На 12 май в гр. Девин се проведе кръгла маса

На 12 май в гр. Девин се организира кръгла маса на тематика „ Торфищата в региона на Чаирските езера – значими за биоразнообразието, климата и опция за резистентен туризъм “, проведена по самодейност на „ Девин “ ЕАД и Българска фондация „ Биоразнообразие “ (БФБ). Срещата събра представители на локалната власт, Регионална инспекция за опазване на околната среда – Смолян, ИАРА, горските структури, локалния туристически отрасъл, учени, природозащитници и поданици на района.

Събитието е част от дълготрайната тактика за запазване на региона в границите на взаимния план на „ Девин “ ЕАД и БФБ „ Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите “. Целта му е да разшири кръга от ангажирани страни и да сложи началото на разговор за бъдещето на едни от най-ценните и едва познати екосистеми в България – торфищата.

Дискусията беше открита от заместник-кмета на гр. Девин инж. Николай Юруков, който акцентира нуждата от по-добро схващане за ролята на торфищата и от съответни ограничения за тяхното запазване.

„ Като представители на локалната власт и туристическата общественост за нас е доста значимо по какъв начин можем да разработим един туристически артикул. Но ще можем да създадем това едвам когато имаме информация за тези торфища – да знаем по какъв начин да ги опазваме и да ги представяме пред туристите и туристическите компании “, съобщи инж. Юруков. Той благодари на „ Девин “ ЕАД за поетата самодейност и добави, че планът демонстрира действителна работа на терен, а освен екологична самодейност „ по документи “.

Петя Манастирска, управител „ Устойчиво развиване и качество “ в „ Девин “ ЕАД, подчертава върху смисъла на партньорството сред бизнеса, научната общественост, природозащитните организации и локалните институции.

„ За нас този план е естествено продължение на уговорката на „ Девин “ ЕАД и Spadel към опазването на природата и поддръжката за локалните общности. Влажните зони са един от основните детайли за опазването на сладката вода на планетата, а това е нужда за всеки от нас. Вярвам в този план и в работата на специалистите, които през последните години работят на извънредно високо професионално равнище. Нашата упоритост е да продължим да поддържаме както тази, по този начин и бъдещи начинания, ориентирани към запазване и възобновяване на околната среда в Родопите “, добави тя.

По време на срещата БФБ и учените, работещи по плана, показаха резултатите от няколкогодишната работа в региона на Чаирските езера в Родопите. Сред осъществените действия са:

мониторинг на типовете и положението на торфените острови;
следене на качеството на водата;
действия по възобновяване на торфищата;
унищожаване на дървета, израснали върху плаващите острови;
ограничение на папура в региона на Големия гьол;
слагане на осведомителни табели;
основаване на просветителни материали за посетителите.

Румяна Иванова от БФБ показа смисъла на торфищата като естествени въглеродни депа и акцентира ролята им за климата, водите и биоразнообразието.

„ Тук сме, с цел да разкажем – и научно, и с по-достъпни думи – какво изследвахме през последните три години в региона. Торфищата са извънредно скъпи екосистеми – те гълтам и задържат въглерод в продължение на хиляди години, като в същото време имат основна роля за водната сигурност и биоразнообразието “, уточни Иванова.

Специален акцент в полемиката беше подложен върху потребността от разширение на предпазената околност „ Чаирски езера “, тъй че да обхване и езера, които все още не са включени в нейните граници. От Регионална инспекция за опазване на околната среда – Смолян показаха поддръжка за самодейността и показаха, че към този момент се работи по изчистване на насъбрани през годините грешки в картирането. Участниците разискаха и нуждата от разработване на План за ръководство на предпазената околност след нейното разширение, който ясно да дефинира разрешените и неразрешените действия и да подсигурява дълготрайното запазване на торфищата.

Доц. Райна Начева добави, че бъдещите режими в разширената предпазена околност би трябвало да разрешават провеждането на възстановителни действия, с цел да може подобряването на положението на езерата и торфените острови да продължи.

Спас Узунов, който взе участие интензивно в теренните действия по плана, подчертава върху нуждата торфищата да бъдат обсъждани като независима екосистема със свои специфики, а не разпокъсано сред разнообразни политики. „ Ако преглеждаме торфищата като функциониращи екосистеми, ще можем доста по-ефективно да ги управляваме, опазваме и възвръщаме “, съобщи той.

Кръглата маса в гр. Девин очерта значима последваща стъпка в опазването на региона на Чаирските езера – сливане на научното познание, институционалната поддръжка, виновния бизнес и локалната общественост към обща идея. Участниците се сплотиха към разбирането, че торфищата не са единствено естествен феномен, а скъп запас за климата, водите, биоразнообразието и бъдещото развиване на резистентен туризъм в Родопите.