На 12 април – Международния ден на авиацията и космонавтиката,

На 12 април – Международния ден на авиацията и космонавтиката, преди 36 години, през 1985-а, е открит Планетариумът на Висшето военноморско учебно заведение. Това е най-големият планетариум освен в България, само че и на Балканския полуостров. От една година към Планетариума работи и Морска астрономическа обсерватория. По този метод Висшето военноморско учебно заведение разполага, с изключение на с високотехнологични тренажори за образование на бъдещите морски капитани, и с астрономически учебен (Морският планетариум) и научноизследователски (Морската астрономическа обсерватория) център. Международният ден на авиацията и космонавтиката обичайно се отбелязва в Морския планетариум с астропарти – част от интернационалната стратегия " Нощта на Юрий Гагарин “.

След настъпването на нощта, в Морската астрономическа обсерватория се организираха наблюдения на изкуствени спътници и забавни ярки астрономически обекти.

Строителството на Планетариума стартира през 1982 година Сградата има доста забавна архитектура, която дава отговор на условията за звездна зала с проекционна инсталация. На първия етаж е ситуирана музейна експозиция, представяща историята на ВВМУ " Н. Й. Вапцаров “. На втория етаж е построена Звездната зала.

Първото зрелище в Звездната зала е на 12 април 1985 година Първият шеф на Планетариума е капитан Димитър Симеонов.

В Звездната зала се организира образованието по дисциплината " Астронавигация “ в катедра " Корабоводене “ на ВВМУ. Курсанти и студенти учат звездите като основни обекти за наблюдаване при установяване на мястото на транспортен съд.

Звездната зала на Планетариума е с диаметър 18 метра. В залата са инсталирани 100 въртящи се стола, които разрешават наблюдаване на звездното небе във всички направления. В залата е инсталиран проекционен уред за галактически полети от вида RFP DP, който пресъздава доста тъкмо звездното небе и фигурите на съзвездията.

С негова помощ могат да се проследят върху небесната сфера денонощното и годишното придвижване на Слънцето, на Луната и на планетите. Проекционният уред се върти към четири оси и това разрешава да се показват главните детайли на небесната сфера и да се вземат решение астро-навигационни задания.

Планетариумът има опция да покаже пътешестване до Южния полюс и да се прегледат звездите и съзвездията от южното небе. В Звездната зала може да се показват пътувания в Космоса, да се прегледа Слънчевата система от милиони километри, да се видят четирите Галилееви спътника, обикалящи около Юпитер. Специална видео- и звукова инсталация основават образен и акустичен комфорт в Звездната зала.

Панорамната проява на звездното небе върху полусферичния екран основава цялостна заблуда за наблюдение на същинско звездно небе, което може да се вижда единствено в ясна безлунна нощ, надалеч от светлините на градовете. Специална проекционна гледка основава илюзията, че сме в центъра на Варненския залив. Тя е основана по истински фотографии на Варненския залив, направени през 1985 година от капитан Симеонов. По време на звездните представления лунната проекционна гледка пресъздава повърхността на Луната. Третата проекционна гледка основава картината на Южния полюс.

Продължителността на всяка звездна демонстрационна стратегия е 40 минути, като се употребяват български, британски, немски, френски, съветски, румънски, шведски и финландски език.

Планетариумът се употребява интензивно от Студентското астрономическо общество и от Студентското галактическо общество на ВВМУ. Студентите и курсантите създават забавни галактически планове, с които вземат участие в научноизследователски стратегии на НАСА и Европейската галактическа организация.

Върху външната стена на Звездната зала има неповторим, доста хубав стенна живопис. Негов създател е художникът Даниел Божков. Стенописът показва по извънредно хубав начин еволюцията на живота на Земята. Ето неговия коментар при започване на работата му: " Искам това да бъде една сага за живота върху Земята – от първата клетка до втурването му в Космоса! Земята е оазис измежду една невъобразимо огромна звездна пустиня. В него основният артист е Човекът. Ще изключа Човека. Ще изключа човешки фигури! Ще оставя единствено Човешкия дух! “ Звездното небе посредством фигурите на съзвездията също са част от стенописа. Те леко прозират зад кадифето на звездното небе.

Над вратата на Планетариума е нарисувана хелиоцентричната система на Коперник – един от върховете в астрономическите знания на човечеството.

Планетариумът е отворен и за визити от жители и туристически групи за звездни демонстрации, образователни лекции, конференции и културни планове.