Катастрофата Курск: 20-ата годишнина на една руска трагедия
На 12 август 2000 година инцидентната детонация на торпедо провокира повреда на нуклеарната подводница " Курск ", гордостта на съветския флот. Съдбата на 118-те мъже, попаднали в капан на 108 метра дълбочина в Баренцово море, държи в напрежение цяла Русия до трагичната развръзка девет дни по-късно на тази злополука, която остава най-тежката, която претърпява съветският флот в постсъветския интервал.
Онази събота заран " Курск ", голяма подводница, дълга 154 метра, взе участие в огромни учения на Северния флот край крайбрежията на Русия и Норвегия.
В 11:28 ч. локално време (07:28 по Гринуич) норвежки сеизмолози записват мощна детонация, последвана две минути по-късно от втора, по-мощна експлозия. Подводницата е локализирана от съветския флот в неделя заран. Всякаква радиовръзка с екипажа е прекратена. Улавя се само SOS сигнала, който един от членовете на екипажа изпраща, удряйки по корпуса на подводницата. Привечер е спусната първа миниподводница, само че тя се удря в корпуса на " Курск " и се постанова бързо да изплава.
" Технически компликации ": с тези сбити думи съветският флот оповестява обществено на 14 август, с два дни забавяне, за злополуката на " Курск ". Според командира на флота " детонация в първото торпедно поделение " е развалила подводницата и я е принудила да легне на дъното в интернационална зона на към 150 км северно от съветското пристанище Североморск. Флотът стартира хипотезата за конфликт с задграничен кораб.
Военните обаче твърдят: реакторът на подводницата е спрян и под надзор, а 24-те ракети на борда не носят нуклеарни бойни глави. Независимо от опасенията, никакво радиоактивно приключване няма да бъде записано. Според флота екипажът има задоволително О2, с цел да издържи до 18 август. Въпреки страха за моряците, руснаците отхвърлят предложенията за помощ от британците, норвежците и американците. Оборудвани с остаряла или несъответствуваща техника, руснаците не престават сами избавителните интервенции. Следва неуспех след неуспех " в съвършена стихия ".
Онази събота заран " Курск ", голяма подводница, дълга 154 метра, взе участие в огромни учения на Северния флот край крайбрежията на Русия и Норвегия.
В 11:28 ч. локално време (07:28 по Гринуич) норвежки сеизмолози записват мощна детонация, последвана две минути по-късно от втора, по-мощна експлозия. Подводницата е локализирана от съветския флот в неделя заран. Всякаква радиовръзка с екипажа е прекратена. Улавя се само SOS сигнала, който един от членовете на екипажа изпраща, удряйки по корпуса на подводницата. Привечер е спусната първа миниподводница, само че тя се удря в корпуса на " Курск " и се постанова бързо да изплава.
" Технически компликации ": с тези сбити думи съветският флот оповестява обществено на 14 август, с два дни забавяне, за злополуката на " Курск ". Според командира на флота " детонация в първото торпедно поделение " е развалила подводницата и я е принудила да легне на дъното в интернационална зона на към 150 км северно от съветското пристанище Североморск. Флотът стартира хипотезата за конфликт с задграничен кораб.
Военните обаче твърдят: реакторът на подводницата е спрян и под надзор, а 24-те ракети на борда не носят нуклеарни бойни глави. Независимо от опасенията, никакво радиоактивно приключване няма да бъде записано. Според флота екипажът има задоволително О2, с цел да издържи до 18 август. Въпреки страха за моряците, руснаците отхвърлят предложенията за помощ от британците, норвежците и американците. Оборудвани с остаряла или несъответствуваща техника, руснаците не престават сами избавителните интервенции. Следва неуспех след неуспех " в съвършена стихия ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ