На 12 април 1961 година един човек преодолява границата между Земята и Космоса
На 12 април 1961 година един човек преодолява границата сред Земята и Космоса. Този човек – Юрий Алексеевич Гагарин, е боен водач със непретенциозен генезис, който получава невероятния късмет да остане в историята като първия космонавт.
След като от 1957 година постъпва в армията на Съюз на съветските социалистически републики като боен водач, на 9 декември 1959 година Гагарин подава молба да го включат в групата за претендентите за космонавти. Месец по-късно старши лейтенант Гагарин е приет за кадърен за галактически полети.
На 3 март 1960 година със заповед на главнокомандващия на Военновъздушни сили Константин Вершинин е причислен в групата на космонавтите. На 11 март стартира тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на галактическата стратегия е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по стратегия, друга от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.
Първият космонавт би трябвало да е с отлична подготовка и да стане лицето на руската страна, почтено представящ я пред света. Гагарин има тъкмо тези качества и това е измежду определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на ръководещата в Съюз на съветските социалистически републики комунистическа партия Комунистическа партия на Съветския съюз. Когато му демонстрират фотосите на първите космонавти, без съмнение той избира Гагарин.
На 12 април 1961 година в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излетява от космодрума Байконур на галактическия транспортен съд " Восток-1 " с ракета притежател Р-7.
Първите му думи в открития Космос са " Поехали! " (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е " Кедър ". Корабът прави една обиколка към Земята, с дълготрайност 1 час и 48 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на " Восток-1 " не са били задоволително тествани, на височина 7 километра Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е осъществено сполучливо покрай спускаемия уред.
Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди въодушевени хора, пристигнали да го видят. За този си полет е награден със званието воин на Съветския съюз и е повдигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година стартира да се празнува като интернационален ден на авиацията и космонавтиката.
След като от 1957 година постъпва в армията на Съюз на съветските социалистически републики като боен водач, на 9 декември 1959 година Гагарин подава молба да го включат в групата за претендентите за космонавти. Месец по-късно старши лейтенант Гагарин е приет за кадърен за галактически полети.
На 3 март 1960 година със заповед на главнокомандващия на Военновъздушни сили Константин Вершинин е причислен в групата на космонавтите. На 11 март стартира тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на галактическата стратегия е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по стратегия, друга от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.
Първият космонавт би трябвало да е с отлична подготовка и да стане лицето на руската страна, почтено представящ я пред света. Гагарин има тъкмо тези качества и това е измежду определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на ръководещата в Съюз на съветските социалистически републики комунистическа партия Комунистическа партия на Съветския съюз. Когато му демонстрират фотосите на първите космонавти, без съмнение той избира Гагарин.
На 12 април 1961 година в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути по Гринуич) московско време Гагарин излетява от космодрума Байконур на галактическия транспортен съд " Восток-1 " с ракета притежател Р-7.
Първите му думи в открития Космос са " Поехали! " (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е " Кедър ". Корабът прави една обиколка към Земята, с дълготрайност 1 час и 48 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на " Восток-1 " не са били задоволително тествани, на височина 7 километра Гагарин взема решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е осъществено сполучливо покрай спускаемия уред.
Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни Гагарин е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди въодушевени хора, пристигнали да го видят. За този си полет е награден със званието воин на Съветския съюз и е повдигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година стартира да се празнува като интернационален ден на авиацията и космонавтиката.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ