Как растителната диета може да спаси живот?
На 12-годишна възраст тя е диагностицирана с заболяването на Крон – автоимунно заболяване, което визира храносмилателната система. Претърпява незабавна интервенция на перфорираното й черво и съвсем умира в процеса. След интервенцията нейна съученичка й споделя, че белезите й я карат да изглежда като Франкенщайн. След това претърпява повторна интервенция.
Тялото й се трансформира в нещо, от което се срами. Смятала, че то освен, че не работело вярно, само че и поради двата големи белега изглеждало непоносимо. Скоро стартира да приписва всичките си проблеми на начина си на хранене.
Една нощ майка й споделя да внимава със сладкото, с цел да не надебелее. Това я предиздвикало да се усеща извънредно. В нейните очи тя към този момент била бреме за околните си поради здравословните си проблеми и мисълта, че може да надебелее я предиздвикала да се опасява, че ще разочарова фамилията си.
Болестта на Крон се превръща в отвратително изтезание
В гимназията Кели стартира да се самонаранява. Ръцете й се превръщат в карта на юношеско й самосъжаление. Това държание продължава и докато учи в лицей. Най-накрая, след повече от десетилетие блуждаене между различни способи на хранене като недояждане, обикновено ястие, което обаче е комбинирано с интензивни тренировки за изгаряне на калории, пречистване и слабителни средства (нито един от които не облекчава заболяването й) и непрекъсната физическа болка, тя удря дъното. Опитва се да се самоубие като предозира с болкоуспокояващи. След тази рецесия взема решение да се посвети на себе си и здравето си.
Тялото й било толкоз привикнало към гладуването, че се наложило да се научи още веднъж по какъв начин да яде качествено. Започва да лекува и съзнанието си като бори с отрицателните мисли, които й казвали „ Ти си дебела ”, „ Никой не те обича ”, „ Ти си грозна ”. Повтаряла си молебствия и мантри, само че за съжаление мислите постоянно се прибирали. Кели споделя, че тогава се е чувствала като непушач, който към момента се нуждае от цигари, години откакто ги е спрял. Смятала, че част от нея постоянно ще страда. Оказало се, че греши.
Настъпва знамение
Преди към година Кели осъзнава, че не може да си спомни последния път, когато е имала отрицателни мисли. Но какво се е трансформирало? Какво е чудото, което ги е спряло един път вечно? Преди три години стартира да работи като писателка за изявена организация за хуманно отношение към животните. След като осем месеца изследва безбройните способи, по които животинското земеделие е не единствено нечовешко, само че и вреди на околната среда, Кели минава към изцяло растителна диета.
След като трансформира режима си на хранене, с тялото й започват да се случват невероятни неща. Има повече сила. Настроението й се усъвършенства. Скоро някои от признаците на множеството болести, с които е диагностицирана – артрит, астма на Хашимото, анемия и дори заболяването на Крон – стартират да изчезват.
Растителна диета за болестта на Крон
Една година откакто става веган, Кели отива на доктор за рутинна проверка. След като преглежда здравната й история, лекарката остава изумена и й казва, че в никакъв случай не е срещала някой с нейното заболяване, който не взима лекарства. Остава още по-изненадана от резултатите от кръвните й проучвания, които са феноменално положителни. Когато Кели й споделя своята „ загадка ”, лекарката отвръща: „ Е, допускам, че не съм сюрпризирана. Но множеството от пациенти ми никога не биха пробвали сходна диета. "
Оттогава Кели стартира да се усеща по-добре всеки ден. За първи път от 12-годишна, още веднъж е в естетика с тялото си. Сега тя не брои калории. Вече яде толкоз здравословна храна, колкото желае и не се ограничава ако й се прииска паница пържени картофки. Един ден осъзнава, че съзнанието й също се е трансформирало и към този момент няма отрицателни мисли и не се самосъжалява, както преди. Всичко това с помощта на растителната й диета.
За положението си Кели споделя: „ За мен хранителното ми разстройство не значеше единствено, че сe мислех за дебела. Ставаше въпрос за цялостното ми чувство за стойност. Не се усещах почтена да хапвам. Не се усещах почтена да бъда жива. ”
Дълбоко излекуване за душата
Сега Кели се усеща доста по-добре и води съчувствен и балансиран живот, съгласуван с природата и тялото й. Тя има вяра, че повода за промяната в живота й е, че е съумяла да реализира благозвучие сред това, в което вярва, и това, което прави. Още е сюрпризирана, че смяната, която постоянно е търсила, е пристигнала от чинията й.
