Генералът, който иска да седне в стола на Нетаняху
На 12 февруари 2015-та година, единствено няколко дни преди да се отдръпна от дейна военна работа, началникът на Генералния щаб на Израел, Бени Ганц, получава освен великодушни думи за взаимната им работа, само че и персонален подарък от настоящия министър-председател на страната Бенямин Нетаняху.
Подаръкът е книгата " Писмата на Йонатан Нетаняху ", в която посмъртно е събрана епистоларната връзка на по-големия брат на Бенямин - Йонатан. Последният е бил член на елитните специфични елементи Сайерет Маткал на Израелските отбранителни сили. Намира гибелта си при провеждането на сполучливата интервенция " Ентебе " (по-късно прекръстена на интервенция " Йонатан " ), чиято цел е спасяването на заложници, държани в плен от Фронта за избавление на Палестина на летището в Уганда през 1976 година
В ръчно написаното и особено за Ганц посвещение на книгата Бенямин Нетаняху написа: " С огромна благодарност за вашата заслуга за сигурността на Израел и за вашето водачество по време на заплашително време. "
Но в случай че всички знаем кой е Биби Нетаняху, кой е Бени Ганц?
Една дълга и професионална кариера се увенчава с оглавяването на Израелските отбранителни сили през 2011-та година, когато Бени Ганц става Началник на Генералния щаб. Още преди този момент обаче наподобява по този начин, че биографията на Ганц в действителност се дублира с военните интензивности на Израел през последните няколко десетилетия. От 1978-ма до 2014-та година той взе участие във всички стандартни военни спорове и инициирани интервенции против ливанската Хизбула и палестинската Хамас. Като Началник на Генералния щаб към този момент и управлява две от интервенциите против Хамас: " Стълб на защитата " (2012-та) и " Защитно острие " (2014-та). Последната е изключително унищожителна.
Казват, че Бени Ганц имал уважението и на подчинените, и на висшестоящите си. В рамките на 38 годишната си военна кариера помнел името на всеки един боец, който е умрял под негова команда.
Ако това е по този начин, то Ганц заслужава пролетното отношение и положителните думи, с които Бенямин Нетаняху постоянно го е адресирал.
От декември месец насам обаче, когато Бени Ганц основа своята партия " Хосен ле-Израел ", температурата на връзките сред премиера на Израел и някогашния боен очевидно пада и атмосферата се охлажда. Постепенно хората към Биби започнаха услужливо да напомнят, че фамилията на Ганц е обвързвано с левицата в страната (баща му и синът му били забъркани с лявата " Партия на труда " ). А това, че генералът нямал врагове, в действителност било показателно не за благородния му темперамент, а за нещо напълно друго: единствено мек, компромисен и непоследователен човек можел да не си завоюва неприятели! Макар и управляващ нова конкурентна партия, досегашният съдружен сътрудник на Нетаняху, Нафтали Бенет, пък стартира пунктуално да брои пред медиите тунелите, които Хизбула е изкопала под границата на Ливан с Израел пред взора на дейната стража на Ганц.
Самият Нетаняху на този стадий избира по-скоро да делегира сериозното говорене против Ганц на хора от обкръжението си (все отново би било двусмислено да деградираш човек, който си хвалил преди няколко години). Но пък Бенямин нямаше да е Нетаняху, в случай че отминаваше отправяните му провокации.
Как левицата ще разделя гласовете между тях не е моя грижа, съобщи в края на декември месец министър-председателят на Израел, пробвайки се да окачи воденичния камък на лявото на врата на Ганц.
Дали тази тактичност на Биби ще проработи, следва да забележим. Вече обаче е ясно, че някогашният Началник на Генералния щаб насочи предизвикателство на израелския министър председател: Аз благодаря на министър-председателя за неговата 10 годишна работа, отсам ще продължим ние, сподели тези дни Ганц. А усещайки задаващата се борба, локалният вестник Haaretz наля масло в огъня, оценявайки, че в случай че някой може да конкурира Нетаняху за прозвището " Господин Сигурност ", то това е точно Ганц.
Но в случай че и двамата водачи са направени от тежко тесто, то това не значи, че съставките им са обезателно идентични. Генералът е сякаш по-скоро ляв вътрешнополитически и по-скоро десен външнополитически.
За първото, да вземем за пример, свидетелства посланието на Ганц за надсектарно (религиозно и етническо) съдействие. В този дух е желанието му да анулира прелюдия предходната година закон за еврейския темперамент на страната Израел (това е самобитно разтягане на ръка към друзкото малцинство в Галилея и Голанските възвишения), по този начин както и поддръжката му за ЛГБТ-общността, плюс скептичността му по отношение на някои привилегии, полагащи се на ортодоксалните евреи (като отбягването на военна служба).
За второто пък е показателно друго: Ганц не поддържа концепцията за основаване на Палестинска страна, смята единния и неразделен Йерусалим за столица на Израел и не счита да преразглежда анексията на Голанските възвишения.
Но главният коз на генерала се крие в това, че името му вдъхва почитание измежду хората и то не се асоциира с никаква корупция. Това се случва на фона на три следствия за вероятни злоупотреби, които текат против Нетаняху. Междувременно израелската аудитория познава задоволително добре и Бенямин Нетаняху, и Бени Ганц. Но наподобява, че това работи по-скоро за втория, в сравнение с за първия.
Това се вижда и от социологическите данни. Ако не друго, то най-малко едно може да бъде прието на Ганц: от години насам за първи път в негово лице се откри фигура от партийния ландшафт на страната, която съумява да конкурира Нетаняху по рейтинг. Данните на изследване, поръчано от Hadashot TV, на процедура демонстрират паритет сред двамата: в случай че 36% от израелските жители избират Нетаняху за министър-председател, то хората, които биха желали да видят на този пост Ганц, са също съвсем толкоз - 35%.
Ако въпросът обаче не е мажоритарно насочен, а е партийно ( " За коя партия бихте дали своят вот, в случай че изборите бяха през днешния ден " ) - то групировката на Нетаняху " Ликуд " продължава да бъде първа политическа мощ (с към 30 места от 120 локалния Кнесет, т.е. толкоз, какъв брой има и сега), до момента в който партията на Ганц е отчетливо втора (с към 21 места), въпреки и в съдружен формат (с по-малката партия на един различен някогашен Началник на Генералния щаб, Моше Ялон). Или с други думи, най-малко на този стадий, " Хосен ле-Израел " на Ганц е самотният втори (на съвсем идентична отдалеченост както от първата, по този начин и от третата по рейтинг партия - " Йеш Атид " на някогашния публицист Яир Лапид, прогнозата за която сочи продобиване на към 11 места). Но отдалечаването от центристката " Йеш Атид ", с която имаха съвсем идентична поддръжка единствено допреди няколко дни, е първата значима победа за партията на Ганц. Яир Лапид обаче не е Бенямин Нетаняху.
Не по-малко значими от сухите цифри са и трендовете, които се крият зад тях. И тук попътният вятър духа по-скоро в интерес на Ганц, който качва доверие (вероятно поради това, че към този момент организира първото си обществено мероприятие, в което даде изясненост какви са управническите му приоритети). Дали това обаче не е първичен възторг, който елементарно може да злепоставен, когато Ганц се сблъска директно с Нетаняху? Ако към момента не знаем отговора, то разполагаме с различен: " Ликуд " на израелския министър председател резервира позиции (подкрепата за партията нито пада, нито качва).
Това, което може по-скоро да повлияе отрицателно на Нетаняху, не е обвързвано толкоз с партийния и политически развой в страната, колкото с нещо от друг порядък: опцията израелският основен прокурор Авихай Манделблит да повдигне обвиняване против Биби в интервала преди изборите. Ако това се случи, съгласно изследване на Army Radio от предходната седмица, то " Ликуд " може да загуби към 4 места в Кнесета. Оттук дистанцията сред партията на Нетаняху и тази на Ганц е допустимо в допълнение да се смали.
Но в случай че споменахме мощната страна на Бени Ганц, то дано посочим и слабата му: наподобява по този начин, че за първи път генералът ще влезе в борба на терен, който не познава - този на политиката. И ще се изправи против съперник, който е по-опитен и по-силен от него.
Въпреки че парламентарните избори в Израел през април месец тази година да могат да бъдат обсъждани от най-различни ъгли, то главният подобен е този, който ще пресече пътищата на двама авторитетни водача: Нетаняху и Ганц.
Или просто Биби и Бени. През 2019-та година това са двете страни на израелската политика, която към този момент се върти като монета.
Подаръкът е книгата " Писмата на Йонатан Нетаняху ", в която посмъртно е събрана епистоларната връзка на по-големия брат на Бенямин - Йонатан. Последният е бил член на елитните специфични елементи Сайерет Маткал на Израелските отбранителни сили. Намира гибелта си при провеждането на сполучливата интервенция " Ентебе " (по-късно прекръстена на интервенция " Йонатан " ), чиято цел е спасяването на заложници, държани в плен от Фронта за избавление на Палестина на летището в Уганда през 1976 година
В ръчно написаното и особено за Ганц посвещение на книгата Бенямин Нетаняху написа: " С огромна благодарност за вашата заслуга за сигурността на Израел и за вашето водачество по време на заплашително време. "
Но в случай че всички знаем кой е Биби Нетаняху, кой е Бени Ганц?
Една дълга и професионална кариера се увенчава с оглавяването на Израелските отбранителни сили през 2011-та година, когато Бени Ганц става Началник на Генералния щаб. Още преди този момент обаче наподобява по този начин, че биографията на Ганц в действителност се дублира с военните интензивности на Израел през последните няколко десетилетия. От 1978-ма до 2014-та година той взе участие във всички стандартни военни спорове и инициирани интервенции против ливанската Хизбула и палестинската Хамас. Като Началник на Генералния щаб към този момент и управлява две от интервенциите против Хамас: " Стълб на защитата " (2012-та) и " Защитно острие " (2014-та). Последната е изключително унищожителна.
Казват, че Бени Ганц имал уважението и на подчинените, и на висшестоящите си. В рамките на 38 годишната си военна кариера помнел името на всеки един боец, който е умрял под негова команда.
Ако това е по този начин, то Ганц заслужава пролетното отношение и положителните думи, с които Бенямин Нетаняху постоянно го е адресирал.
От декември месец насам обаче, когато Бени Ганц основа своята партия " Хосен ле-Израел ", температурата на връзките сред премиера на Израел и някогашния боен очевидно пада и атмосферата се охлажда. Постепенно хората към Биби започнаха услужливо да напомнят, че фамилията на Ганц е обвързвано с левицата в страната (баща му и синът му били забъркани с лявата " Партия на труда " ). А това, че генералът нямал врагове, в действителност било показателно не за благородния му темперамент, а за нещо напълно друго: единствено мек, компромисен и непоследователен човек можел да не си завоюва неприятели! Макар и управляващ нова конкурентна партия, досегашният съдружен сътрудник на Нетаняху, Нафтали Бенет, пък стартира пунктуално да брои пред медиите тунелите, които Хизбула е изкопала под границата на Ливан с Израел пред взора на дейната стража на Ганц.
Самият Нетаняху на този стадий избира по-скоро да делегира сериозното говорене против Ганц на хора от обкръжението си (все отново би било двусмислено да деградираш човек, който си хвалил преди няколко години). Но пък Бенямин нямаше да е Нетаняху, в случай че отминаваше отправяните му провокации.
Как левицата ще разделя гласовете между тях не е моя грижа, съобщи в края на декември месец министър-председателят на Израел, пробвайки се да окачи воденичния камък на лявото на врата на Ганц.
Дали тази тактичност на Биби ще проработи, следва да забележим. Вече обаче е ясно, че някогашният Началник на Генералния щаб насочи предизвикателство на израелския министър председател: Аз благодаря на министър-председателя за неговата 10 годишна работа, отсам ще продължим ние, сподели тези дни Ганц. А усещайки задаващата се борба, локалният вестник Haaretz наля масло в огъня, оценявайки, че в случай че някой може да конкурира Нетаняху за прозвището " Господин Сигурност ", то това е точно Ганц.
Но в случай че и двамата водачи са направени от тежко тесто, то това не значи, че съставките им са обезателно идентични. Генералът е сякаш по-скоро ляв вътрешнополитически и по-скоро десен външнополитически.
За първото, да вземем за пример, свидетелства посланието на Ганц за надсектарно (религиозно и етническо) съдействие. В този дух е желанието му да анулира прелюдия предходната година закон за еврейския темперамент на страната Израел (това е самобитно разтягане на ръка към друзкото малцинство в Галилея и Голанските възвишения), по този начин както и поддръжката му за ЛГБТ-общността, плюс скептичността му по отношение на някои привилегии, полагащи се на ортодоксалните евреи (като отбягването на военна служба).
За второто пък е показателно друго: Ганц не поддържа концепцията за основаване на Палестинска страна, смята единния и неразделен Йерусалим за столица на Израел и не счита да преразглежда анексията на Голанските възвишения.
Но главният коз на генерала се крие в това, че името му вдъхва почитание измежду хората и то не се асоциира с никаква корупция. Това се случва на фона на три следствия за вероятни злоупотреби, които текат против Нетаняху. Междувременно израелската аудитория познава задоволително добре и Бенямин Нетаняху, и Бени Ганц. Но наподобява, че това работи по-скоро за втория, в сравнение с за първия.
Това се вижда и от социологическите данни. Ако не друго, то най-малко едно може да бъде прието на Ганц: от години насам за първи път в негово лице се откри фигура от партийния ландшафт на страната, която съумява да конкурира Нетаняху по рейтинг. Данните на изследване, поръчано от Hadashot TV, на процедура демонстрират паритет сред двамата: в случай че 36% от израелските жители избират Нетаняху за министър-председател, то хората, които биха желали да видят на този пост Ганц, са също съвсем толкоз - 35%.
Ако въпросът обаче не е мажоритарно насочен, а е партийно ( " За коя партия бихте дали своят вот, в случай че изборите бяха през днешния ден " ) - то групировката на Нетаняху " Ликуд " продължава да бъде първа политическа мощ (с към 30 места от 120 локалния Кнесет, т.е. толкоз, какъв брой има и сега), до момента в който партията на Ганц е отчетливо втора (с към 21 места), въпреки и в съдружен формат (с по-малката партия на един различен някогашен Началник на Генералния щаб, Моше Ялон). Или с други думи, най-малко на този стадий, " Хосен ле-Израел " на Ганц е самотният втори (на съвсем идентична отдалеченост както от първата, по този начин и от третата по рейтинг партия - " Йеш Атид " на някогашния публицист Яир Лапид, прогнозата за която сочи продобиване на към 11 места). Но отдалечаването от центристката " Йеш Атид ", с която имаха съвсем идентична поддръжка единствено допреди няколко дни, е първата значима победа за партията на Ганц. Яир Лапид обаче не е Бенямин Нетаняху.
Не по-малко значими от сухите цифри са и трендовете, които се крият зад тях. И тук попътният вятър духа по-скоро в интерес на Ганц, който качва доверие (вероятно поради това, че към този момент организира първото си обществено мероприятие, в което даде изясненост какви са управническите му приоритети). Дали това обаче не е първичен възторг, който елементарно може да злепоставен, когато Ганц се сблъска директно с Нетаняху? Ако към момента не знаем отговора, то разполагаме с различен: " Ликуд " на израелския министър председател резервира позиции (подкрепата за партията нито пада, нито качва).
Това, което може по-скоро да повлияе отрицателно на Нетаняху, не е обвързвано толкоз с партийния и политически развой в страната, колкото с нещо от друг порядък: опцията израелският основен прокурор Авихай Манделблит да повдигне обвиняване против Биби в интервала преди изборите. Ако това се случи, съгласно изследване на Army Radio от предходната седмица, то " Ликуд " може да загуби към 4 места в Кнесета. Оттук дистанцията сред партията на Нетаняху и тази на Ганц е допустимо в допълнение да се смали.
Но в случай че споменахме мощната страна на Бени Ганц, то дано посочим и слабата му: наподобява по този начин, че за първи път генералът ще влезе в борба на терен, който не познава - този на политиката. И ще се изправи против съперник, който е по-опитен и по-силен от него.
Въпреки че парламентарните избори в Израел през април месец тази година да могат да бъдат обсъждани от най-различни ъгли, то главният подобен е този, който ще пресече пътищата на двама авторитетни водача: Нетаняху и Ганц.
Или просто Биби и Бени. През 2019-та година това са двете страни на израелската политика, която към този момент се върти като монета.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ