На 12 февруари Православната ни църква отбелязва деня на Св.

На 12 февруари Православната ни черква отбелязва деня на Св. Мелетий, архиеп. Антиохийски и Св. Антоний, патр. Константинополски.
Св. Мелетий, родом от Армения, живял във време, когато се разпространявали ересите на Арий и Македоний. Избран за свещеник на Антиохия, той безрезервно проповядвал Христовата религия.
На свиканите два космополитен събора енергично се борил да усмири разприте и враждите сред християни и ариани. Еретиците нееднократно пращали на изгнание антиохийския свещеник, само че св. Милетий до края на живота си останал правилен почитател на християнските канони и религия.
Тридесет дни след избирането му Мелетий проповядвал в храма. Той почнал да хвали догмите, одобрени от Никейския събор, и да изповядва Иисуса Христа като единосъщен на Отца, еднакъв Нему в действие и популярност и като Него създател на вселената. Това всенародно вероизповедание на православието мощно разгневило арианите. Разгневените ариани го изгонили от църквата архиепископа и от този момент почнали да го хулят и назовават разколник.
С твърдостта на духа Мелетий съчетавал невероятна благост и непрекъснато се стараел да усмири разприте и враждата. Той давал на паството си образец на всички добродетели и съумял да се обкръжи с почтени хора. Умрял в дълбока напреднала възраст.
Родното място на свети Антоний била Азия, само че целият му живот от детинството до гибелта минал в столицата на Гръцката империя Константинопол. Там преподобният бил отгледан, прекарал детските и юношеските си години, получил обучение и станал свещеник. За високото служение на светия в епископски ранг имало доста предзнаменования.
Още като дете той деликатно следил по какъв начин се прави проскомидията, по какъв начин би трябвало да се държи кадилницата, по какъв начин протича Божествената Литургия. Така Божията берекет още от дете го подготвяла за осъществяването на богослужението. Когато достигнал пълноправие, свети Антоний приел монашество в една от константинополските обители и доблестно поел пътя на монашеския живот.
Строгостта на неговите подвизи скоро привлякла вниманието към него и срещу желанието си той бил ръкоположен изначало за презвитер, а след това по разпореждане на патриарха бил подложен и за свещеник. По това време и бащата на преподобния встъпил в отшелнически чин.
Носейки новите писания на игуменството, свети Антоний непроменяемо продължавал нормалните си подвизи и обитавал в непрекъснато бодърстване, пост и непрестанни молебствия. Намирал време и да раздава лепта на бедните.
Антоний съгласно единомислещото решение на епископския събор и императора бил подложен на Константинополската патриаршеска катедра. Тогава той към този момент бил на напреднала възраст, само че макар дребното си старешки сили, укрепяван със силата на Светия Дух, посетил всички църкви на патриаршията си, преодолявайки, доколкото е допустимо, краткотрайните си недъзи със силата на молитвата.
Преподобният виждал обезпокоеното състояние на клириците заради дефицита на материални средства и ги извеждал от усложнение с великодушни парични дарения. Пред църквите постоянно го посрещали хиляди небогати, а той давал лепта на всеки и за доста неща бил прислужник на другите. Като направил доста чудеса, преподобният Антоний достигнал дълбоки старини и минал при Господа.