Концерт преди Великден на Български камерен оркестър – Добрич с италианска барокова музика
На 12 април, сряда от 18.30 ч. в Огледална зала „ Нели Божкова “ заповядайте на концерт с най-красивите италиански барокови творби. Маестро Арто Чифчиян е подбрал подобаваща за идния ярък празник стратегия, а точно:
Пиетро Локатели /1695 – 1764/ - Кончерто гросо оп.1 № 11
Един от най - огромните барокови цигулкови виртуози от дребен свири на цигулка в църквата „ Света Мария “ в родния си град Бергамо. На 16 години, през 1711 година идва в Рим, с цел да учи комбинация при Джузепе Валентини, Антонио Монтанари, а евентуално и при Корели. Покровителстван и препоръчван от видни римски благородници е назначен като велможа виртуоз в Мантуа. През този интервал той написва множеството си концерти за цигулка и Капричии за соло цигулка. През 1729 година Локатели се реалокира в Амстердам и там остава до края на живота си. Престава да композира, да свири на публични концерти и лимитира активността си единствено в любителските среди, като дава уроци на доста богати възпитаници. През 1741 година негов британски възпитаник написа, че „ Локатели не преподава на професионални музиканти, с цел да защищити своето изкуство от подражатели “. В Амстердам Локатели издава своите 12 кончерти гроси, написани по модела на Корели. Според данъчните регистри, по това време Локатели е най - богатият музикант в Амстердам. Имал е необятни ползи отвън музиката. Когато през август 1765 година продават на търг библиотеката му, се оказва че в нея има над хиляда книги из областите литература, орнитология, богословие, история, политика, география, математика и доктрина на музиката от 16 век. Бил е добре осведомен с цялата европейска художествена литература след Данте. Локатели е огромен модернист по повод техниката на свирене на цигулка. Около 90% от нововъведенията в свиренето на Николо Паганини в действителност са заимствани от Локатели.
Антонио Вивалди /1678 - 1741/- Концерт за китара и струнен оркестър
Като солист ще забележим Боян Дойчев – китара. Роден в град Варна приключва НМУ „ Добри Христов “ в родния си град, както и НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ – София със компетентност класическа китара. Негови преподаватели по китара в този интервал са Станимир Диков, Севдалин Стефанов, Нели Недева, Росен Балкански и една от най-ярките фигури на китарата у нас – доцент Любен Хараламбиев. През 2005 година Боян Дойчев е почетен с награди за принос и общински оценки в областта на музиката и изкуството от кмета на гр. Варна. Лауреат е на голям брой оценки, от които общо седемнадесет първи, както и участия в интернационалните и национални състезания и фестивали в България, Румъния, Италия, Сърбия, Гърция, Македония, Германия, Хърватска и други Той е член на управителният съвет на Сдружение „ Приятели на класическата китара – Варна “ и е част от организaторите на годишния фестивал „ Дни на класическата китара “ Варна. Ръководител е на „ Китарен Център за Млади Творци “, където голям брой деца учат изкуството на китарата и развиват своите артистични умения. Боян Дойчев е прочут и мечтан посетител на музикални събития като реализатор, учител и жури. По покана на Посолството на България в Атина и Асоциацията на приятелите на китарата „ Димитрис Фабас “ през 2019 година Боян изнася концерт със Симфоничния оркестър на Атина. Гост солист е и на Нов симфоничен оркестър, щатният оркестър на НМА, Плевенската филхармония и други Той е възпитател, началник на майсторски класове, семинари и академии. Музикалната рецензия го разказва като извънредно харизматичен реализатор.
Томазо Витали /1663 – 1745/ - Шакона за соло цигулка и струнен оркестър
Роден в Модена, наследник на Джовани Батиста Витали – велможа композитор. Свири от дребен на цигулка, 12-годишен към този момент е в дворцовия оркестър. Прекарва съвсем целия си живот в Модена, като след това става началник на оркестъра. Напуска поста едвам през 1742 година, три години преди гибелта си. Безспорно творбата, с която остава във времето е неговата Шакона. Шаконата, бидейки част от обичайна барокова соната, съставлява танц и сходно на пасакалията, шаконата се развива под формата на неспирни вариации, като при Витали има и ефектни пасажи, и забавни хармонии, и прелестни музикални линии.
Тук солото е поверено на Ирина Олшанска – концертмайстор на Български камерен оркестър – Добрич
Оторино Респиги /1879- 1936/ - Сюита № 3 Антични арии и танци
Един от водещите италиански композитори от началото на 20-ти век, цигулар, преподавател и музиколог е роден в Болоня в артистично семейство, което го предизвиква да се занимава с музика от ранна възраст. В интервала 1891-99 година той учи цигулка и полифония в Музикалния колеж в Болоня, а един от неговите преподаватели там е Джузепе Мартучи. От 1899 година концертира като цигулар. През 1901 година Респиги пътува на турне в Санкт Петербург като оркестрант с италианска оперна натрупа. Там той се среща с Николай Римски - Корсаков и това е значим миг за неговото по - нататъшно развиване. Именитият съветски композитор е заинтересован от музиката на младия италианец и се съгласява да стане негов преподавател. Под негово управление Респиги написа „ Прелюдия, Хорал и Фуга “ за оркестър. Творбата става негова дипломна работа в Болонския колеж. Композиторът продължава да се усъвършенства и през 1902 година взема уроци по комбинация от Макс Брух в Берлин. През 1913 година се открива в Рим, където става професор по комбинация в Консерваторията „ Санта Чечилия “. Интересът му към античната музика довежда до оркестриране на старинни произведения за лютня - първата от своите три сюити от „ Антични арии и танци “. Запазвайки античната същина на пиесите, Респиги естетически ги обогатява и модернизира. Откриващата грациозна Italiana е основана на известна ария от ХVІ век и е последвана от серия къси пиеси (ту бързи, ту бавни) по музика, основана от бургундския лютнист Жан-Баптист Безар някъде сред 1567 и 1617. Финалната Рassacaglia е „ взета “ от творба на Людовико Ронкали, прославен испански композитор от края на ХVІІ век. След 1923 година композиторът посвещава повече време на концертни изяви и творчество, само че продължава и да преподава до 1935 година Той прави турнета като солист и диригент в разнообразни градове на Съединените щати и Южна Америка до гибелта си.
Програма:
Пиетро Локатели - Кончерто гросо оп.1 № 11
Антонио Вивалди - Концерт за китара и струнен оркестър
Томазо Витали - Шакона за соло цигулка и струнен оркестър
Оторино Респиги - Сюита № 3 Антични арии и танци
Солисти:
Боян Дойчев - китара
Ирина Олшанска - цигулка
Билетиот 16.30 ч. в залата.Цена5 лева, за пенсионери и учащи – 2 лева.
Пиетро Локатели /1695 – 1764/ - Кончерто гросо оп.1 № 11
Един от най - огромните барокови цигулкови виртуози от дребен свири на цигулка в църквата „ Света Мария “ в родния си град Бергамо. На 16 години, през 1711 година идва в Рим, с цел да учи комбинация при Джузепе Валентини, Антонио Монтанари, а евентуално и при Корели. Покровителстван и препоръчван от видни римски благородници е назначен като велможа виртуоз в Мантуа. През този интервал той написва множеството си концерти за цигулка и Капричии за соло цигулка. През 1729 година Локатели се реалокира в Амстердам и там остава до края на живота си. Престава да композира, да свири на публични концерти и лимитира активността си единствено в любителските среди, като дава уроци на доста богати възпитаници. През 1741 година негов британски възпитаник написа, че „ Локатели не преподава на професионални музиканти, с цел да защищити своето изкуство от подражатели “. В Амстердам Локатели издава своите 12 кончерти гроси, написани по модела на Корели. Според данъчните регистри, по това време Локатели е най - богатият музикант в Амстердам. Имал е необятни ползи отвън музиката. Когато през август 1765 година продават на търг библиотеката му, се оказва че в нея има над хиляда книги из областите литература, орнитология, богословие, история, политика, география, математика и доктрина на музиката от 16 век. Бил е добре осведомен с цялата европейска художествена литература след Данте. Локатели е огромен модернист по повод техниката на свирене на цигулка. Около 90% от нововъведенията в свиренето на Николо Паганини в действителност са заимствани от Локатели.
Антонио Вивалди /1678 - 1741/- Концерт за китара и струнен оркестър
Като солист ще забележим Боян Дойчев – китара. Роден в град Варна приключва НМУ „ Добри Христов “ в родния си град, както и НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ – София със компетентност класическа китара. Негови преподаватели по китара в този интервал са Станимир Диков, Севдалин Стефанов, Нели Недева, Росен Балкански и една от най-ярките фигури на китарата у нас – доцент Любен Хараламбиев. През 2005 година Боян Дойчев е почетен с награди за принос и общински оценки в областта на музиката и изкуството от кмета на гр. Варна. Лауреат е на голям брой оценки, от които общо седемнадесет първи, както и участия в интернационалните и национални състезания и фестивали в България, Румъния, Италия, Сърбия, Гърция, Македония, Германия, Хърватска и други Той е член на управителният съвет на Сдружение „ Приятели на класическата китара – Варна “ и е част от организaторите на годишния фестивал „ Дни на класическата китара “ Варна. Ръководител е на „ Китарен Център за Млади Творци “, където голям брой деца учат изкуството на китарата и развиват своите артистични умения. Боян Дойчев е прочут и мечтан посетител на музикални събития като реализатор, учител и жури. По покана на Посолството на България в Атина и Асоциацията на приятелите на китарата „ Димитрис Фабас “ през 2019 година Боян изнася концерт със Симфоничния оркестър на Атина. Гост солист е и на Нов симфоничен оркестър, щатният оркестър на НМА, Плевенската филхармония и други Той е възпитател, началник на майсторски класове, семинари и академии. Музикалната рецензия го разказва като извънредно харизматичен реализатор.
Томазо Витали /1663 – 1745/ - Шакона за соло цигулка и струнен оркестър
Роден в Модена, наследник на Джовани Батиста Витали – велможа композитор. Свири от дребен на цигулка, 12-годишен към този момент е в дворцовия оркестър. Прекарва съвсем целия си живот в Модена, като след това става началник на оркестъра. Напуска поста едвам през 1742 година, три години преди гибелта си. Безспорно творбата, с която остава във времето е неговата Шакона. Шаконата, бидейки част от обичайна барокова соната, съставлява танц и сходно на пасакалията, шаконата се развива под формата на неспирни вариации, като при Витали има и ефектни пасажи, и забавни хармонии, и прелестни музикални линии.
Тук солото е поверено на Ирина Олшанска – концертмайстор на Български камерен оркестър – Добрич
Оторино Респиги /1879- 1936/ - Сюита № 3 Антични арии и танци
Един от водещите италиански композитори от началото на 20-ти век, цигулар, преподавател и музиколог е роден в Болоня в артистично семейство, което го предизвиква да се занимава с музика от ранна възраст. В интервала 1891-99 година той учи цигулка и полифония в Музикалния колеж в Болоня, а един от неговите преподаватели там е Джузепе Мартучи. От 1899 година концертира като цигулар. През 1901 година Респиги пътува на турне в Санкт Петербург като оркестрант с италианска оперна натрупа. Там той се среща с Николай Римски - Корсаков и това е значим миг за неговото по - нататъшно развиване. Именитият съветски композитор е заинтересован от музиката на младия италианец и се съгласява да стане негов преподавател. Под негово управление Респиги написа „ Прелюдия, Хорал и Фуга “ за оркестър. Творбата става негова дипломна работа в Болонския колеж. Композиторът продължава да се усъвършенства и през 1902 година взема уроци по комбинация от Макс Брух в Берлин. През 1913 година се открива в Рим, където става професор по комбинация в Консерваторията „ Санта Чечилия “. Интересът му към античната музика довежда до оркестриране на старинни произведения за лютня - първата от своите три сюити от „ Антични арии и танци “. Запазвайки античната същина на пиесите, Респиги естетически ги обогатява и модернизира. Откриващата грациозна Italiana е основана на известна ария от ХVІ век и е последвана от серия къси пиеси (ту бързи, ту бавни) по музика, основана от бургундския лютнист Жан-Баптист Безар някъде сред 1567 и 1617. Финалната Рassacaglia е „ взета “ от творба на Людовико Ронкали, прославен испански композитор от края на ХVІІ век. След 1923 година композиторът посвещава повече време на концертни изяви и творчество, само че продължава и да преподава до 1935 година Той прави турнета като солист и диригент в разнообразни градове на Съединените щати и Южна Америка до гибелта си.
Програма:
Пиетро Локатели - Кончерто гросо оп.1 № 11
Антонио Вивалди - Концерт за китара и струнен оркестър
Томазо Витали - Шакона за соло цигулка и струнен оркестър
Оторино Респиги - Сюита № 3 Антични арии и танци
Солисти:
Боян Дойчев - китара
Ирина Олшанска - цигулка
Билетиот 16.30 ч. в залата.Цена5 лева, за пенсионери и учащи – 2 лева.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ