ранените съветски и японски бойци като здравна сестра по време на Руско-японската война. За нея граф де Бурбулон, консултант и другар на цар Фердинанд, написа: " Знае всички езици и познава цяла Европа. Говори
свободно и съветски, и е с безусловно интернационален нрав, отличава се с
елементарност, няма уязвимост към лукса, обича хигиената, голите стени и отворените
прозорци. "
Тя има единствено името си, съветския медал " Света Ана " (равняващ се на кръст за смелост за цивилни), няколко сандъка с персонални движимости
и един превъзходен роял, чиито чисти тонове и през днешния ден могат да се чуят в музикалната
зала на двореца Евксиноград.
И, разбра се, махагонова кутия със старинните фамилни бижута на рода Ройс, които така скоро ще изчезнат от персоналния сейф на Нейно Величество...
" Цар Фердинанд се дами за Елеонора, а Елеонора се
омъжва за България "
– провиденчески декларира в деня на венчавката им Великата съветска княгиня Мария Павловна. А единствено няколко години по-рано майката на Фердинанд – принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска – пророкува: " Благословен оня, комуто се удаде да заслужи ръката и сърцето на
Милосърдната. "
" Да си кралица е работа като всяка друга: служител във Външното министерство, шеф на пожарната команда или педагог на деца с повредено зрение. Пък и царицата е такава единствено в Двореца " – споделя Елеонора пред публицисти. На персоналния й герб е написано: " Вярност и неизменност ", а цветовете й на владетелка са бяло и алено – бялата звезда и алената лента на първия български медал " Александър ", както и на знамето на Червения кръст, чиито хрумвания тя самоотвержено ползва и пази до последния си мирис.
Съдбата й е обвързвана с България. Седемнайсетгодишна, тя се сгодява за съветския граф Марк Александрович Оспени, само че още на другия ден след годежа графът е извикан в Русия, тъй като стартира Руско-турската война. " Моята женитба мина без мене " – ще каже по-късно Елеонора. В боевете при с. Телиш край Плевен граф Оспени е ранен, а след време издъхва от раните си.
Скръбната Елеонора приключва курс за милосърдни сестри и обрича самотния си живот на
самарянство и щедрост. При съвещанията на Българския червен кръст тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или в китела на полковник от подшефния й 24-ти пехотен Черноморски полк, когато участва на негови празници и маневри.
В същото време обилно подарява обилни суми от персоналния си фонд на Дружеството за битка с туберкулозата, на Съюза за щедрост по време на война, на сдружението
" Самарянка ". С финансовата й помощ се основава благотворителен фонд " Елеонора ", откриват се лечебни заведения, сестрински учебни заведения, сиропиталища, безвъзмездни училищен и детски трапезарии, пансион за слепи и глухонеми деца, за чието учредяване тя подарява първите 30 000 лв..
Жълти европейски вестници я афишират за владетелката с най-скромен дрешник. " За една кралица е неприемливо да се гизди! " – отвръща тя индиферентно. Но в европейските дворове по време на височайши визити при короновани особи, Нейно Величество Царицата на България
очарова положителното общество с мекото зарево на бисер: елегантна, деликатна, с изключителна осведоменост
и съвършени жестове, тя е " двама остарели дипломати, взети дружно " – по думите на самия цар Фердинанд.
Елеонора Българска е по едно и също време царицата-самарянка и царицата-воин. През ранната есен на 1912 година в България избухва най-въодушевеният и драматичен народен празник: Балканската война. Народът ликува. Синове и татковци се стичат под бойните знамена; прегърнати годеници отиват да се
венчаят посредством подвига и смъртта; майки следват полковете на децата си – " там,
дето мрат моите синове и моите волове, там ще мра и аз " Плаче единствено кралица Елеонора. Тя, която със личните си ръце е избродирала знамето на Македоно-одринското опълчение Защото персонално е претърпяла войната – това " чудовище-човекоядец "
В София, Пловдив и Кюстендил са ситуирани лечебните заведения, издържани с персонални средства на царицата – 400 кревати и 200 души обслужващ личен състав
при най-модерно за това време съоръжение. (Там отиват фамилните скъпоценности, с които е пристигнала на принцеса Ройс - Кьостриц!);
покрай фронтовата линия са настанени краткотрайни лазарети, по спирки и гари са ситуирани питателни пунктове за идващите с влака ранени И тя – " Главната здравна сестра
на Царство България " – е на всички места:
До последния ден на войната е на първа линия с риск да бъде пленена.
Царица Елеонора е единствената жена в българската история, притежател на ордена " За смелост ".
И така – до борбата за Чаталджа. Тогава за пръв път кралица Елеонора усеща, че силите й отпадат... Ракът към този момент е пълзял в отпадналото й тяло.
През същата 1913 година името на кралица Елеонора, а посредством нея и името на България гърми по света. Нейният интернационален зов за помощ на унизената й татковина и за бежанците от Македония и Тракия трогва хиляди хора. Европа се прекланя пред делото на царицата-воин, демонстрират се филми за войната, за България и за Елеонора.
Трепва и далечна Америка. В началото на 1914 година президентът Томас Удроу Уилсън се обръща към нацията: " Да се притечем на помощ на един заслужен за внимание и почитание народ, какъвто е българският. На другия завършек на света, през един океан и континент се намира един почернен и унищожен от войната народ. Един дребен народ, който даде 44 000 от най-храбрите си синове жертва на бойните полета и 100 000 ранени и безпомощни в лечебните заведения. Един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските огнени талази, през днешния ден е обезлюден от усилните си битки. Това е България. Нейната Царица и народ молят към американците да им се
притекат на помощ. Европа бе избавена за повторно от тоя дребен народ. Борбата беше сполучлива, само че нанесе ужасни жертви. Да помогнем на тоя народ, който се бори против общия зложелател на християнската цивилизация, жертвайки се да задържи мохамеданските орди в Мала Азия. " ( " New York American ", Ню Йорк, 21 януари 1914 г.)
През 1915 година кралица Елеонора е поканена от президента Томас Уидроу Уилсън да посети Съединените щати. Царицата към този момент е тежко болна и презокеанското пътешестване, както и огромните дистанции в Новия свят могат да костват живота й. " Не ме е боязън. Нося си цялостна торбичка с обезболяващи хапчета – споделя тя на сестра си. Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата международна мощ. И тя демонстрира интерес към нас! Точно в този момент, когато европейските сили ни считат за агресор, когато сме разгромени и комплицирани. Повярвай ми, Зизи, човек би трябвало да живее единствено поради това, което може да вземе със себе си на оня свят "
На път за Хамбург, откъдето трябвало да вземе парахода за Ню Йорк, кралица Елеонора усеща
утежняване на положението си и постъпва в клиника. Вече е написала наследството си. През лятото на 1917 година царицата се връща в България, с цел да издъхне на 12 септември в килията на манастира " Свети Димитър " край двореца Евксиноград. Всичките финансови средства, с които е
разполагала българската владетелка, тя завещава на лечебни заведения, санаториуми, небогати фамилии и инвалиди.
На кралица Елеонора България дължи Боянската черква – нашия влог в европейския Пред-Ренесанс
През пролетта на 1912 година жителите на софийското село вземат решение да съборят остарелия храм и на негово място да повдигнат нов. " Е, па пораснааме откъм население, Ваше Величество, черковата ни се сторва дребна, най-много по празниците " – оправдава се кметът. " А какъв брой би могло до коства издигането на нов храм? " – пита царицата. " Е, па я мислим, дека едни педесе-шеесе иляди требе да стигнат " – осведомява я занаятчия Гьоре. И тя освен купува с персонални средства и подарява на боянчани имот за нов храм, само че и довежда от Европа образописец. Продава следващото от
фамилните си бижута... Така тя избавя Боянската черква, с цел да я подари на поколенията българи и на света, а самата тя да остане забравена.
Последното й предпочитание е да бъде заровена непретенциозно – " Като елементарен боец! " – до стената на обичаната й Боянска черква. А през 1979 година към Световния лист на ЮНЕСКО е добавена още едно знамение – Боянската черква " Св. св. Николай и Панталеймон ".
До 1944 година бойци, оживели с помощта на грижите на кралица Елеонора и подготвените
от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ в двора на
Боянската черква. Любовта на българския народ към обичната му кралица
е безкрайна. Според поета Кирил Христов не е имало столичанка,
която да не е отишла на опелото й.
С името на кралица Елеонора през днешния ден е обозначена една уличка в столичния квартал " Красно село " (на нея се намира православната черква " Св. св. Кирил и Методий " – б. м.). А нейното име и героизъм са заровени под нетленните парчета на една подправена идеология, съгласно която историята по нашите земи стартира надали не през септември четиридесет и четвърта.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (184)
" Дневник " разгласява фрагмент от историческия фото-албум " Владетели, дворци и дейци на
Третото Българско Царство " – създател и фотограф доктор Тошо Пейков, написан по книгата на Неда Антонова " Царица Елеонора Българска. Документален разказ. "
-----------------
Малцина познават името на кралица Елеонора, въпреки че на нея е посветил стихове и Иван Вазов. А нейната щедрост, състрадание, грижа и съпричастност към ранените бойци по полевите лечебни заведения и лазарети на Балканските войни и Първата международна, Неда Антонова написа книга, в която я назовава " Белият ангел с аления кръст " и " Коронованият ангел на България ".
Когато цар Фердинанд през февруари 1908 година /тогава към момента княз/ я довежда в България, немската аристократка Елеонора декор Ройс - Кьостриц бързо печели любовта на заварените деца на царя а и на българския народ.
Състрадателна и грижовна, бойците я назоваха " майко "
В спомените си за нея милосърдната сестра Мария Хаканова написа: " Тя си беше спечелила обичта на всички бойци. А те, бедните, лежаха в дълги редици, със строшен ръце, крайници, с разнебитени тела, ослепели, оглушали от патроните, шрапнелите и адския гръм на войната. На тях Царицата даваше парче книга, да си напишат желанието. Защото нямаше боец, който да е изказал някакво предпочитание на Царицата – те й споделяха " Майко " – и да не бъде то изпълнено. Те й пишеха ежедневно писма: един искаше от нея дървен крайник, различен се съветваше с нея, трети й известяваше, че му се е родил наследник А когато научиха, че е болна от неизцерима болест, героите от Одрин, Чорлу, Люлебургас, Булаир и Тутракан й пишеха групови писма, подписани саморъчно. За всички тя жалеше и за всички страдаше. Които живеят със сърцата си, те не живеят дълго. "
За брачен подарък на новата владетелка българският народ събира солидната сума 150 000 лв.. Министерският съвет ги дава на младоженката. И още на идната година тя ги влага в построяването на санаториума за гръдно-болни деца край Варна, издигнат по нейно гледище в
народен български жанр. И за девет години царуване, от мащеха на царските сираци, Елеонора се трансформира в Майка на Отечеството. Германската принцеса Елеонора декор Ройс-Кьостриц е извънредно скромна, идва от княжество Ройс без прислуга и с елементарен пътнически транспортен съд, с цел да посвети в идващите години живота си на България.
В средата на февруари 1908 година една царствена 47-годишна жена слиза с достолепие на русенския бряг, водена на разположение от августейшия с брачен партньор. Но към този момент предшествана от благородната популярност на Милостива и Милосърдна, с която две години по-рано я награждава международната преса поради
себеотрицанието, проявено в грижите й за ранените съветски и японски бойци като здравна сестра по време на Руско-японската война. За нея граф де Бурбулон, консултант и другар на цар Фердинанд, написа: " Знае всички езици и познава цяла Европа. Говори
свободно и съветски, и е с безусловно интернационален нрав, отличава се с
елементарност, няма уязвимост към лукса, обича хигиената, голите стени и отворените
прозорци. "
Тя има единствено името си, съветския медал " Света Ана " (равняващ се на кръст за смелост за цивилни), няколко сандъка с персонални движимости
и един превъзходен роял, чиито чисти тонове и през днешния ден могат да се чуят в музикалната
зала на двореца Евксиноград.
И, разбра се, махагонова кутия със старинните фамилни бижута на рода Ройс, които така скоро ще изчезнат от персоналния сейф на Нейно Величество...
" Цар Фердинанд се дами за Елеонора, а Елеонора се
омъжва за България "
– провиденчески декларира в деня на венчавката им Великата съветска княгиня Мария Павловна. А единствено няколко години по-рано майката на Фердинанд – принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска – пророкува: " Благословен оня, комуто се удаде да заслужи ръката и сърцето на
Милосърдната. "
" Да си кралица е работа като всяка друга: служител във Външното министерство, шеф на пожарната команда или педагог на деца с повредено зрение. Пък и царицата е такава единствено в Двореца " – споделя Елеонора пред публицисти. На персоналния й герб е написано: " Вярност и неизменност ", а цветовете й на владетелка са бяло и алено – бялата звезда и алената лента на първия български медал " Александър ", както и на знамето на Червения кръст, чиито хрумвания тя самоотвержено ползва и пази до последния си мирис.
Съдбата й е обвързвана с България. Седемнайсетгодишна, тя се сгодява за съветския граф Марк Александрович Оспени, само че още на другия ден след годежа графът е извикан в Русия, тъй като стартира Руско-турската война. " Моята женитба мина без мене " – ще каже по-късно Елеонора. В боевете при с. Телиш край Плевен граф Оспени е ранен, а след време издъхва от раните си.
Скръбната Елеонора приключва курс за милосърдни сестри и обрича самотния си живот на
самарянство и щедрост. При съвещанията на Българския червен кръст тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или в китела на полковник от подшефния й 24-ти пехотен Черноморски полк, когато участва на негови празници и маневри.
В същото време обилно подарява обилни суми от персоналния си фонд на Дружеството за битка с туберкулозата, на Съюза за щедрост по време на война, на сдружението
" Самарянка ". С финансовата й помощ се основава благотворителен фонд " Елеонора ", откриват се лечебни заведения, сестрински учебни заведения, сиропиталища, безвъзмездни училищен и детски трапезарии, пансион за слепи и глухонеми деца, за чието учредяване тя подарява първите 30 000 лв..
Жълти европейски вестници я афишират за владетелката с най-скромен дрешник. " За една кралица е неприемливо да се гизди! " – отвръща тя индиферентно. Но в европейските дворове по време на височайши визити при короновани особи, Нейно Величество Царицата на България
очарова положителното общество с мекото зарево на бисер: елегантна, деликатна, с изключителна осведоменост
и съвършени жестове, тя е " двама остарели дипломати, взети дружно " – по думите на самия цар Фердинанд.
Елеонора Българска е по едно и също време царицата-самарянка и царицата-воин. През ранната есен на 1912 година в България избухва най-въодушевеният и драматичен народен празник: Балканската война. Народът ликува. Синове и татковци се стичат под бойните знамена; прегърнати годеници отиват да се
венчаят посредством подвига и смъртта; майки следват полковете на децата си – " там,
дето мрат моите синове и моите волове, там ще мра и аз " Плаче единствено кралица Елеонора. Тя, която със личните си ръце е избродирала знамето на Македоно-одринското опълчение Защото персонално е претърпяла войната – това " чудовище-човекоядец "
В София, Пловдив и Кюстендил са ситуирани лечебните заведения, издържани с персонални средства на царицата – 400 кревати и 200 души обслужващ личен състав
при най-модерно за това време съоръжение. (Там отиват фамилните скъпоценности, с които е пристигнала на принцеса Ройс - Кьостриц!);
покрай фронтовата линия са настанени краткотрайни лазарети, по спирки и гари са ситуирани питателни пунктове за идващите с влака ранени И тя – " Главната здравна сестра
на Царство България " – е на всички места:
До последния ден на войната е на първа линия с риск да бъде пленена.
Царица Елеонора е единствената жена в българската история, притежател на ордена " За смелост ".
И така – до борбата за Чаталджа. Тогава за пръв път кралица Елеонора усеща, че силите й отпадат... Ракът към този момент е пълзял в отпадналото й тяло.
През същата 1913 година името на кралица Елеонора, а посредством нея и името на България гърми по света. Нейният интернационален зов за помощ на унизената й татковина и за бежанците от Македония и Тракия трогва хиляди хора. Европа се прекланя пред делото на царицата-воин, демонстрират се филми за войната, за България и за Елеонора.
Трепва и далечна Америка. В началото на 1914 година президентът Томас Удроу Уилсън се обръща към нацията: " Да се притечем на помощ на един заслужен за внимание и почитание народ, какъвто е българският. На другия завършек на света, през един океан и континент се намира един почернен и унищожен от войната народ. Един дребен народ, който даде 44 000 от най-храбрите си синове жертва на бойните полета и 100 000 ранени и безпомощни в лечебните заведения. Един миролюбив народ, който през вековете е устоял на мохамеданските огнени талази, през днешния ден е обезлюден от усилните си битки. Това е България. Нейната Царица и народ молят към американците да им се
притекат на помощ. Европа бе избавена за повторно от тоя дребен народ. Борбата беше сполучлива, само че нанесе ужасни жертви. Да помогнем на тоя народ, който се бори против общия зложелател на християнската цивилизация, жертвайки се да задържи мохамеданските орди в Мала Азия. " ( " New York American ", Ню Йорк, 21 януари 1914 г.)
През 1915 година кралица Елеонора е поканена от президента Томас Уидроу Уилсън да посети Съединените щати. Царицата към този момент е тежко болна и презокеанското пътешестване, както и огромните дистанции в Новия свят могат да костват живота й. " Не ме е боязън. Нося си цялостна торбичка с обезболяващи хапчета – споделя тя на сестра си. Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата международна мощ. И тя демонстрира интерес към нас! Точно в този момент, когато европейските сили ни считат за агресор, когато сме разгромени и комплицирани. Повярвай ми, Зизи, човек би трябвало да живее единствено поради това, което може да вземе със себе си на оня свят "
На път за Хамбург, откъдето трябвало да вземе парахода за Ню Йорк, кралица Елеонора усеща
утежняване на положението си и постъпва в клиника. Вече е написала наследството си. През лятото на 1917 година царицата се връща в България, с цел да издъхне на 12 септември в килията на манастира " Свети Димитър " край двореца Евксиноград. Всичките финансови средства, с които е
разполагала българската владетелка, тя завещава на лечебни заведения, санаториуми, небогати фамилии и инвалиди.
На кралица Елеонора България дължи Боянската черква – нашия влог в европейския Пред-Ренесанс
През пролетта на 1912 година жителите на софийското село вземат решение да съборят остарелия храм и на негово място да повдигнат нов. " Е, па пораснааме откъм население, Ваше Величество, черковата ни се сторва дребна, най-много по празниците " – оправдава се кметът. " А какъв брой би могло до коства издигането на нов храм? " – пита царицата. " Е, па я мислим, дека едни педесе-шеесе иляди требе да стигнат " – осведомява я занаятчия Гьоре. И тя освен купува с персонални средства и подарява на боянчани имот за нов храм, само че и довежда от Европа образописец. Продава следващото от
фамилните си бижута... Така тя избавя Боянската черква, с цел да я подари на поколенията българи и на света, а самата тя да остане забравена.
Последното й предпочитание е да бъде заровена непретенциозно – " Като елементарен боец! " – до стената на обичаната й Боянска черква. А през 1979 година към Световния лист на ЮНЕСКО е добавена още едно знамение – Боянската черква " Св. св. Николай и Панталеймон ".
До 1944 година бойци, оживели с помощта на грижите на кралица Елеонора и подготвените
от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ в двора на
Боянската черква. Любовта на българския народ към обичната му кралица
е безкрайна. Според поета Кирил Христов не е имало столичанка,
която да не е отишла на опелото й.
С името на кралица Елеонора през днешния ден е обозначена една уличка в столичния квартал " Красно село " (на нея се намира православната черква " Св. св. Кирил и Методий " – б. м.). А нейното име и героизъм са заровени под нетленните парчета на една подправена идеология, съгласно която историята по нашите земи стартира надали не през септември четиридесет и четвърта.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (184)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ