На 12 ноември 1973 година дъщерята на първия партиен и

На 12 ноември 1973 година дъщерята на първия партиен и държавен началник на България Людмила Живкова претърпява тежка автомобилна злополука на път за летището, където би трябвало да изпрати татко си Тодор Живков, заминаващ на посещаване в Полша.

След престой в болничното заведение „ Пирогов “ лекуването ѝ продължава дълго време в домашни условия. Макар че се възвръща и се връща на работа, случаят оказва трайно въздействие върху здравословното и психическото ѝ положение.

По думите на персоналния ѝ охранител Димитър Мурджев, по това време тя стартира непрекъснато да търси „ билкари и самозвани лечители “ и отхвърля всякаква здравна интервенция. Установява връзки със семейство Рьорих. Известно е това, че постоянно се е допитвала до Ванга, по чието наставление също по този начин е пиела билки.

Възползвайки се от протекциите на татко си, който ѝ обезпечава нужните финансови и организационни запаси, в идващите осем години, които се оказват и последни от живота ѝ, Людмила Живкова провежда няколко огромни акции, които разнясат името на България по света. Тя е основател за основаването на Международната детска асамблея „ Знаме на мира “ и обвързваните с нея събития, като провежданите през 3 години интернационалните детски фестивали с пацифистка, културна и просветителна устременост. В тази връзка е построен парковият комплекс „ Камбаните “. Тази самодейност е обвързвана и с нейното въодушевление по теорията за така наречен „ всестранно развита персона “, което става причина за основаването на специфична държавно финансирана стратегия в тази посока.

По самодейност на Людмила Живкова са проведени честванията на „ 1300 години България “ - акция, която цели да показа комунистическата власт и изключително ръководството на Тодор Живков като най-успешния интервал в българската история, като в това време показва засилващия се от 60-те години на XX век националистически уклон в идеологията на режима.
Построен е Народният замък на културата (НДК) в София, който от гибелта ѝ до 1990 година носи нейното име, а по-късно става Национален замък на културата.

От началото на 1981 година Людмила Живкова изпада в тежка меланхолия и стопира да върви на работа, като е оповестено, че е излязла в отпуск. Според персоналния помощник на Тодор Живков Костадин Чакъров причина за това стават разкритията за корупционната спекулация в работа „ Културно завещание ".
Загрижен за положението ѝ, Живков прекарва 30 дни с нея в Боровец, до момента в който на 20 юли тя отпътува без предизвестие за София.

Няколко часа по-късно, на 20 юли в 18 часа Людмила Живкова е открита мъртва в банята на държавната резиденция „ Бояна “, където и сега живее българският президент Румен Радев.

Същият ден Людмила Живкова потегля за София дружно с водача си - Кирил Зефиров, и бодигарда - Димитър Мурджев. Пристигат в резиденция „ Бояна “ към 15 часа. Живкова изпраща водача си и бодигарда до Правителствена болница да ѝ вземат медикаменти. Според Мурджев става дума за приспивателното дормопан.

Двамата с водача ѝ донасят медикаментите и остават да я чакат в дежурната стая.

Трябвало да тръгнат назад за Боровец към 18-19 ч. 

Людмила освобождава шефката на вилата и остава единствено с камериерката. Към 18 часа точно тя, единственият човек във вилата – камериерката, им се обадила по телефона и с писъци крещяла, че тялото на дъщерята на Живков плува в  “басейнчето ” – зидана вана 2 на 2 метра, дълбока към 30 см.

Веднага се обаждат за кола за спешна помощ, само че тя закъснява с повече от час, тъй като по пътя пука гума.

Мурджев и Христозов изваждат натрупа й и го слагат на плочките в банята. Проверяват пулса й на няколко места, само че по този начин и не го откриват. “Мъртва е ”, единомислещи са те.

Междувременно идва здравната сестра Ани Младенова. След време тя признава пред Мурджев, че е намерила празна опаковка с лекарството дормопан и я заменя с нова опаковка, от която взема единствено две хапчета.

Когато лекарите идват, виждат безжизненото тяло на Живкова и незабавно схващат, че е умряла, само че правят реанимация в опит да я съживят.

" Бялата птица " на българската просвета умира на 20 юли, само че публично гибелта й е записана в 2 ч след среднощ, на 21 юли 1981 г. 

Димитър Мурджев веднага телефонирал на Тодор Живков, който дошъл на място незабавно. Лекарите, пристигнали по неотложност, му споделили, че ситуацията е тежко и му препоръчвали да не влиза в стаята. Той се вслушал в тях и си тръгнал. Съкрушеният баща  едвам съумява да осъзнае случилото се: „ Трудно ми е да го изрека, само че не мога да кажа дали кончината ѝ е била натурален резултат от привършване на виталните й сили, или е имало и някакво външно „ вмешателство....Възможно е и аз да не зная всичко до дъно ", ще каже години по-късно Тодор Живков.

Години след гибелта на Людмила нейната секретарка Екатерина, останала ѝ вярна до последния ѝ мирис, се осмелява да проговори и декларира, че татко ѝ е разбрал същинската причина за нейната гибел, само че е починал с огромната загадка.

" Людмила Живкова умира не на 21 юли, а на 20 юли. Съобщават го по-късно, тъй като гибелта и е провокирала суматоха. За да отпаднат всички подозрения към кончината на Людмила, би трябвало да се отворят архивите – да се разгласяват секретните документи, в случай че към момента има такива, да се обясни за какво не е правена аутопсия и по чие разпореждане, за какво даже е било неразрешено да се вземат проби от натрупа й. И тъй като не са взети, да се направи ексхумация. Вероятно в костите и ще се откри и излишък от това приспивателно, което е погълнала. Тоест да се подходи професионално. За жал до момента ни един общественик не се е разпоредил това да стане, а то зависи и от фамилията ѝ. Затова версиите за гибелта на Людмила се множат, а знайни и незнайни писачи търсят подозрително ентусиазъм в тази тематика. И тя остава забулена в някаква тайнственост, която е нездравословна ", написа в книгата си „ Дипломация в зоната на кактуса ” Богомил Герасимов, именитият български дипломат в Мексико (1976 – 1982).

Официалната позиция е - ненадейно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки необратими разстройства на дишането и кръвообращението.

Костадин Чакъров, съветникът на Живков, акцентира и друга причина за влошеното положение на Людмила Живкова - тя изпада в меланхолия, откакто схваща за злоупотребите в работа „ Културно завещание ”. Пред него дъщерята на Живков споделя: „ Всички ме предадоха, останаха ми няколко души ”. Това са Светлин Русев, Богомил Райнов, Александър Лилов. Тя беше разочарована, че хванаха няколко от сътрудниците й в опити да извличат облаги ”.

Кризата настава откакто ѝ е бил връчен отчета 50-страничния отчет за разкритите злоупотреби, документирани от неколкомесечно следствие на Второ основно ръководство на Държавна сигурност.

По-късно Живков се пробва да постави точка на подозренията по този метод: „ Моето умозаключение е по-кратко: Людмила пламтя и изгоря в работата си. Всичко друго е единствено разследване... ”

Тодор Живков, въпреки да счита гибелта ѝ за предстоящ резултат от тежкото ѝ положение от предходните месеци, в по-късните си записки не изключва и някакво „ външно вмешателство “.
В единственото си медийно изявление проф. Сивчо Сивчев, патоанатомът, направил аутопсията на тялото ѝ, дава нищожни детайлности към събитията, при които алената принцеса издъхва. Приживе той е безапелационен, че ще отнесе тайната за гибелта ѝ в гроба си, само че се съгласява да развенчае част от митовете, без да навлиза в детайлности. Лекарят изяснява, че не е открил мозъчен инсулт, както първо се тръби.

" Тя вероятно е изпаднала в безсъзнание в самата вана и там е починала. Имаше вода в белите ѝ дробове “, споделя той. На въпрос каква е непосредствената причина за гибелта ѝ, Сивчев е сбит: " Удавяне “. " Белият ѝ дроб се е извършил с течност и не е могла повече да диша. При такива случаи гибелта настава за по-малко от минута “,разяснява още патоанатомът.

По публични данни аутопсията на Людмила Живкова е направена сутринта от професорите Сивчо Сивчев и Белоев без помощта на асистенти. Протокол от проучването няма, само че заключението е, че тя е умряла от мозъчен кръвоизлив. Никой от доближените й обаче не има вяра, че гибелта й е естествена.

Руският публицист Аркадий Ваксберг счита, че Людмила Живкова може да е убита от руските секрети служби, базирайки се на недоверието, с което се отнасят към нея в руското държавно управление, и опасенията, че в близко бъдеще тя може да наследи татко си отпред на режима.

Някои от околните ѝ, като Любомир Левчев, също считат, че тя е отровена. Според друга догадка, поддържана от отявления критик на Живкови Петър Семерджиев, тя се самоубива, откакто руски напън блокира по-нататъшното ѝ издигане в йерархията на режима.

В последните месеци преди гибелта си Людмила Живкова не се чувствала добре. Въпреки това тя тръгнала на обиколка – първо в Индия, а след това в Мексико. В Делхи даже припаднала, а на американския континент към този момент била толкоз зле, че изпратили държавния аероплан да я върне в София.

Преживяната злополука през 1973-а я трансформира радикално. " Получи нарязвания по лицето. Тя е късогледа и евентуално някакъв очен нерв е бил обиден, защото споделяше, че ме вижда горе. Травмата беше един сантиметър отчупено късче от черепа. Тюрбанът, който носеше, беше знак на грациозност и власт, не е прикривала нищо. Тя се възвърне изцяло благодарение на Петър Димков “, безапелационна е персоналната ѝ секретарка.

След случката Людмила Живкова се отдава на мистиката и окултизма.

В Съветския съюз не гледали с положително око на увлеченията ѝ. На последното посещаване в Индия я предизвестили, че руснаците са внедрили собствен човек в най-близкото ѝ обграждане. Това бил охранителят Димитър Мурджев. В самолета на връщане към София той бил привикан от дъщерята на Тато, с цел да научи, че е оголен като сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Въпреки влошеното си здравословно положение и съперниците си в Българска комунистическа партия и Комунистическа партия на Съветския съюз Людмила Живкова траяла да се ангажира с всички събития към честването на 1300-годишнината на българската страна, асамблеята " Знаме на мира “ и другите ѝ упоритости да развива културния бранш в страната.

Според записките на Тодор Живков тя безусловно прегряла от работа. Децата ѝ растяли най-вече с бавачки. Жени и Тодор наричали дамата, която се грижела за тях, " Дойката “, споделя в книгата си дядо им.

" Никога не съм вярвала, че би могла да се самоубие, тъй като не беше човек, който може да ни остави.Това беше срещу нейните правила и възгледи – ми показа в едно изявление за майка си Жени Живкова. – Когато ни споделиха, че е умряла, си помислих за какво ни е оставила. Но тя не беше човек, който би направил сходно нещо. Беше ми написала едно писмо във връзка на мои детски разногласия с нея: " Мислиш ли, че може един човек, който желае да направи асамблея " Знаме на мира “ за децата на света, да не обича личните си деца? “.

" Людмила Живкова е забележителна персона, чието място е непокътнато в българската история. А за огромните персони е добре да се знае истината. Не единствено поради честността към историческата просвета.Продължавам да настоявам, че Людмила претърпя най-голямо отчаяние не от другари и сътрудници, на които разчиташе, а от татко си. И от партийната върхушка, която управляваше България и раболепно се подчиняваше на Москва. От тази насочна точка могат да се търсят аргументите за гибелта на Людмила, написа Богомил Герасимов.

Той счита, че огромното отбелязването на 1300-годишнината на България през 1981 г стои в основата на гибелта на дъщерята на Тодор Живков. Празникът в България вбесява Кремъл и откакто виждат, че не могат да спрат Живков и щерка му, през юни изпращат техен човек, който да се срещне с някогашния Първи. Този представител от ранга на Черненко идва в София без звук и без информация за медиите. Той показва дълбокото неразбиране и неодобрение на руското партийно управление от националистическите прояви, свързани с 1300-годишнината на България в Мексико. “Дава му да разбере, че Москва няма повече да търпи тържества като това и никога нещо сходно в самата България ”, отбелязва Богомил Герасимов в книгата си “Дипломация в зоната на кактуса ”.

Той счита, че руският представител внушава на Тодор Живков, че щерка му би трябвало неотложно да бъде освободена от поста ръководител на Комитета за просвета и член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. По тяхно мнение това не е належащо да се оповестява през самата 1981 година На първо време е задоволително да се подчертава върху здравословните ѝ проблеми, да се употребява “разболяването ” ѝ в Мексико като предлог за слизането й от политическата сцена. В противоположен случай няма да следва нищо положително за тях двамата. Живков няма различен различен ход и малко преди гибелта на Людмила я изпраща на " изгнание " в Боровец, като се концентрира върху нейното избавление и оцеляване. Взема ограничения да се приказва за нейната изтощеност, за нуждата от продължителна отмора и повече да не се загатва нищо за нейното посещаване в Мексико и 1300-годишнината.

Тя е " уволнена " от личния си татко от всички постове, до момента в който се намира в Боровец. Смята се, че е имало огромен скандал сред двамата, само че макар несъгласието ѝ, тя не можела да направи нищо. Затваря се в себе си и изпада в меланхолия. Малко преди да отиде в държавната вила в зимния курорт, посещава Ванга и когато вижда книгите, подарени на пророчицата от татко ѝ, ги изгаря в камината ѝ.

“В началото на юли тя предприе дейности, които бяха неприятна прокоба за нас, само че очевидно не за мъжа ѝ Иван Славков и татко ѝ - показва телохранителят на Живкова Димитър Мурджев. - Взе да унищожава ежедневно доста материали, касети и други неща. Изпрати децата на море. Търсеше уединение и все вършеше нещо прикрито и беше припряна. Престана да върви на работа. Бе оповестено, че е в отпуск. Не знам кой бе взел решение да отиде на отмора в Боровец. С лекуване. Не се противеше към този момент на лекари и медицински сестри. Видимо се беше предала. Личеше, че всичко ѝ е безразлично Единственото изречение, което ми сподели през това време, беше: “Всичко към този момент е свършено, Мурджев! Нищо няма смисъл! ”. Очевидно е, че в течение на няколко седмици нещо беше станало с Людмила, което я изважда от физическо и душевно равновесие. ”

Живков е неразделно до Людмила в Боровец и постоянно ѝ се молил да се храни, само че тя отказвала. За този миг от живота си в записките си той написа: “С нас имаше и доктор, който я наблюдаваше и организираше нужното лекуване. Но пред очите ми тя губеше сили с всеки минал ден, отпадаше физически от ден на ден и повече... ”.

Два дни преди да почине, те получават и отчета за финансовите злоупотреби във фонд  “Културно завещание ”, основан особено за 13-вековния празник на страната. Ръководители на фонда са уличени в огромни финансови злоупотреби. “Когато видя документите, тя беше съкрушена - написа в книгата си “Вторият етаж ” Константин Чакъров, консултант на Живкови. - Не можеше да повярва, че член на Централен комитет ще направи това. ”

През последната седмица от живота си в Боровец Людмила Живкова лека-полека приготвя отдръпването си от живота. Унищожава гневно и методично свои документи, мемоари, фотоси. Всичко, обвързвано с нейната активност. Тя към този момент знае, че няма да има празненство в зала 1 на НДК, няма да се канят посетители и тя няма да е стопанка на нищо, обвързвано с 1300-годишнината на България.

Вижда рухналата си фантазия, проваления смисъл на живота си. И когато се твърди, че нищо значително не е пропуснала, подхваща последното си пътешестване до София на 20 юли 1981 година

За погребението нейният заместител в Комитета за просвета Емил Александров споделя: “Охраняваха натрупа й повече, в сравнение с се пази жив началник. Какво толкоз се опасяват от това тяло? И по тази причина ли не разгласиха нищо за аутопсията? ”.

Всичко са шокирани, когато виждат, че трупът на Людмила Живкова се охранява повече от жив рководител. СНИМКА: АРХИВ

По-късно от секретни диалози излиза наяве, че патоанатомите, направили аутопсията, не откриват следи от инсулт. Вероятно това е тайната, която професорът крие до гроб.

А може и да е друга. След дълги години шефът на Правителствена болница проф. доктор Йонко Белоев доверява на собствен доближен: “Голям проблем имахме с Людмила. Вече трябваше да се откара трупът й за излагане за поклонение, а до последно продължаваше да тече кръв от носа макар тампонирането му. Това значи, че в главата е останала още кръв. При неочаквана гибел от мозъчен кръвоизлив в съдовете на мозъка се задържа огромно количество кръв, която след това се отцежда постепенно през носа. Вероятно по този начин е било и в тази ситуация. ”

Информацията за кръвта дава превес на версията за инсулт, само че Белоев е безапелационен, че действителната причина за гибелта в никакъв случай няма да бъде узната, тъй като не е била направена аутопсия, нито са били взети материали от натрупа за нужните проучвания. Професорът въпреки всичко отбелязал, че въпреки персонално Живков да не е дал единодушие за аутопсия, било направено “повече от позволеното ”. Отворили теменното капаче на черепа и по този начин открили солиден мозъчен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Самият мозък не е бил ваден и по тази причина е задържал кръвта.

Всъщност с годините се утвърдиха три най-възможни аргументи за гибелта на Людмила Живкова: трагичен случай, самоубийство и ликвидиране, поръчано от Кремъл.

Самият Живков написа в записките си:

“Трудно ми е да го изрека, само че не мога да кажа дали кончината й е била резултат от изчерпване на виталните й сили, или е имало и някакво външно вмешателство. ”

За какво тъкмо се е съмнявал Тодор Живков, в никакъв случай не излиза наяве. Въпреки властта, която е имал, той не поръчва особено следствие, което да разплете мистерията към гибелта на щерка му. А тя се ускорява още повече, когато няколко дни след погребението по заповед на Милко Балев съвсем всички стенограми с изявления на Людмила са прибрани незабавно и изчезват вечно.

По всички тези аргументи се счита, че тайната към гибелта на Людмила Живкова в никакъв случай няма да бъде разкрита.