Дания и Швеция
На 12 май президентът на България Румен Радев предложи на 51-ото Народно заседание да се създаде народен референдум с въпрос „ Съгласни ли сте България да вкара единната европейска валута „ евро “ през 2026 година? “.
Какво можем да научим от Дания и Швеция - двете страни членки на Европейския съюз, които чрез плебисцит отхвърлят влизането в Еврозоната.
Дания
Референдумът в Дания е извършен на 28 септември 2000 година, като 53,2% от гласуващите дават отговор с “Не ” при изборна интензивност от 87,6%.
Допитването е проведено от държавното управление на Паул Нюруп Расмусен, последовател на концепцията за обща валута . Ако народът утвърди концепцията, еврото би трябвало да стане публична валута от 1 януари 2004 година, като след тази дата кроните би трябвало да бъдат спрени от послание.
Идеята за Еврозоната е подкрепена от всички огромни партии (с парламентарно болшинство от 140 от общо 179 гласа), от индустриалния и банковия бранш и от синдикатите в страната.
Въпреки че изначало необятната общност също утвърждава еврото (около 50% “За ” и 40% “Против ”), мнението на множеството датчани се трансформира заради няколко аргументи , които предопределят паричната политика на страната:
отчет на Датския стопански съвет , поставящ под подозрение икономическите изгоди от участието в Еврозоната; глобите на Европейски Съюз против Австрия , които са непопулярни в Дания; спадът на еврото с 25% по отношение на щатския долар; изказване, опровергано от Европейската комисия , на Паул Расмусен, който твърди, че има механизъм за излизане от Еврозоната; изявление на шефа на Датската централна банка, който показва подозрение, че Дания ще има действително посланичество в Европейската централна банка ; опасения по отношение на въздействието на еврото върху обществената политика и пенсиите , които Паул Расмусен не може да опровергае; нарастващо неодобрение от държавното управление , което е на власт от 8 години.
Швеция
Референдумът в Швеция е извършен на 14 септември 2003 година, като 55,91% от гласуващите дават отговор с “Не ” на предлагането страната да влезе в Еврозоната от 1 януари 2006 година Избирателна интензивност е 82,57%.
Въпросът върху бюлетините е: “ Мислите ли, че Швеция би трябвало да одобри еврото като валута ? ”.
Вотът на шведките е съдбоносен за крайния резултат от плебисцита - 59,7% дават отговор с “Не ” . 49,1% от мъжете в страната също гласоподават за опазване на кроната. Най-младите шведи (18-20 години) също показват недоволството си от предлагането , като 62,3% от тях го отхвърлят.
Ето и главните аргументи за какво съгласно проучване на Хериг Оскарсон и Сьорен Коунберг от 2004 година (процентните стойности се отнасят за всички, дали своят вот “Против ”):
15% - запазването на Шведската централна банка и националния надзор върху паричната политика е въпрос на суверенитет и самоопределени е на Швеция; лихвените проценти би трябвало да се дефинират във Швеция съгласно потребностите на Шведската икономика; 11% - Еврозоната значи предаване на власт и въздействие , до момента принадлежали на Шведската държава; 10% - не поддържат Европейски Съюз поради “ бюрокрацията, централизацията и корупцията ”; 8% - мислят, че в Европейски Съюз има недостиг на демокрацията спрямо Швеция; 7% - желаят да се схване изчаквателна позиция , с цел да се види по какъв начин ще се развие Еврозоната и дали страните членки ще съблюдават Пакта за непоклатимост и напредък (ПСЗ) и Маастрихтските критерии.
Какво можем да научим от Дания и Швеция - двете страни членки на Европейския съюз, които чрез плебисцит отхвърлят влизането в Еврозоната.
Дания
Референдумът в Дания е извършен на 28 септември 2000 година, като 53,2% от гласуващите дават отговор с “Не ” при изборна интензивност от 87,6%.
Допитването е проведено от държавното управление на Паул Нюруп Расмусен, последовател на концепцията за обща валута . Ако народът утвърди концепцията, еврото би трябвало да стане публична валута от 1 януари 2004 година, като след тази дата кроните би трябвало да бъдат спрени от послание.
Идеята за Еврозоната е подкрепена от всички огромни партии (с парламентарно болшинство от 140 от общо 179 гласа), от индустриалния и банковия бранш и от синдикатите в страната.
Въпреки че изначало необятната общност също утвърждава еврото (около 50% “За ” и 40% “Против ”), мнението на множеството датчани се трансформира заради няколко аргументи , които предопределят паричната политика на страната:
отчет на Датския стопански съвет , поставящ под подозрение икономическите изгоди от участието в Еврозоната; глобите на Европейски Съюз против Австрия , които са непопулярни в Дания; спадът на еврото с 25% по отношение на щатския долар; изказване, опровергано от Европейската комисия , на Паул Расмусен, който твърди, че има механизъм за излизане от Еврозоната; изявление на шефа на Датската централна банка, който показва подозрение, че Дания ще има действително посланичество в Европейската централна банка ; опасения по отношение на въздействието на еврото върху обществената политика и пенсиите , които Паул Расмусен не може да опровергае; нарастващо неодобрение от държавното управление , което е на власт от 8 години.
Швеция
Референдумът в Швеция е извършен на 14 септември 2003 година, като 55,91% от гласуващите дават отговор с “Не ” на предлагането страната да влезе в Еврозоната от 1 януари 2006 година Избирателна интензивност е 82,57%.
Въпросът върху бюлетините е: “ Мислите ли, че Швеция би трябвало да одобри еврото като валута ? ”.
Вотът на шведките е съдбоносен за крайния резултат от плебисцита - 59,7% дават отговор с “Не ” . 49,1% от мъжете в страната също гласоподават за опазване на кроната. Най-младите шведи (18-20 години) също показват недоволството си от предлагането , като 62,3% от тях го отхвърлят.
Ето и главните аргументи за какво съгласно проучване на Хериг Оскарсон и Сьорен Коунберг от 2004 година (процентните стойности се отнасят за всички, дали своят вот “Против ”):
15% - запазването на Шведската централна банка и националния надзор върху паричната политика е въпрос на суверенитет и самоопределени е на Швеция; лихвените проценти би трябвало да се дефинират във Швеция съгласно потребностите на Шведската икономика; 11% - Еврозоната значи предаване на власт и въздействие , до момента принадлежали на Шведската държава; 10% - не поддържат Европейски Съюз поради “ бюрокрацията, централизацията и корупцията ”; 8% - мислят, че в Европейски Съюз има недостиг на демокрацията спрямо Швеция; 7% - желаят да се схване изчаквателна позиция , с цел да се види по какъв начин ще се развие Еврозоната и дали страните членки ще съблюдават Пакта за непоклатимост и напредък (ПСЗ) и Маастрихтските критерии.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ