На 12 февруари в повече от 120 държави ще бъде

На 12 февруари допълнително от 120 страни ще бъде маркиран Международният ден на епилепсията. С епилепсия живеят към 65 милиона души по света и над 70 000 в България. По самодейност на Международното бюро за епилепсията (IBE) и Международната лига против епилепсията (ILAE), всеки втори понеделник от месец февруари е отдаден на хората с тази диагноза, с цел да се увеличи информираността и да се насърчат ограничения за превъзмогване на медицинските и обществени проблеми, свързани с заболяването.

В България хората с епилепсия посрещат деня със смесени усеща и доста нерешени проблеми, споделя Веска Събева, ръководител на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ). Затрудненията стартират още с слагането на диагнозата, тъй като у нас има прекомерно малко лекари, експерти по епилепсията, и те са съсредоточени главно в София, Варна, Пловдив и Плевен. За хората в по-малките обитаеми места достъпът до здравна помощ е мощно усложнен. Освен това, в провинцията скъпите проучвания нормално се вършат за сметка на пациентите. Труден е достъпът до ПЕТ-скенер и ЯМР. Генетични проучвания не се вършат, а те могат да дадат значима информация за аргументите и прогнозите за болестта.

По отношение на лекуването, от 9 години в България няма нови молекули за лекуване на епилепсия; новите лекарства за резистентните форми на заболяването не влизат в страната ни. Информация за новите способи за лекуване рядко доближава до хората с тази диагноза и като цяло битката за модерно лекуване е оставена на самите тях, отбелязва Веска Събева.

Образователната и обществената система в страната ни също не са отзивчиви към хората с епилепсия. Децата с тази диагноза постоянно остават отвън детските градини и учебните заведения, а хората в зрелост нормално крият диагнозата, с цел да си намерят работа.

От АРДЕ упорстват да се начертае пътя на хората с епилепсия в България още от първите признаци на заболяването – по кое време, какво и къде би трябвало да вършат, тъй че фамилиите да не се лутат в търсене на информация. За това доста биха могли да допринесат както медицинските лица, които имат досег с такива пациенти, по този начин и обществени служащи и психолози. Когато пациентите и техните близки са осведомени и по-добре насочени какво им следва, по-малко фамилии биха се оказвали разграничени по пътя на живота с тази диагноза, означават от АРДЕ. /БГНЕС