На 12 октомври имен ден празнуват всички, които носят името

На 12 октомври имен ден честват всички, които носят името Мартин, Марто, Марти, Мартинел, Мартен, Мартина, Марта, Мартинела, Мартена и производните им.



Свети Мартин, наименуван Милостиви, бил свещеник на гр. Тур в Галия.

Неговите родители били езичници, само че от ранно детство Свети Мартин имал опция да научи за Христа и неговото обучение за избавление на душата. Затова модерното светско обучение, което получавал, не го удовлетворявало. Душата му жадувала за друго познание. Бащата на Свети Мартин принудително го изпратил в армията, с цел да може да избави сина си от фантазиите да стане аскет и да може военната дисциплинираност да го вразуми.

Един леден зимен ден до портата на града седял полугол бедняк. Виждайки по какъв начин беднякът зъзне от мраз, Свети Мартин съблякъл своя плащ и го срязал на 2 елементи. Едната дал на бедния да се стопли, а с втората самичък са увил. През нощта Свети Мартин имал чудноват сън. Иисус Христос му се явил, завит с онази част от срязания плащ, която положителният войник дал на бедния и измъчен човек. На сутринта Свети Мартин се събудил надвишаващ с наслада и първото нещо, което сторил било да получи Свето Кръщение, тъй като до оня миг той не бил кръстен. Свети Мартин въпреки всичко съумял да се посвети на Всевишния и напуснал армията.

Минали години, които прекарал в молебствия и ограничения, до момента в който един ден Светият дух го извършил с промисъл да основе манастир. Много монаси се събрали в новия манастир, изпълнени с готовност да служат на Господ.

През годините вярна работа Свети Мартин получил епископски ранг. Избрали го за свещеник на гр. Тур. Като свещеник, Свети Мартин положил големи старания да изкорени езическите традиции от Галия (днешна Франция) и да вкара християнството. Заради усърдието и смирението, Господ надарил Свети Мартин със силата на вълшебник.

Свети Мартин доживял до 80-годишна възраст, когато Господ прибрал душата му в Рая. Това се случило на 12 октомври през 400 година. Още от първите дни, в които тленните остатъци на Свети Мартин били положени в гроба, безчет чудеса почнали да се случват с вярващите, които отивали да му се поклонят.