Ева Тепавичарова: Клишето „от дете искам да бъда актриса” е много вярно за мен
На 12 април актрисата Ева Тепавичарова чества рожден ден. Тя има любящо отношение освен към своите момчета – Борил и Самуил, към брачна половинка си – тенора Георги Петров, околните си и приятелите, само че и към децата от Театралното студио „ Кактус”. актрисата споделя за егото, за пътя и шанса да бъдеш в класа на проф. Азарян, за насладата от специалността, за пролетта и другите сезони, за любовта, за Великден и козунаците, за смисъла да имаш другари и вярата, че ще успееш да продължиш.
Ева, по какъв начин се чувствате ден преди рождения Ви ден?
Нямах желание да чествам - всеки се пази през днешния ден, внимава, изключително аз с моята специалност, тъй като съм доста виновна за здравето на сътрудниците и за моето, и заобикалям контакти. Но с моите другари организирахме тържество, което ще е навън. Ако те не са до мен, някак по-лежерно и минорно щеше да премине рождения ми ден. Дадох си сметка какъв брой са значими приятелите и какво извънредно благосъстояние са за всеки човек! А в този момент съм в приповдигнато въодушевление, очаквайки срещата си с тях.
Харесвате ли пролетта, споделят, че човек обича сезона, в който е роден?
Аз, сякаш не влизам в тази категория... По-скоро обичам лятото и зимата, тъй като са доста безапелационни сезони. А пролетта и есента са преходни и рождения си ден схващам тъкмо като стъпка към нещо ново, което следва. Пролетта е доста красива, само че извънредно бурна и богата на безредици, които от време на време може и да са на противоположната страна на монетата. И есента е брилянтно красива със своите багри, само че носи и една потиснатост. Категорично - лятото е моето време (смее се, б. а.)! Морето съм го възнамерявала към този момент – за първи път възнамерявам. Морето е живителната ми мощ и нямам самообладание да отида! „ Морето! Най-голямото събитие!” – както споделя Христо Фотев. То в действителност е събитие в живота на човек. И тази безконечност, да отидеш и да гледаш към хоризонта е толкоз зареждащо и позитивно. Изобщо не разбирам хората, които споделят, че не обичат морето. Да, доста е хубава планината, само че там няма море (смее се, б.а.)! Простор, гледаш в далечината и все баири, и знаеш, че там някъде зад тях е морето!
Със фамилията си Снимка: Ева Тепавичарова, персонален списък
Какво предизвика фантазията ви да сте на сцена, която върви още от детските ви години, нали? Майка ви е доктор...
Да, по този начин е! Знам ли от какво – от някаква природа вътре в мен, от суетност... Моято баба ме беше научила да споделям доста стихотворения и чаках с неспокойствие да дойдат посетители, с цел да мога да се изявя, да покажа какво знам и то да има смисъл, като разчувствам хората и те да ми ръкопляскат (смее се, б. а.). И в този смисъл клишето – „ от дете желая да бъда актриса”, е доста правилно за мен. Усещам това със сърцето си! Разбира се, с течение на времето е имало доста труд, с цел да мога да укротя егото, което е огромно. Актьорът би трябвало да може да го възпита, подреди, укроти и в същото време да не го укротяваш доста (смее се, б. а.), тъй като въпреки всичко ти е нужно. Трябва, доколкото ти разрешават силите, да вървиш по пътя си.
В едно изявление казвате, че думите на Крикор Азарян са щемпел върху вас...
Да... всякога се вълнувам, като приказвам за него! Като че ли нямаше празен час с него, постоянно излизахме изменени, научили нещо ново за актьорството, за себе си. Както загатнах за тежкия си интервал, когато не работех и бях обезверена, тогава думите на професор Азарян ми стояха тъкмо като щемпел: „ Никога не забравяйте, че носите маршалски скиптър в раниците си!” Тоест – в никакъв случай не забравяйте кои сте, защо сте предопределени, какво имате да вършите тук, на тази Земя. Ето, това са доста мощни печати в живота, които ти дават пътя, посоката в живота и мироглед. Да ти е поставил щемпел Азарян, значи да ти е вдъхнал религия!
Цялото изявление четете в Ladyzone.bg
Ева, по какъв начин се чувствате ден преди рождения Ви ден?
Нямах желание да чествам - всеки се пази през днешния ден, внимава, изключително аз с моята специалност, тъй като съм доста виновна за здравето на сътрудниците и за моето, и заобикалям контакти. Но с моите другари организирахме тържество, което ще е навън. Ако те не са до мен, някак по-лежерно и минорно щеше да премине рождения ми ден. Дадох си сметка какъв брой са значими приятелите и какво извънредно благосъстояние са за всеки човек! А в този момент съм в приповдигнато въодушевление, очаквайки срещата си с тях.
Харесвате ли пролетта, споделят, че човек обича сезона, в който е роден?
Аз, сякаш не влизам в тази категория... По-скоро обичам лятото и зимата, тъй като са доста безапелационни сезони. А пролетта и есента са преходни и рождения си ден схващам тъкмо като стъпка към нещо ново, което следва. Пролетта е доста красива, само че извънредно бурна и богата на безредици, които от време на време може и да са на противоположната страна на монетата. И есента е брилянтно красива със своите багри, само че носи и една потиснатост. Категорично - лятото е моето време (смее се, б. а.)! Морето съм го възнамерявала към този момент – за първи път възнамерявам. Морето е живителната ми мощ и нямам самообладание да отида! „ Морето! Най-голямото събитие!” – както споделя Христо Фотев. То в действителност е събитие в живота на човек. И тази безконечност, да отидеш и да гледаш към хоризонта е толкоз зареждащо и позитивно. Изобщо не разбирам хората, които споделят, че не обичат морето. Да, доста е хубава планината, само че там няма море (смее се, б.а.)! Простор, гледаш в далечината и все баири, и знаеш, че там някъде зад тях е морето!
Със фамилията си Снимка: Ева Тепавичарова, персонален списък
Какво предизвика фантазията ви да сте на сцена, която върви още от детските ви години, нали? Майка ви е доктор...
Да, по този начин е! Знам ли от какво – от някаква природа вътре в мен, от суетност... Моято баба ме беше научила да споделям доста стихотворения и чаках с неспокойствие да дойдат посетители, с цел да мога да се изявя, да покажа какво знам и то да има смисъл, като разчувствам хората и те да ми ръкопляскат (смее се, б. а.). И в този смисъл клишето – „ от дете желая да бъда актриса”, е доста правилно за мен. Усещам това със сърцето си! Разбира се, с течение на времето е имало доста труд, с цел да мога да укротя егото, което е огромно. Актьорът би трябвало да може да го възпита, подреди, укроти и в същото време да не го укротяваш доста (смее се, б. а.), тъй като въпреки всичко ти е нужно. Трябва, доколкото ти разрешават силите, да вървиш по пътя си.
В едно изявление казвате, че думите на Крикор Азарян са щемпел върху вас...
Да... всякога се вълнувам, като приказвам за него! Като че ли нямаше празен час с него, постоянно излизахме изменени, научили нещо ново за актьорството, за себе си. Както загатнах за тежкия си интервал, когато не работех и бях обезверена, тогава думите на професор Азарян ми стояха тъкмо като щемпел: „ Никога не забравяйте, че носите маршалски скиптър в раниците си!” Тоест – в никакъв случай не забравяйте кои сте, защо сте предопределени, какво имате да вършите тук, на тази Земя. Ето, това са доста мощни печати в живота, които ти дават пътя, посоката в живота и мироглед. Да ти е поставил щемпел Азарян, значи да ти е вдъхнал религия!
Цялото изявление четете в Ladyzone.bg
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ