На 12 август 2000 г. потъва руската атомна подводница Курск, всички моряци загиват
На 12 август 2000 година по време на учения на Северния флот на Русия в Баренцово море съветската атомна подводница " Курск " аварира и потъва. Загиват 118 души. Повече от седмица не престават опитите да бъде избавен екипажът, само че без триумф.
Според формалната версия подводницата, която е в употреба от 1995 година, потъва вследствие на гърмеж и пожар в торпедния ѝ отсек. Операцията за изваждане на телата на починалите моряци стартира на 25 октомври 2000 година и приключва на 7 ноември 2000 година, а тази за изваждане на самата подводница стартира на 8 октомври 2001 година и продължава 15 часа. Подводницата тежи 18 000 тона . Операцията по нейното изваждане се отсрочва няколко пъти.
На мястото на случая идват избавителни кораби, с цел да окажат помощ на авариралата подводница. Спасителната интервенция се управлява от командващия Северния флот адмирал Вячеслав Попов. Според известието на пресслужбата с подводницата е открита връзка и се поддържа контакт с екипажа. На борда на " Курск " няма нуклеарно оръжие , а основният енергиен източник е под надзор. Радиационната конюнктура остава естествена.
В НАТО деликатно наблюдават ситуацията към повредата, само че съгласно източник от щаб-квартирата на Алианса не може да става дума за каквато и да е реакция или деяние, тъй като Русия не се е обръщала за помощ към никоя страна-членка на организацията. Развитието на събитията към подводницата се следи деликатно и в американското Министерство на защитата . Норвегия е изразила подготвеност да помогне за спасяването на екипажа на подводницата, само че не е получила никаква сходна молба от Москва.
Все отново норвежкият транспортен съд „ Сийуей ийгъл “ е отплавал от пристанището „ Трондхайм “ към мястото на случая. Било е решено норвежки водолази да вземат участие в спасяването на екипажа на " Курск ". Военните от съветския флот признават, че нямат визия какво става вътре в потъналата подводница, както и дали някой от екипажа е към момента жив. Дори и да има оживели, те са изложени на заплахата от ниските температури и намаляването на кислорода.
фотоси: БГНЕС/Архив
На 21 август 2000 година началникът на Главния щаб на Северния флот вицеадмирал Михаил Моцак удостоверява, че всички моряци в подводницата „ Курск “ са мъртви. Няколко пъти се отсрочва началото на интервенцията за изваждане на телата на починалите моряци. В последна сметка интервенцията стартира на 25 октомври 2000 година и приключва на 7 ноември 2000 година
След повредата на подводницата се тиражират разнообразни версии каква е повода – конфликт с друга подводница, гърмеж в самата нея, терористичен акт на член на екипажа и други, само че в последна сметка формалната версия е гърмеж и пожар в торпедния отсек на подводницата .
Според формалната версия подводницата, която е в употреба от 1995 година, потъва вследствие на гърмеж и пожар в торпедния ѝ отсек. Операцията за изваждане на телата на починалите моряци стартира на 25 октомври 2000 година и приключва на 7 ноември 2000 година, а тази за изваждане на самата подводница стартира на 8 октомври 2001 година и продължава 15 часа. Подводницата тежи 18 000 тона . Операцията по нейното изваждане се отсрочва няколко пъти.
На мястото на случая идват избавителни кораби, с цел да окажат помощ на авариралата подводница. Спасителната интервенция се управлява от командващия Северния флот адмирал Вячеслав Попов. Според известието на пресслужбата с подводницата е открита връзка и се поддържа контакт с екипажа. На борда на " Курск " няма нуклеарно оръжие , а основният енергиен източник е под надзор. Радиационната конюнктура остава естествена.
В НАТО деликатно наблюдават ситуацията към повредата, само че съгласно източник от щаб-квартирата на Алианса не може да става дума за каквато и да е реакция или деяние, тъй като Русия не се е обръщала за помощ към никоя страна-членка на организацията. Развитието на събитията към подводницата се следи деликатно и в американското Министерство на защитата . Норвегия е изразила подготвеност да помогне за спасяването на екипажа на подводницата, само че не е получила никаква сходна молба от Москва.
Все отново норвежкият транспортен съд „ Сийуей ийгъл “ е отплавал от пристанището „ Трондхайм “ към мястото на случая. Било е решено норвежки водолази да вземат участие в спасяването на екипажа на " Курск ". Военните от съветския флот признават, че нямат визия какво става вътре в потъналата подводница, както и дали някой от екипажа е към момента жив. Дори и да има оживели, те са изложени на заплахата от ниските температури и намаляването на кислорода.
фотоси: БГНЕС/Архив
На 21 август 2000 година началникът на Главния щаб на Северния флот вицеадмирал Михаил Моцак удостоверява, че всички моряци в подводницата „ Курск “ са мъртви. Няколко пъти се отсрочва началото на интервенцията за изваждане на телата на починалите моряци. В последна сметка интервенцията стартира на 25 октомври 2000 година и приключва на 7 ноември 2000 година
След повредата на подводницата се тиражират разнообразни версии каква е повода – конфликт с друга подводница, гърмеж в самата нея, терористичен акт на член на екипажа и други, само че в последна сметка формалната версия е гърмеж и пожар в торпедния отсек на подводницата .
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ