Бизнесът определя като главна пречка липсата на работна ръка и често променящата се нормативна уредба
На 12 декември 2022 година, БСК показа резултатите от обичайното си онлайн-допитване до членовете на Камарата, извършено в интервала 5 ноември – 1 декември 2022 година измежду 796 микро-, дребни, междинни и огромни предприятия от цялата страна и от всички браншове на стопанската система.
Резултатите от изследването бяха показани от ръководителя на БСК Добри Митрев и от зам.-председателите Мария Минчева и Станислав Попдончев.
Проучването се реализира за 18-та поредна година, а задачата е да се изследва положението на бизнеса в актуалните макроикономически условия. Основните тематики са свързани с отражението на политическите процеси в интернационален и народен проект върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за идната календарна година. Тази година специфичен акцент е подложен върху отражението върху бизнеса на енергийната рецесия и войната в Украйна.
74% от интервюираните предприятия са микро- и дребни (с до 50 заети), 19% са междинни (с 50 до 250 заети), а 7% са огромни (с над 250 заети).
41% от участниците в анкетата съставляват предприятия от бранш „ Услуги “, 31% - от бранш „ Промишленост “ (вкл. преработваща и добивна индустрия, и строителство), 13% - от бранш „ Търговия “, 3% - „ Селско стопанство “, други действия (вкл. обучение, просвета, здравеопазване) – 12%.
21% от интервюираните предприятия оперират в Североизточния район за обмисляне, 18% - в Югозападния, 15% - в Северен централен, 15% - в Южен централен, 13% - в Северозападен, 3% - в Югоизточен. 15% оперират на територията на цялата страна.
Оценките
Участниците в анкетата дават преобладаващо отрицателна оценка и на положението на бизнес климата, и на положението на личните им компании. Спрямо миналата година има едвам видим оптимизъм в оценките, само че резултатите от рецесията са мощно забележими.
Прогнозите
В миналогодишното изследване на БСК най-сериозните терзания на интервюираните бяха по повод упованията за фрапантен растеж на цените на енергийните запаси и суровините, и инфлацията – както в народен, по този начин и в международен мащаб. За страдание, тези прогнози се сбъднаха и това е главната причина едвам доловимият оптимизъм от края на 2021 година да изчезне. Година по-късно още веднъж настройките на бизнеса са по-скоро за опазване или утежняване на икономическите индикатори, в сравнение с за положително развиване.
Рисковете пред развиването на българската стопанска система болшинството от интервюираните виждат в предстоящ растеж на цените, фискалната и регулаторна тежест, и инфлацията. Притесненията у бизнеса се коренят главно в продължаващата (и с необхватен във времето край) икономическа и енергийна рецесии, предизвикани на първо място от военния спор в Украйна, а в народен проект проблем основават политическите турбуленции, които водят след себе си неустойчивост и неизясненост, неспособност за прогнозируемост и обмисляне.
Пречките
Като най-големи спънки пред бизнеса интервюираните показват неналичието на работна ръка и постоянно изменящата се нормативна уредба, следвани от бюрокрацията, регулаторната тежест и неналичието на електронно държавно управление.
За преобладаващата част от интервюираните високите цени на суровините, материалите и енергийните запаси основават съществени проблеми, което ги принуждава да усилват крайните цени на продукцията си и да редуцират разноски.
Плановете за нарастване на минималната работна заплата в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси – съвсем половината интервюирани декларират, че ще калкулират този спомагателен разход към цените на стоките и услугите.
Показателите на фирмите
Натрупалите се през последните 2-3 години голям брой рецесии неизбежно се отразиха върху индикаторите на компаниите, като всички те бележат фрапантни спадове по отношение на предкризисната 2019 година Намаляват размерите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко наранени са заплатите, които през 2022 година се усилват в 76% от компаниите.
Добрите новини
Положителна вест е, че по отношение на 2021 година през актуалната година е налице леко усъвършенстване по повод спада в производството и продажбите. Подобрение има и при вложенията, включително в човешки запаси, нови артикули и нови мощности.
В групата на положителните вести попада и понижението на отговорностите към финансови институции и към бюджета, само че се усилват отговорностите към контрагенти и към личния състав. Заедно с това, съществено понижават случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти. Предполагаемата причина за това е въведената по-строга финансова дисциплинираност в изискванията на рецесия.
През последните три години ползата към присъединяване в публични поръчки понижава по отношение на предходните интервали, като през 2022 година едвам 14% от интервюираните са взели участие в сходни състезания. Трябва да се означи намаляването на некоректните/незаконни практики в областта на публичните поръчки, най-много сериозният спад на голословните обжалвания, подмяната на подизпълнители и забавените разплащания от страна на възложителите.
Сред позитивните заключения би трябвало да се добави и повишението на каузи на интервюираните, които утвърждават присъединението на България към Еврозоната. Расте и информираността във връзка с Националния проект за възобновяване и резистентност и Европейския зелен пакт.
Плановете
Очакванията за повишаване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара множеството работодатели (67%) да включват в проектите си за 2023 година растеж на възнагражденията.
В отговор на икономическата рецесия, съвсем половината от интервюираните (48%) възнамеряват да усилят размера на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги.
Сред целите на бизнеса за 2023 година са търсенето на нови пазари, вложенията в енергоспестяващи технологии и развитие/обучение на личния състав.
В изискванията на неразбираеми вероятности, бизнесът резервира висока степен на скептицизъм, по тази причина упованията и проектите му за бъдещето са прекомерно внимателни и подчинени на прагматизма.
Резултатите от изследването бяха показани от ръководителя на БСК Добри Митрев и от зам.-председателите Мария Минчева и Станислав Попдончев.
Проучването се реализира за 18-та поредна година, а задачата е да се изследва положението на бизнеса в актуалните макроикономически условия. Основните тематики са свързани с отражението на политическите процеси в интернационален и народен проект върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за идната календарна година. Тази година специфичен акцент е подложен върху отражението върху бизнеса на енергийната рецесия и войната в Украйна.
74% от интервюираните предприятия са микро- и дребни (с до 50 заети), 19% са междинни (с 50 до 250 заети), а 7% са огромни (с над 250 заети).
41% от участниците в анкетата съставляват предприятия от бранш „ Услуги “, 31% - от бранш „ Промишленост “ (вкл. преработваща и добивна индустрия, и строителство), 13% - от бранш „ Търговия “, 3% - „ Селско стопанство “, други действия (вкл. обучение, просвета, здравеопазване) – 12%.
21% от интервюираните предприятия оперират в Североизточния район за обмисляне, 18% - в Югозападния, 15% - в Северен централен, 15% - в Южен централен, 13% - в Северозападен, 3% - в Югоизточен. 15% оперират на територията на цялата страна.
Оценките
Участниците в анкетата дават преобладаващо отрицателна оценка и на положението на бизнес климата, и на положението на личните им компании. Спрямо миналата година има едвам видим оптимизъм в оценките, само че резултатите от рецесията са мощно забележими.
Прогнозите
В миналогодишното изследване на БСК най-сериозните терзания на интервюираните бяха по повод упованията за фрапантен растеж на цените на енергийните запаси и суровините, и инфлацията – както в народен, по този начин и в международен мащаб. За страдание, тези прогнози се сбъднаха и това е главната причина едвам доловимият оптимизъм от края на 2021 година да изчезне. Година по-късно още веднъж настройките на бизнеса са по-скоро за опазване или утежняване на икономическите индикатори, в сравнение с за положително развиване.
Рисковете пред развиването на българската стопанска система болшинството от интервюираните виждат в предстоящ растеж на цените, фискалната и регулаторна тежест, и инфлацията. Притесненията у бизнеса се коренят главно в продължаващата (и с необхватен във времето край) икономическа и енергийна рецесии, предизвикани на първо място от военния спор в Украйна, а в народен проект проблем основават политическите турбуленции, които водят след себе си неустойчивост и неизясненост, неспособност за прогнозируемост и обмисляне.
Пречките
Като най-големи спънки пред бизнеса интервюираните показват неналичието на работна ръка и постоянно изменящата се нормативна уредба, следвани от бюрокрацията, регулаторната тежест и неналичието на електронно държавно управление.
За преобладаващата част от интервюираните високите цени на суровините, материалите и енергийните запаси основават съществени проблеми, което ги принуждава да усилват крайните цени на продукцията си и да редуцират разноски.
Плановете за нарастване на минималната работна заплата в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси – съвсем половината интервюирани декларират, че ще калкулират този спомагателен разход към цените на стоките и услугите.
Показателите на фирмите
Натрупалите се през последните 2-3 години голям брой рецесии неизбежно се отразиха върху индикаторите на компаниите, като всички те бележат фрапантни спадове по отношение на предкризисната 2019 година Намаляват размерите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко наранени са заплатите, които през 2022 година се усилват в 76% от компаниите.
Добрите новини
Положителна вест е, че по отношение на 2021 година през актуалната година е налице леко усъвършенстване по повод спада в производството и продажбите. Подобрение има и при вложенията, включително в човешки запаси, нови артикули и нови мощности.
В групата на положителните вести попада и понижението на отговорностите към финансови институции и към бюджета, само че се усилват отговорностите към контрагенти и към личния състав. Заедно с това, съществено понижават случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти. Предполагаемата причина за това е въведената по-строга финансова дисциплинираност в изискванията на рецесия.
През последните три години ползата към присъединяване в публични поръчки понижава по отношение на предходните интервали, като през 2022 година едвам 14% от интервюираните са взели участие в сходни състезания. Трябва да се означи намаляването на некоректните/незаконни практики в областта на публичните поръчки, най-много сериозният спад на голословните обжалвания, подмяната на подизпълнители и забавените разплащания от страна на възложителите.
Сред позитивните заключения би трябвало да се добави и повишението на каузи на интервюираните, които утвърждават присъединението на България към Еврозоната. Расте и информираността във връзка с Националния проект за възобновяване и резистентност и Европейския зелен пакт.
Плановете
Очакванията за повишаване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара множеството работодатели (67%) да включват в проектите си за 2023 година растеж на възнагражденията.
В отговор на икономическата рецесия, съвсем половината от интервюираните (48%) възнамеряват да усилят размера на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги.
Сред целите на бизнеса за 2023 година са търсенето на нови пазари, вложенията в енергоспестяващи технологии и развитие/обучение на личния състав.
В изискванията на неразбираеми вероятности, бизнесът резервира висока степен на скептицизъм, по тази причина упованията и проектите му за бъдещето са прекомерно внимателни и подчинени на прагматизма.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ