12 април - Международен ден на авиацията и космонавтиката
На 12 април 1961 година един човек преодолява границата сред Земята и Космоса. Този човек - Юрий Алексеевич Гагарин, е боен водач със непретенциозен генезис, който получава невероятния късмет да остане в историята като първия космонавт.
След като от 1957 година постъпва в армията на Съюз на съветските социалистически републики като боен водач, на 9 декември 1959 година Гагарин подава молба да го включат в групата за претендентите за космонавти. Месец по-късно старши лейтенант Гагарин е приет за кадърен за галактически полети.
На 3 март 1960 година със заповед на главнокомандващия на Военновъздушни сили Константин Вершинин е причислен в групата на космонавтите. На 11 март стартира тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на галактическата стратегия е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по стратегия, друга от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.
Първият космонавт би трябвало да е с отлична подготовка и да стане лицето на руската страна, почтено представящ я пред света. Гагарин има тъкмо тези качества и това е измежду определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на ръководещата в Съюз на съветските социалистически републики комунистическа партия Комунистическа партия на Съветския съюз. Когато му демонстрират фотосите на първите космонавти, без съмнение той избира Гагарин.
На 12 април 1961 година в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излетява от космодрума Байконур на галактическия транспортен съд „ Восток-1 “ с ракета притежател Р-7. Първите му думи в открития Космос са „ Поехали! “ (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е „ Кедър “. Корабът прави една обиколка към Земята, с дълготрайност 1 час и 48 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „ Восток-1 “ не са били задоволително тествани, на височина 7 километра Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е осъществено сполучливо покрай спускаемия уред.
Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди въодушевени хора, пристигнали да го видят. За този си полет е награден със званието воин на Съветския съюз и е повдигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година стартира да се празнува като интернационален ден на авиацията и космонавтиката.
Вижте документалните фрагменти от историческия полет на Юрий Гагарин в Космоса!
Събития от датата
238 година — Римският император Гордиан II умира в борба с Максимин Трак, а татко му, съимператор Гордиан I се самоубива, научавайки за гибелта на сина си. 467 година — Антемий става император на Римската империя. 971 година — Византийската войска на император Йоан I Цимиски навлиза в българските земи. 1796 година — Наполеон печели първата си значима победа при Монтеноте, разбивайки австрийските и сардинските войски. 1815 година — По време на изригването на вулкана Тамбора умират към 10 000 души. 1849 година — Италианският астроном Анибал де Гаспарис открива 10 Хигея — четвъртият по величина метеорит. 1861 година — Започва Американската революция с офанзивата на южняците против Форт Съмтър в пристанището на Чарлстън (Южна Каролина). 1896 година — Основан е Хановер 96, немски футболен клуб. 1903 година — В Лондон е пуснат първият в света градски рейс с Двигател с вътрешно горене. 1911 година — В Санкт Петербург е проведан първият всеруски Аргонавтен конгрес. 1914 година — Пиесата на Джордж Бърнард Шоу Пигмалион се играе за първи път в Лондон. 1919 година — Приет е Закон за конфискуване на нелегално добитите парцели от държавни служители за времето след 17 септември 1912 г. 1927 година — Чан Кай-ши предотвратява опит за комунистически прелом в Китай и открива еднолична власт. 1933 година — Народното събрание лишава мандата на 33 народни представители от Работническата партия във връзка със Закона за отбрана на страната. 1935 година — Осъществен е първият полет на английския аероплан Бристол Бленхайм. 1940 година — Състои се премиерата на американския игрален филм Ребека. 1945 година — Американският президент Франклин Делано Рузвелт умира, до момента в който е в кабинета си; като 33-и президент на Съединени американски щати поставя клетва вицепрезидента Хари Труман. 1954 година — Бил Хейли записва на плоча песента си “Rock around the clock ”, заради което денят се смята за рождена дата на рокендрола. 1955 година — Ваксината против детски паралич, основана от американския доктор Джонъс Солк е оповестена за ефикасна. 1961 година — Съюз на съветските социалистически републики изстрелва в Космоса Восток 1 - първият пилотиран галактически транспортен съд с космонавта Юрий Гагарин на борда. 1965 година — Арестувани са участниците в Опита за прелом против Тодор Живков. 1981 година — Съединени американски щати изстрелват първата галактическа совалка — Колумбия. 1990 година — Премиерът Андрей Луканов афишира мораториум върху заплащанията по външния дълг на България. 1992 година — Във Франция е открит европейски Дисниленд. 2002 година — Опит за боен прелом против президента на Венецуела Уго Чавес. 2002 година — Състои се премиерата на кино лентата Авалон в Полша.
Родени
599 година пр.н.е. — Махавира, създател на джайнизма († 527 пр.н.е.) 1500 година — Йоахим Камерариус, немски просветник († 1574 г.) 1748 година — Антоан-Лоран дьо Жусийо, френски ботаник († 1836 г.) 1823 година — Александър Островски, съветски публицист († 1886 г.) 1839 година — Николай Пржевалски, съветски откривател на Азия († 1888 г.) 1871 година — Август Ендел, немски проектант († 1925 г.) 1871 година — Йоанис Метаксас, министър-председател на Гърция († 1941 г.) 1872 година — Никола Мушанов, български политик († 1951 г.) 1880 година — Хари Бор, френски артист († 1943 г.) 1884 година — Ото Майерхоф, немски физик, Нобелов лауреат († 1951 г.) 1893 година — Добрин Василев, български публицист и библиограф († 1956 г.) 1900 година — Димитър Каданов, български академик († 1982 г.) 1903 година — Ян Тинберген, холандски иконометрист, Нобелов лауреат през 1969 година († 1994 г.) 1912 година — Александър Петков, български хидролог 1919 година — Драган Тенев, български правист, публицист и журналист († 1999 г.) 1926 година — Димитрина Савова, българска актриса 1933 година — Монсерат Кабайе, испанска оперна певица 1934 година — Досьо Досев, български актьор 1934 година — Севелина Гьорова, български театровед 1934 година — Тодор Еврев, български доктор, професор 1938 година — Христо Тодоров, български лингвист († 1983 г.) 1941 година — Боби Мур, британски футболист († 1993 г.) 1946 година — Ед О`Нийл, американски актьор 1947 година — Дейвид Летърман, американски шоумен 1947 година — Том Кланси, американски публицист († 2013 г.) 1948 година — Йошка Фишер, немски политик и държавник 1950 година — Георги Ананиев, български политик 1954 година — Джон Кракауер, американски публицист и алпинист 1956 година — Анди Гарсия, американски актьор 1957 година — Стойчо Младенов, български играч и треньор по футбол 1961 година — Лиза Жерар, австралийска певица и кино композитор 1962 година — Йорданка Фандъкова, български политик 1964 година — Пламен Манасиев, български актьор 1968 година — Веселин Колчаков, български лекар 1971 година — Десислава Тенекеджиева, българска актриса и певица 1973 година — Юрий Иваников, български футболист 1975 година — Елена Алексиева, българска писателка 1975 година — Цветелина Янчулова, българска волейболистка 1979 година — Дженифър Морисън, американска актриса 1979 година — Клеър Дейнс, американска актриса 1980 година — Ерик Монгрен, канадски китарист 1985 година — Шахрияр Мамедяров, азербайджански шахматист
Починали
65 година — Луций Аней Сенека, римски мъдрец, общественик и драматург (* ок. 3 пр.н.е.) 238 година — Гордиан I, римски император (* ок. 159) 238 година — Гордиан II, римски император (* ок. 192) 352 година — Юлий I, римски папа (* неизв.) 1212 година — Всеволод III, популярен княз на Киев и Владимир-Суздал (* 1154 г.) 1555 година — Хуана Кастилска, кралица на Кастилия (* 1479 г.) 1782 година — Пиетро Метастазио, италиански стихотворец и либретист (* 1698 г.) 1817 година — Шарл Месие, френски астроном (* 1730 г.) 1891 година — Олга Фьодоровна, велика съветска княгиня (* 1839 г.) 1909 година — Данаил Попов, български бунтовник (* 1840 г.) 1934 година — Никола Генев, български боен деятел (* 1856 г.) 1938 година — Фьодор Шаляпин, съветски оперен артист — бас (* 1873 г.) 1945 година — Франклин Рузвелт, 32-и президент на Съединени американски щати (* 1882 г.) 1971 година — Игор Там, съветски физик, Нобелов лауреат през 1958 година (* 1895 г.) 1972 година — К. В. Керам, немски публицист и популяризатор на науката (* 1915 г.) 1974 година — Методи Андонов, български режисьор (* 1932 г.) 1975 година — Джозефин Бейкър, американска танцьорка (* 1906 г.) 1975 година — Миле Марковски, български и македонски публицист (* 1939 г.) 1981 година — Джо Луис, американски боксьор (* 1914 г.) 1986 година — Валентин Катаев, руски публицист (* 1897 г.) 1988 година — Алън Пейтън, южноафрикански публицист (* 1903 г.) 1990 година — Сергей Закариадзе, грузински артист (* 1909 г.) 1994 година — Димитър Велинов, български боен деятел (* 1922 г.) 1997 година — Джордж Уолд, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1967 година (* 1906 г.) 2001 година — Венцеслав Андрейчев, български нуклеарен физик (* 1941 г.) 2005 година — Георги Пачеджиев, български футболист и треньор по футбол (* 1916 г.)
Празници
Ден на римската богиня на успеха Виктория Международен ден на авиацията и космонавтиката Либерия — Ден на освобождението Украйна — Ден на работещите в ракетно-космическия бранш
Източник: Уикипедия
След като от 1957 година постъпва в армията на Съюз на съветските социалистически републики като боен водач, на 9 декември 1959 година Гагарин подава молба да го включат в групата за претендентите за космонавти. Месец по-късно старши лейтенант Гагарин е приет за кадърен за галактически полети.
На 3 март 1960 година със заповед на главнокомандващия на Военновъздушни сили Константин Вершинин е причислен в групата на космонавтите. На 11 март стартира тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на галактическата стратегия е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по стратегия, друга от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.
Първият космонавт би трябвало да е с отлична подготовка и да стане лицето на руската страна, почтено представящ я пред света. Гагарин има тъкмо тези качества и това е измежду определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на ръководещата в Съюз на съветските социалистически републики комунистическа партия Комунистическа партия на Съветския съюз. Когато му демонстрират фотосите на първите космонавти, без съмнение той избира Гагарин.
На 12 април 1961 година в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излетява от космодрума Байконур на галактическия транспортен съд „ Восток-1 “ с ракета притежател Р-7. Първите му думи в открития Космос са „ Поехали! “ (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е „ Кедър “. Корабът прави една обиколка към Земята, с дълготрайност 1 час и 48 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „ Восток-1 “ не са били задоволително тествани, на височина 7 километра Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е осъществено сполучливо покрай спускаемия уред.
Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди въодушевени хора, пристигнали да го видят. За този си полет е награден със званието воин на Съветския съюз и е повдигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година стартира да се празнува като интернационален ден на авиацията и космонавтиката.
Вижте документалните фрагменти от историческия полет на Юрий Гагарин в Космоса!
Събития от датата
238 година — Римският император Гордиан II умира в борба с Максимин Трак, а татко му, съимператор Гордиан I се самоубива, научавайки за гибелта на сина си. 467 година — Антемий става император на Римската империя. 971 година — Византийската войска на император Йоан I Цимиски навлиза в българските земи. 1796 година — Наполеон печели първата си значима победа при Монтеноте, разбивайки австрийските и сардинските войски. 1815 година — По време на изригването на вулкана Тамбора умират към 10 000 души. 1849 година — Италианският астроном Анибал де Гаспарис открива 10 Хигея — четвъртият по величина метеорит. 1861 година — Започва Американската революция с офанзивата на южняците против Форт Съмтър в пристанището на Чарлстън (Южна Каролина). 1896 година — Основан е Хановер 96, немски футболен клуб. 1903 година — В Лондон е пуснат първият в света градски рейс с Двигател с вътрешно горене. 1911 година — В Санкт Петербург е проведан първият всеруски Аргонавтен конгрес. 1914 година — Пиесата на Джордж Бърнард Шоу Пигмалион се играе за първи път в Лондон. 1919 година — Приет е Закон за конфискуване на нелегално добитите парцели от държавни служители за времето след 17 септември 1912 г. 1927 година — Чан Кай-ши предотвратява опит за комунистически прелом в Китай и открива еднолична власт. 1933 година — Народното събрание лишава мандата на 33 народни представители от Работническата партия във връзка със Закона за отбрана на страната. 1935 година — Осъществен е първият полет на английския аероплан Бристол Бленхайм. 1940 година — Състои се премиерата на американския игрален филм Ребека. 1945 година — Американският президент Франклин Делано Рузвелт умира, до момента в който е в кабинета си; като 33-и президент на Съединени американски щати поставя клетва вицепрезидента Хари Труман. 1954 година — Бил Хейли записва на плоча песента си “Rock around the clock ”, заради което денят се смята за рождена дата на рокендрола. 1955 година — Ваксината против детски паралич, основана от американския доктор Джонъс Солк е оповестена за ефикасна. 1961 година — Съюз на съветските социалистически републики изстрелва в Космоса Восток 1 - първият пилотиран галактически транспортен съд с космонавта Юрий Гагарин на борда. 1965 година — Арестувани са участниците в Опита за прелом против Тодор Живков. 1981 година — Съединени американски щати изстрелват първата галактическа совалка — Колумбия. 1990 година — Премиерът Андрей Луканов афишира мораториум върху заплащанията по външния дълг на България. 1992 година — Във Франция е открит европейски Дисниленд. 2002 година — Опит за боен прелом против президента на Венецуела Уго Чавес. 2002 година — Състои се премиерата на кино лентата Авалон в Полша.
Родени
599 година пр.н.е. — Махавира, създател на джайнизма († 527 пр.н.е.) 1500 година — Йоахим Камерариус, немски просветник († 1574 г.) 1748 година — Антоан-Лоран дьо Жусийо, френски ботаник († 1836 г.) 1823 година — Александър Островски, съветски публицист († 1886 г.) 1839 година — Николай Пржевалски, съветски откривател на Азия († 1888 г.) 1871 година — Август Ендел, немски проектант († 1925 г.) 1871 година — Йоанис Метаксас, министър-председател на Гърция († 1941 г.) 1872 година — Никола Мушанов, български политик († 1951 г.) 1880 година — Хари Бор, френски артист († 1943 г.) 1884 година — Ото Майерхоф, немски физик, Нобелов лауреат († 1951 г.) 1893 година — Добрин Василев, български публицист и библиограф († 1956 г.) 1900 година — Димитър Каданов, български академик († 1982 г.) 1903 година — Ян Тинберген, холандски иконометрист, Нобелов лауреат през 1969 година († 1994 г.) 1912 година — Александър Петков, български хидролог 1919 година — Драган Тенев, български правист, публицист и журналист († 1999 г.) 1926 година — Димитрина Савова, българска актриса 1933 година — Монсерат Кабайе, испанска оперна певица 1934 година — Досьо Досев, български актьор 1934 година — Севелина Гьорова, български театровед 1934 година — Тодор Еврев, български доктор, професор 1938 година — Христо Тодоров, български лингвист († 1983 г.) 1941 година — Боби Мур, британски футболист († 1993 г.) 1946 година — Ед О`Нийл, американски актьор 1947 година — Дейвид Летърман, американски шоумен 1947 година — Том Кланси, американски публицист († 2013 г.) 1948 година — Йошка Фишер, немски политик и държавник 1950 година — Георги Ананиев, български политик 1954 година — Джон Кракауер, американски публицист и алпинист 1956 година — Анди Гарсия, американски актьор 1957 година — Стойчо Младенов, български играч и треньор по футбол 1961 година — Лиза Жерар, австралийска певица и кино композитор 1962 година — Йорданка Фандъкова, български политик 1964 година — Пламен Манасиев, български актьор 1968 година — Веселин Колчаков, български лекар 1971 година — Десислава Тенекеджиева, българска актриса и певица 1973 година — Юрий Иваников, български футболист 1975 година — Елена Алексиева, българска писателка 1975 година — Цветелина Янчулова, българска волейболистка 1979 година — Дженифър Морисън, американска актриса 1979 година — Клеър Дейнс, американска актриса 1980 година — Ерик Монгрен, канадски китарист 1985 година — Шахрияр Мамедяров, азербайджански шахматист
Починали
65 година — Луций Аней Сенека, римски мъдрец, общественик и драматург (* ок. 3 пр.н.е.) 238 година — Гордиан I, римски император (* ок. 159) 238 година — Гордиан II, римски император (* ок. 192) 352 година — Юлий I, римски папа (* неизв.) 1212 година — Всеволод III, популярен княз на Киев и Владимир-Суздал (* 1154 г.) 1555 година — Хуана Кастилска, кралица на Кастилия (* 1479 г.) 1782 година — Пиетро Метастазио, италиански стихотворец и либретист (* 1698 г.) 1817 година — Шарл Месие, френски астроном (* 1730 г.) 1891 година — Олга Фьодоровна, велика съветска княгиня (* 1839 г.) 1909 година — Данаил Попов, български бунтовник (* 1840 г.) 1934 година — Никола Генев, български боен деятел (* 1856 г.) 1938 година — Фьодор Шаляпин, съветски оперен артист — бас (* 1873 г.) 1945 година — Франклин Рузвелт, 32-и президент на Съединени американски щати (* 1882 г.) 1971 година — Игор Там, съветски физик, Нобелов лауреат през 1958 година (* 1895 г.) 1972 година — К. В. Керам, немски публицист и популяризатор на науката (* 1915 г.) 1974 година — Методи Андонов, български режисьор (* 1932 г.) 1975 година — Джозефин Бейкър, американска танцьорка (* 1906 г.) 1975 година — Миле Марковски, български и македонски публицист (* 1939 г.) 1981 година — Джо Луис, американски боксьор (* 1914 г.) 1986 година — Валентин Катаев, руски публицист (* 1897 г.) 1988 година — Алън Пейтън, южноафрикански публицист (* 1903 г.) 1990 година — Сергей Закариадзе, грузински артист (* 1909 г.) 1994 година — Димитър Велинов, български боен деятел (* 1922 г.) 1997 година — Джордж Уолд, американски физиолог, Нобелов лауреат през 1967 година (* 1906 г.) 2001 година — Венцеслав Андрейчев, български нуклеарен физик (* 1941 г.) 2005 година — Георги Пачеджиев, български футболист и треньор по футбол (* 1916 г.)
Празници
Ден на римската богиня на успеха Виктория Международен ден на авиацията и космонавтиката Либерия — Ден на освобождението Украйна — Ден на работещите в ракетно-космическия бранш
Източник: Уикипедия
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ