На 12 март 2025 г. животът на един човек и

На 12 март 2025 година животът на един човек и неговото семейство се прекатурва. Бившият боксьор Константин Семерджиев, по-известен като Коко Тайсъна, е затрит на пешеходна пътека в София. Месец по-късно той е към момента в болничното заведение, а майка му споделя своята болежка, отвращение и признателност в прям пост, който трога хиляди. Предлагаме ви разказа й – с незначителни редакции на наличието.

На днешната дата преди месец, в 8:15 ч., на кръстовището на Столична гара, като пешеходец, на пешеходна пътека, беше пометено моето момче – Коко Семерджиев. Име, което за някои е просто име, за други – мотив за насмешки, а за трети – следващата забравена жертва на пътя. Но за нас, тяхното семейство, той е целият свят.

Личност, неразбрана от мнозина, състезател, пионер, проправил пътя на професионалния бокс в България, играл с не малко от най-известните имена в международния бокс за времето си и в своята категория. Личност, за която не един и двама публицисти са писали и канили в предаванията си, подкасти и рубрики – постоянно за „ жълти “ тематики, а негативизмът обираме нас и неговите деца.

Стигна се до такава степен, че семейството не се подреди до тази на килъра Семерджиев, който прегази девойките на бул. „ Черни връх “, и до наркопласор от Пловдив със това име, с който нямаме нищо общо. Коко Семерджиев – боксьорът, свързван през годините с момчетата на прехода – само че какъв брой са спортистите, които тогава и в този момент могат да бъдат почтени да изкарват прехраната на фамилията си?

Днес още веднъж се пишат погрешни неща – че за лечението му заплаща Мая Илиева...

В момента, месец по-късно, Коко продължава да е в болница „ Софиямед “, където претърпя интервенция на раздробения си таз. Седмица след изписване за домашно лекуване, поради счупени 10 ребра и излив в белия дроб, беше върнат по неотложност с висока температура за нова интервенция. Белият му дроб е с оток и отчасти повреден.

Да, Коко е друг – нахален, невъзпитан, от време на време и нападателен – само че човек, като всички вас. Човек, който не заслужава да бъде просто хроника.

На 12.03.2025 година Коко беше прегазен от Красимир Тодоров Панайотов от с. Казичене – водач на Златан Златанов, спряган за народен представител от партия „ Възраждане “. Шофирал е колата на Народното събрание, преминаваща непозволено с пуснати светлини със специфичен режим, движеща се сама по посока „ Х.Димитър “. Предполагам, че юристите му ще измислят „ неотложна задача “, с цел да оправдаят прекосяването на алено. Другият участник в ПТП-то е Мартин Николаев Николов със длъжностен автомобил на компания „ Успехът “ ЕООД.

За месец никой от тези хора не се обади, не попита, не се извини за случилото се. Никой не демонстрира капка човечност за това, че един човек, който избра да върви пешком, е на ръба на живота си.

Сърдита съм. Обидена съм. Обезверена съм. И знам, че каквото и да написа, нищо няма да се промени. Никой няма да заплати за това, което Коко и претърпяваме. Както както и никой няма да заплати за гибелта на дребната Сияна. И за всички предходни почтени жертви.

За един месец никой не написа ред за положението му сега. За един месец всичко се покри, евентуално от страх…….., все пак  една от колите е на Народното събрание. Един публицист не написа, че Коко е жив. Само няколко души го посетиха – на тях благодаря от сърце, тъй като те му дават тласък и религия, че ще се оправи.

Коко е без телефон. Загубил е религия, че още веднъж „ ще стане човек “, както споделя. На свиждането стоим по цялостен час, гледаме се, а той не отронва нито дума. Не поисквам никой да го изживява! 

Благодарна съм на болница „ Софиямед “, на хората, които помогнаха да го преместим там. На доктор Иван Христов от Спешното поделение, на проф. А. Йотов (ортопедия), на доктор Ф. Баргути (гръдна хирургия),  който продължава да се бори за него и сега и на всички други доктори, физиотерапевти, сестри и санитари, които оказват помощ да се възвърне.

Не ми се обаждайте да давам изказвания. Не желая. Не ми се обаждахте, когато пишехте жълтини за него и го правихте за посмешище, с цел да си продавате вестниците и да ви гледат рубриките, не ми се обаждайте и в този момент.

Коко е ЖИВ и продължава да страда от болки, измършавял с 15 кг, вързан за уред, който му оказва помощ да диша и да изкара кръвта от белия му дроб, изгубил вяра, че ще се възвърне и ще може да практикува обичания си спорт още веднъж, само че аз, децата му, фамилията му, дребното хора, които го поддържаме, продължаваме да имаме вяра, че ще се върне по-силен от всеки път!

С теб сме, Коки. Обичаме те. Не губи вяра – ще се оправим и с това.