Св. Спиридон, еп. Тримитунтски Чудотворец
На 12 декември Църквата уважава паметта на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец. Св. Спиридон е един от най-тачените светци в православието. Въпреки огромната респект и любов, на която се радва светецът, в това число и у нас, остава незнаен фактът, че пътищата на този дивен светец са минали и през територията на днешна България. През 4 в. столицата ни София приютява последователите на единосъщието на Сердикийския събор от 343 година, призован като космополитен. В този събор вземат присъединяване към 300 епископи от всички елементи на Римската империя. Може би тъй като едно от основните настоящи лица на събора е св. Атанасий Велики, името на св. Спиридон Тримитунтски остава в неговата сянка. Но точно св. Атанасий Велики е този, който ни оповестява, че св. Спиридон е участвал на събора в София. В своята по този начин наречена „ Втора апология " (Apologia Secunda 50) св. Атанасий изрежда имената на участниците на събора в Сердика, като ясно показва присъствалите от Кипър 12 епископи, измежду които добре познатите ни и от други извори св. Спиридон и правоправещият свещеник на прилежащата епархия св. Трифилий (Левкозийски),[1] който в действителност е възпитаник на св. Спиридон и създател на първото негово житие. При това присъединяване на св. Спиридон на събора в Сердика е безусловно несъмнено за разлика от считаното за несъмнено негово присъединяване на Първия космополитен събор в Никея през 325 година Причината е в това, че както към този момент отбелязахме, самичък св. Атанасий Александрийски показва неговото присъединяване и сключване на решенията на Сердикийския събор, до момента в който за присъединяване му в Първия космополитен събор съдим по включването му в един много по-късно формиран лист на „ 318-те отци " от събора.
Със страдание би трябвало да отбележим, че българската църковна историография продължава да бъде в голям дълг към народа ни и към този момент няколко десетилетия върви по отъпкани пътечки, вместо да стартира да прокарва нови пътища. Крайно време е богатото ни църковно минало, както и стотиците светци на Църквата, свързани с днешните български земи, да бъдат осветлени, проучени и разпространявани и това би имало не по-малък принос за приобщаването на младите към Църквата спрямо не изключително известните към този момент опити да бъде въведено вероучение в учебните заведения.
Голямата популярност на св. Спиридон е причина за тиражирането в днешно време на доста компилирани жития на светеца, които постоянно съдържат грешки, в това число географски и хронологични. Животът на св. Спиридон е добре прочут, както и многото чудеса, които светецът прави още приживе. Първото му житие се появява директно след неговата гибел. То е написано в поетична форма в присъщия за Античността ямбичен стих, за която ясно свидетелства лексиконът Суда (Sudae lexicon 1-4). Автор на житието е обичаният възпитаник на св. Спиридон - св. Трифилий, който също участва на Сердикийския събор дружно с учителя си. За страдание, житието написано от св. Трифилий не е достигнало до нас. То обаче може да бъде отчасти възобновено въз основата на идващите жития, в които ясно личат фрагменти и заемки от него. Можем да предположим, че то е било написано не доста след гибелта на светеца. Трябва да отбележим, че св. Трифилий, който е прочут интерпретатор на Св. Писание, в тази ситуация се явява и създател в случай че не на първото, то на едно от първите жития на свещеник в историята на Църквата и сигурно на първото житие, написано в стихотворна форма.
Най-старото достигнало до нас житие на св. Спиридон е на епископа на гр. Пафос (югозападен Кипър) Теодор (7 в.). В това житие са включени доста от чудесата на св. Спиридон, които са пропуснати по една или друга причина от св. Трифилий. Житието, написано от еп. Теодор, е непокътнато в няколко ръкописа, най-ранният от които е йерусалимският - Hier. sab. 256 (P). Интересно е, че тъкмо този ръкопис е подценен от Van den Ven, който прави сериозно издание на гръцкия текст на това житие. Следващото по античност непокътнато житие е т. н. „ Лаврентиево " (Laur. Plut. 11, 9), съхранило се в един единствен образец във Флоренция. Четвъртото житие, което исторически добива най-голяма известност и разпространяване във Византия и мощно повлиява върху славянските жития на св. Спиридон Тримитунтски, е дело на св. Симеон Метафраст.
Славата на св. Спиридон Тримитунтски още преживе ще да е била толкоз огромна, че директно след гибелта му съвсем всички църковни историци и писатели от 5 в. ще сметнат за належащо да му отделят особено внимание - Руфин Аквилейски, Сократ, Созомен, Геласий Кизикийски, Геласий Кесарийски, св. Атанасий Александрийски и други По-долу ще се опитаме въз основата на тези жития да създадем една къса историческа информация за този извънреден архиерей на античната Църква.
Св. Спиридон се ражда в края на 3 в. в село Аския (Аша) на о. Кипър. Созомен ни споделя, че светецът е бил женен и е имал няколко деца. От тях по име до нас е достигнала единствено щерка му Ирина, която за себе си избира девството и умира преди своя татко. От житията не излиза наяве по кое време тъкмо (преди или след гибелта на щерка си Ирина) св. Спиридон е определен за свещеник на прилежащия на Аския град Тримитунт (на 5 км от Аския). Негови възпитаници и спътници стават св. Трифилий Ледърски (Левкозийски) и дякон Артемидор. Отличавал се е с огромна обич и грижа за паството, изключително за бедните, както и за правилността на осъществяването на църковното свещенодействие. Интересно е, че Сократ категорично акцентира, че св. Спиридон, който очевидно преди хиротонията си е бил овчар, продължава да бъде подобен и след ръкополагането си за свещеник. Еднакво добре е пасял и паството си (хората), и стадото си (животните). И той разказва един случай, когато крадци се пробвали да откраднат няколко животни от кошарата на светеца, само че били вързани от невидима мощ. На сутринта св. Спиридон ги заварил с вързани на гърба ръце и като схванал какво се е случило, горещо се помолил за тях, след което почнал да ги наставлява да получават всичко с почтен труд. Накрая с усмивка им подарил един овен с думите: „ с цел да не се окаже, че цяла нощ сте бодърствали на вятъра ".
Друга забавна преживелица, разказана от Сократ, който се базира на Руфин Аквилейски, е обвързвана с дъщерята на светеца Ирина. Приживе някой прочут ѝ дал на предпазване едно скъпо бижу, което тя укрила в земята. След време индивидът пристигнал да си го потърси, само че Ирина била към този момент умряла. Човекът заподозрял, че св. Спиридон знае къде е украшението, само че не желае да му го върне. Като схванал помислите на индивида и с цел да го защищити от грях, св. Спиридон отишъл на гроба на щерка си и горещо помолил Бог да му яви прибързано обещаното Възкресение. Ирина застанала до татко си, посочила му мястото, където заровила украшението и по-късно още веднъж се отдалечила от него. Този епизод от живота на св. Спиридон е включен в житието на еп. Теодор, само че общуването сред светеца и щерка му е предадено по друг метод.
Созомен разказва друга забележителна преживелица от живота на светеца. Веднъж по време на Великия пост (трябва да отбележим, че по това време Великият пост е бил с дълготрайност от един до шест дни), през който нормално светецът и фамилията му не ядели безусловно нищо, при него пристигнал един изтощен пасажер. Като видял изтощения посетител, св. Спиридон наредил на щерка си да донесе храна. Дъщеря му с стеснение съобщила, че няма нищо за ястие. Тогава светецът се помолил за амнистия и наредил на щерка си да свари осоленото свинско, което имали в дома си. Когато месото било сервирано, св. Спиридон пръв вкусил от храната и поканил госта да го последва. Пътникът отказал под предлог, че е християнин, само че св. Спиридон му дал отговор: „ Тогава имаш още по-малко право да се оправдаваш. Нали за чистите всичко е чисто, както споделя словото Божие ".
Много индикативен е казусът със болестта на имп. Констанций (в житието на еп. Теодор се приказва за имп. Константин). Най-известните лекари в империята безрезултатно се опитвали да го излекуват. Веднъж в съня си Констанций видял огромно голям брой епископи и сред тях двама, които сияели в чудна светлина, само че в съня по този начин и не му били казани имената на тези двама епископи. Дълго страдал императорът и молил Бог да му уточни имената на епископите. Известни свети мъже го причастявали с Христовите секрети, само че облекчение за болката му нямало. Веднъж по Божи промисъл св. Спиридон, дружно с учениците си св. Трифилий и Артемидор, пристигнали по църковни каузи в Антиохия (вероятно за поместния събор през 340 г.), където бил и самият император, и светецът по превъзходен метод го изцелил. Впечатлителни са думите на св. Спиридон, с които той се обръща към императора: „... Цар и Владика наричай единствено Единия Бог, Който пожела да те надари с твоята власт ". На излизане от двореца на императора светецът срещнал една жена (вероятно нехристиянка, съдейки от израза в житието „ τη βαρβάρω φωνή παρακαλουσα " - „ помоли го с безчовечен глас " ), която носи на ръце своето умряло дете. Тя поставя в краката на светеца детето си и го моли за помощ. Св. Спиридон се обръща към Артемидор с думите: „ Какво да вършим с умрялото, брате дяконе? ", на което Артемидор отвръща: „ Аз знам тъкмо, че ти си адресант на живот и владееш изумително изкуство: тъй като Владиката Христос е доктор освен на царете, само че и на всички хора, изключително на бедните. Затова отвори непорочната си уста, издигни своя чист глас и Даруващият живот ще ти помогне. Както тогава Господ изрече „ Куми талита ", което ще рече „ стани чедо ", по този начин и в този момент Той ще се яви и ще съживи детето ". След тези думи св. Спиридон дълго се молил и оросявал земята със сълзите си и детето оживяло. Изпълнена с неземна наслада майката паднала на земята, сърцето ѝ не издържало и тя умряла. Св. Спиридон още не пристигнал на себе си от молитвата за детето, се обърнал към Артемидор: „ О, най-възлюбени всред приятелите ми и мой съобщниче в божествените тайнства! Две несгоди тук и две чудеса, детето възкръсна от мъртвите и в този момент жално лежи и плаче, а майка му е мъртва. Какво да вършим? ". Артемидор с усмивка на разположение отвърнал: „ Нима смяташ това за по-трудно от първото знамение? За това дело не са нужни пари, тъй като това не може да се купи, дано това стане за посрамване на златото. Доколкото Христос прави всичко това - животът на тази жена е в ръцете ти. Даром искай, безплатно и ще получиш... ". Изпълнен със мощна религия след тези думи, светецът още веднъж напоил земята със сълзите си и като горещо молел Бога, хванал умрялата за ръката и я вдигнал, като ѝ дал детото в ръцете. След това благодарил горещо на Бога и се помолил дамата да не помни този случай...
Многобройни и дивни са били приживе делата на този огромен Божи ласкател, посредством който Бог е възкресявал даже мъртви. Не по-малко дивни и чудни са те и след неговата гибел. Св. Спиридон е пътешествал доста, обиколил е съвсем целия Кипър, а неведнъж е пътувал и отвън рамките на острова. Бил е в Александрия, евентуално на събора през 320 година, прекомерно допустимо е, както казахме, да е участвал и на Първия космополитен събор в Никея, т. е. посетил е Константинопол през 325 година, в Антиохия евентуално на събора през 340 година и в Сердика през 342-343 година Пътуването му до днешна София е евентуално последното отвън Кипър, тъй като св. Спиридон умира някъде в средата на 4 в. и е заровен в Тримитунт. В някои нови жития и справочници може да се прочете, че светецът умира на 78-годишна възраст, през 348 година, само че това не се основава на съответна изворова информация.
В средата на 7 в. мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол. Още тогава е направило впечтление, че без значение от дългото време, минало от гибелта му, тялото му се съхранило съвсем без забележими промени, в това число косите, зъбите и цветът на кожата. През 1453 година при завладяването на Константинопол от османците мощите са пренесени на о. Керкира (Корфу), където се намират и до през днешния ден. На два пъти през годината се сменят одеждите, с които те са облечени. Удивителното в тази ситуация е, че постоянно тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са мощно захабени, като обувките са доста износени и по тази причина и мнозина имат вяра, че и до през днешния ден светецът обикаля по света и оказва помощ на нуждаещите се. Друг изумителен факт, който науката не може да изясни е, че тялото на св. Спиридон има непрекъсната телесна температура от 36.6 градуса. Православната черква празнува паметта му на 12 декември, а Римокатолическата - на 14 декември.
Със страдание би трябвало да отбележим, че българската църковна историография продължава да бъде в голям дълг към народа ни и към този момент няколко десетилетия върви по отъпкани пътечки, вместо да стартира да прокарва нови пътища. Крайно време е богатото ни църковно минало, както и стотиците светци на Църквата, свързани с днешните български земи, да бъдат осветлени, проучени и разпространявани и това би имало не по-малък принос за приобщаването на младите към Църквата спрямо не изключително известните към този момент опити да бъде въведено вероучение в учебните заведения.
Голямата популярност на св. Спиридон е причина за тиражирането в днешно време на доста компилирани жития на светеца, които постоянно съдържат грешки, в това число географски и хронологични. Животът на св. Спиридон е добре прочут, както и многото чудеса, които светецът прави още приживе. Първото му житие се появява директно след неговата гибел. То е написано в поетична форма в присъщия за Античността ямбичен стих, за която ясно свидетелства лексиконът Суда (Sudae lexicon 1-4). Автор на житието е обичаният възпитаник на св. Спиридон - св. Трифилий, който също участва на Сердикийския събор дружно с учителя си. За страдание, житието написано от св. Трифилий не е достигнало до нас. То обаче може да бъде отчасти възобновено въз основата на идващите жития, в които ясно личат фрагменти и заемки от него. Можем да предположим, че то е било написано не доста след гибелта на светеца. Трябва да отбележим, че св. Трифилий, който е прочут интерпретатор на Св. Писание, в тази ситуация се явява и създател в случай че не на първото, то на едно от първите жития на свещеник в историята на Църквата и сигурно на първото житие, написано в стихотворна форма.
Най-старото достигнало до нас житие на св. Спиридон е на епископа на гр. Пафос (югозападен Кипър) Теодор (7 в.). В това житие са включени доста от чудесата на св. Спиридон, които са пропуснати по една или друга причина от св. Трифилий. Житието, написано от еп. Теодор, е непокътнато в няколко ръкописа, най-ранният от които е йерусалимският - Hier. sab. 256 (P). Интересно е, че тъкмо този ръкопис е подценен от Van den Ven, който прави сериозно издание на гръцкия текст на това житие. Следващото по античност непокътнато житие е т. н. „ Лаврентиево " (Laur. Plut. 11, 9), съхранило се в един единствен образец във Флоренция. Четвъртото житие, което исторически добива най-голяма известност и разпространяване във Византия и мощно повлиява върху славянските жития на св. Спиридон Тримитунтски, е дело на св. Симеон Метафраст.
Славата на св. Спиридон Тримитунтски още преживе ще да е била толкоз огромна, че директно след гибелта му съвсем всички църковни историци и писатели от 5 в. ще сметнат за належащо да му отделят особено внимание - Руфин Аквилейски, Сократ, Созомен, Геласий Кизикийски, Геласий Кесарийски, св. Атанасий Александрийски и други По-долу ще се опитаме въз основата на тези жития да създадем една къса историческа информация за този извънреден архиерей на античната Църква.
Св. Спиридон се ражда в края на 3 в. в село Аския (Аша) на о. Кипър. Созомен ни споделя, че светецът е бил женен и е имал няколко деца. От тях по име до нас е достигнала единствено щерка му Ирина, която за себе си избира девството и умира преди своя татко. От житията не излиза наяве по кое време тъкмо (преди или след гибелта на щерка си Ирина) св. Спиридон е определен за свещеник на прилежащия на Аския град Тримитунт (на 5 км от Аския). Негови възпитаници и спътници стават св. Трифилий Ледърски (Левкозийски) и дякон Артемидор. Отличавал се е с огромна обич и грижа за паството, изключително за бедните, както и за правилността на осъществяването на църковното свещенодействие. Интересно е, че Сократ категорично акцентира, че св. Спиридон, който очевидно преди хиротонията си е бил овчар, продължава да бъде подобен и след ръкополагането си за свещеник. Еднакво добре е пасял и паството си (хората), и стадото си (животните). И той разказва един случай, когато крадци се пробвали да откраднат няколко животни от кошарата на светеца, само че били вързани от невидима мощ. На сутринта св. Спиридон ги заварил с вързани на гърба ръце и като схванал какво се е случило, горещо се помолил за тях, след което почнал да ги наставлява да получават всичко с почтен труд. Накрая с усмивка им подарил един овен с думите: „ с цел да не се окаже, че цяла нощ сте бодърствали на вятъра ".
Друга забавна преживелица, разказана от Сократ, който се базира на Руфин Аквилейски, е обвързвана с дъщерята на светеца Ирина. Приживе някой прочут ѝ дал на предпазване едно скъпо бижу, което тя укрила в земята. След време индивидът пристигнал да си го потърси, само че Ирина била към този момент умряла. Човекът заподозрял, че св. Спиридон знае къде е украшението, само че не желае да му го върне. Като схванал помислите на индивида и с цел да го защищити от грях, св. Спиридон отишъл на гроба на щерка си и горещо помолил Бог да му яви прибързано обещаното Възкресение. Ирина застанала до татко си, посочила му мястото, където заровила украшението и по-късно още веднъж се отдалечила от него. Този епизод от живота на св. Спиридон е включен в житието на еп. Теодор, само че общуването сред светеца и щерка му е предадено по друг метод.
Созомен разказва друга забележителна преживелица от живота на светеца. Веднъж по време на Великия пост (трябва да отбележим, че по това време Великият пост е бил с дълготрайност от един до шест дни), през който нормално светецът и фамилията му не ядели безусловно нищо, при него пристигнал един изтощен пасажер. Като видял изтощения посетител, св. Спиридон наредил на щерка си да донесе храна. Дъщеря му с стеснение съобщила, че няма нищо за ястие. Тогава светецът се помолил за амнистия и наредил на щерка си да свари осоленото свинско, което имали в дома си. Когато месото било сервирано, св. Спиридон пръв вкусил от храната и поканил госта да го последва. Пътникът отказал под предлог, че е християнин, само че св. Спиридон му дал отговор: „ Тогава имаш още по-малко право да се оправдаваш. Нали за чистите всичко е чисто, както споделя словото Божие ".
Много индикативен е казусът със болестта на имп. Констанций (в житието на еп. Теодор се приказва за имп. Константин). Най-известните лекари в империята безрезултатно се опитвали да го излекуват. Веднъж в съня си Констанций видял огромно голям брой епископи и сред тях двама, които сияели в чудна светлина, само че в съня по този начин и не му били казани имената на тези двама епископи. Дълго страдал императорът и молил Бог да му уточни имената на епископите. Известни свети мъже го причастявали с Христовите секрети, само че облекчение за болката му нямало. Веднъж по Божи промисъл св. Спиридон, дружно с учениците си св. Трифилий и Артемидор, пристигнали по църковни каузи в Антиохия (вероятно за поместния събор през 340 г.), където бил и самият император, и светецът по превъзходен метод го изцелил. Впечатлителни са думите на св. Спиридон, с които той се обръща към императора: „... Цар и Владика наричай единствено Единия Бог, Който пожела да те надари с твоята власт ". На излизане от двореца на императора светецът срещнал една жена (вероятно нехристиянка, съдейки от израза в житието „ τη βαρβάρω φωνή παρακαλουσα " - „ помоли го с безчовечен глас " ), която носи на ръце своето умряло дете. Тя поставя в краката на светеца детето си и го моли за помощ. Св. Спиридон се обръща към Артемидор с думите: „ Какво да вършим с умрялото, брате дяконе? ", на което Артемидор отвръща: „ Аз знам тъкмо, че ти си адресант на живот и владееш изумително изкуство: тъй като Владиката Христос е доктор освен на царете, само че и на всички хора, изключително на бедните. Затова отвори непорочната си уста, издигни своя чист глас и Даруващият живот ще ти помогне. Както тогава Господ изрече „ Куми талита ", което ще рече „ стани чедо ", по този начин и в този момент Той ще се яви и ще съживи детето ". След тези думи св. Спиридон дълго се молил и оросявал земята със сълзите си и детето оживяло. Изпълнена с неземна наслада майката паднала на земята, сърцето ѝ не издържало и тя умряла. Св. Спиридон още не пристигнал на себе си от молитвата за детето, се обърнал към Артемидор: „ О, най-възлюбени всред приятелите ми и мой съобщниче в божествените тайнства! Две несгоди тук и две чудеса, детето възкръсна от мъртвите и в този момент жално лежи и плаче, а майка му е мъртва. Какво да вършим? ". Артемидор с усмивка на разположение отвърнал: „ Нима смяташ това за по-трудно от първото знамение? За това дело не са нужни пари, тъй като това не може да се купи, дано това стане за посрамване на златото. Доколкото Христос прави всичко това - животът на тази жена е в ръцете ти. Даром искай, безплатно и ще получиш... ". Изпълнен със мощна религия след тези думи, светецът още веднъж напоил земята със сълзите си и като горещо молел Бога, хванал умрялата за ръката и я вдигнал, като ѝ дал детото в ръцете. След това благодарил горещо на Бога и се помолил дамата да не помни този случай...
Многобройни и дивни са били приживе делата на този огромен Божи ласкател, посредством който Бог е възкресявал даже мъртви. Не по-малко дивни и чудни са те и след неговата гибел. Св. Спиридон е пътешествал доста, обиколил е съвсем целия Кипър, а неведнъж е пътувал и отвън рамките на острова. Бил е в Александрия, евентуално на събора през 320 година, прекомерно допустимо е, както казахме, да е участвал и на Първия космополитен събор в Никея, т. е. посетил е Константинопол през 325 година, в Антиохия евентуално на събора през 340 година и в Сердика през 342-343 година Пътуването му до днешна София е евентуално последното отвън Кипър, тъй като св. Спиридон умира някъде в средата на 4 в. и е заровен в Тримитунт. В някои нови жития и справочници може да се прочете, че светецът умира на 78-годишна възраст, през 348 година, само че това не се основава на съответна изворова информация.
В средата на 7 в. мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол. Още тогава е направило впечтление, че без значение от дългото време, минало от гибелта му, тялото му се съхранило съвсем без забележими промени, в това число косите, зъбите и цветът на кожата. През 1453 година при завладяването на Константинопол от османците мощите са пренесени на о. Керкира (Корфу), където се намират и до през днешния ден. На два пъти през годината се сменят одеждите, с които те са облечени. Удивителното в тази ситуация е, че постоянно тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са мощно захабени, като обувките са доста износени и по тази причина и мнозина имат вяра, че и до през днешния ден светецът обикаля по света и оказва помощ на нуждаещите се. Друг изумителен факт, който науката не може да изясни е, че тялото на св. Спиридон има непрекъсната телесна температура от 36.6 градуса. Православната черква празнува паметта му на 12 декември, а Римокатолическата - на 14 декември.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ